Решение № 7277 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3276/2021 г.

Решение № 7277 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3276/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 159 от 01.02.2021 г., постановено по адм. дело № 666/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Благоевград е отхвърлил жалбата на А. А. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01/06/1/0.0.2148/2/01/04/01, с изх. № 01-013-6500/265 от 29.05.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" – гр. Благоевград, с който на А. А. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 01/06/1/0.0.2148 от 01.07.2016 г., и на лицето е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 200, 00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. А., чрез пълномощника му адв. И. Б. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Благоевград, и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба - директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград, не взема становище по основателността. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е посочил, че оспореният акт е издаден във връзка с Решение № 10139 от 23.07.2020 г., на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. дело № 3514/2020 г., с което е отменено Решение № 246 от 12.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1045/2019 г. по описа на АС - Благоевград и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по материалната законосъобразност на оспорения административен акт. В решението си съставът на ВАС е счел, че АС – Благоевград е извел грешни правни изводи относно наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неспазване на изискването за форма при издаване на оспорения акт. С оспореното пред настоящата касационна инстанция решение АС – Благоевград е отхвърлил жалбата на А. А. против АУПДВ № 01/06/1/0.0.2148/2/01/04/01, с изх. № 01-013-6500/265 от 29.05.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград, с който на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 и чл. 18, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 14/28.05.2015 г.), респективно чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 15, ал. 2 от Договор № 01/06/1/0.0.2148 от 01.07.2016 г. с ДФ "Земеделие", му е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 01/06/1/0.0.2148 от 01.07.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., и на А. А. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева. За да достигне до този резултат е приел, че оспорения пред него АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Във връзка с последното, административният съд е приел, че безспорно от представените доказателства по делото се установява нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата, съгласно който бизнес планът трябва да доказва увеличаване на икономическия размер на стопанството. Съдът е потвърдил изводите на административния орган, че стопанството не е реализирало ръст от 4000 евро среден производствен обем (СПО), като размерът на стопанството е равен на 13 385, 42 евро, което е само с 2 119, 32 евро повече от началния размер от 11 266, 10 евро СПО. Изложени са мотиви, че административният орган правилно е приел, че е налице неизпълнение на задължението на ползвателя да увеличи икономическия размер на стопанството съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата. На следващо място, при съобразяване с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., съгласно която след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ не се допуска промяна в бизнес плана, свързана със замяна на заложените за отглеждане животни и основни земеделски култури, с изключение на преминаване от един вид едногодишни култури в друг вид едногодишни култури, първоинстанционният съд е приел за правилно изключването от изчисляването на СПО на засятата от ползвателя на помощта площ със зеле, предвид липсата на данни и твърдения същият да е уведомил РА за включването й в стопанството. В тази връзка АС – Благоевград е посочил, че въпреки изложеното, дори отглежданата от ползвателя на помощта култура зеле от 0. 998 дка да бъде включена при изчисление на СПО, посоченото обстоятелство не би довело до промяна на извода за неизпълнение на задължението за увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, тъй като при включване на 0. 998 дка зеле СПО на стопанството възлиза на 13 940, 08 евро, което е с 2 673, 98 евро, (вместо с изискуемите 4 000 евро) повече от началния размер от 11 266, 10 евро СПО. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Благоевград е правилно и законосъобразно. Касационните оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорения АУПДВ за законосъобразен, като в тази връзка са изложени възражения единствено досежно правилната преценка на първоинстанционния съд за липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, касаеща проведените в отсъствието на бенефициера посещения на стопанския обект на А. А. на 21.06.2018 г. и на 25.09.2018 г. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението на АС - Благоевград, поради наличие на съществено нарушение при издаването на АУПДВ. Както се посочи по-горе, съдебното решение, предмет на проверка в касационното производство, е постановено при повторното разглеждане на спора от първоинстанционния съд. В мотивите на решение 10139 от 23.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3514/2020 г. по описа на Върховния административен съд изрично е констатирана липсата на съществени нарушения при издаване на АУПДВ, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за произнасяне по материалната законосъобразност на оспорения административен акт, както и за преценка становищата и аргументите на страните и съобразните доказателства. При разглеждането на спора съдът се е съобразил с отменителното решение на ВАС и е приел, че А. А. е бил уведомен по телефона за извършените проверки, но поради служебна ангажираност не е успял да присъства лично. В тази връзка следва да бъде посочено, че въпреки, че проверката от 21.06.2018 г. е извършена в отсъствието му, земеделският стопанин се е запознал с констатациите й и е разписал контролния лист, без отбелязване на забележки по отношение на извършената проверка и резултатите от същата, като е приложил и писмени обяснения относно причините за неизграждане на оранжерията в ПИ № 037-004 в землището на [населено място], общ. Гърмен. Колкото до проверката, състояла се на 25.09.2018 г., следва да се посочи, че посещението на място е извършено в присъствието на упълномощен, съгласно приложено пълномощно, представител А. А., като съставеният контролен лист е разписан на същата дата от упълномощения представител. Така съставеният Контролен лист е официален свидетелстващ документ и се ползва с доказателствената сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което и отразеното в него правилно е прието за достоверно и обосноваващо направения от административния орган извод за наличие на предпоставките за отказ на второ плащане и възстановяване на получената финансова помощ по реда на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 10/2016 г. По конкретно наведените възражения в касационна жалба против начина на извършване на проверката на място, следва да се посочи, че съгласно правилото на чл. 25 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (наричан по-долу само Регламент) е предвидено, че проверките на място се обявяват предварително, дотолкова "това не е в разрез с тяхната цел или ефективност", т. е. не е абсолютно задължението за предварително уведомяване на ползвателя на помощта. В зависимост от факта, че земеделският производител не е присъствал на проверките не поради липса на уведомяване, а по лични причини, а именно - служебна ангажираност, а и доколкото е получил и разписал лично и чрез упълномощен представител Контролните листи с резултатите от проверките (съгласно правилото и на чл. 53 § 3 от Регламент № 809/2014 г.), правото му на защита е не само гарантирано, но и ефективно упражнено, поради което отсъствието му по собствени причини не може да се приеме като обстоятелство, дисквалифициращо доказателствената сила на посочения официален документ. Оспореният пред първоинстанционния съд АУПДВ е издаден при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Впрочем в този смисъл са били и дадените указания в отменителното Решение № 10139 от 23.07.2020 г., на ВАС, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. дело № 3514/2020 г., с което е отменено Решение № 246 от 12.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1045/2019 г. по описа на АС – Благоевград, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Отделно от изложеното, предвид установено неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на ползвателя на помощта, предвидени в чл. чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), респ. чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 15, ал. 2 от Договор № 01/06/1/0.0.2148 от 01.07.2016 г., правилно АС - Благоевград е приел за законосъобразен отказът за изплащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 01/06/1/0.0.2148 от 01.07.2016 г. и определеното за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, представляващо изплатеното първо плащане по договора, обективирани в оспорения АУПДВ. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Следва да бъде посочено, че в касационната жалба не се и правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон в тази му част. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 от приложимата за процесното производство Наредба № 14 от 28.05.2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е изпълнил бизнес плана точно, включително и когато не го е изпълнил в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ; както и когато не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО. Идентично с чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 е и съдържанието на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Договор № 01/06/1/0.0.2148 от 01.07.2016 г. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК ползвателят следва да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на отречените от администрацията с АУПДВ юридически факти, представляващи материални предпоставки за задържане на полученото първо и за получаване на исканото второ плащане. По делото няма спор, че по заявление за подпомагане № 03-010-РД/475 от 01.07.2016 г. А. А. е сключил с ДФ "Земеделие" Договор № 01/06/1/0.0.2148 от 01.07.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" по мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно приложение № 3 - Таблица за специфични цели и резултати към договора, ползвателят е избрал за цел № 1 увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО - минимум с 4 000 евро. Въз основа на извършени две посещения на място в стопанството на ползвателя от служители на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция и отразеното в контролните листове и при двете проверки, е безспорно установено, че икономическият размер на земеделското стопанство, изчислен в стандартен производствен обем е равен на 13, 385, 42 евро, което е само с 2 119, 32 евро повече спрямо първоначалния размер, поради което правилно е прието, че в случая се покрива хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Доколкото е категорично установено наличието на описаното в акта нарушение - както на поетите от ползвателя задължения по чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора, така и на нормативно заложените такива съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., то ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Предвид изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ № 01/06/1/0.0.2148/2/01/04/01, с изх. № 01-013-6500/265 от 29.05.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград, с който на А. А. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 01/06/1/0.0.2148 от 01.07.2016 г., и на лицето е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, Административен съд - Благоевград е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,