Решение № 8205 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2015 г.

Решение № 8205 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Административно и правно обслужване и собственост" в дирекция "Административно и правно обслужване и управление на собствеността" на Министерския съвет /МС/ против решение № 745/11.02.2015 г., постановено по адм. дело № 8279/2014 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответницата - Ц. В. Я. от град С. не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил решение от 09.07.2014 г. на държавен експерт в Дирекция "Правителствена информационна служба " на МС, с което по т. 1 му е отказан достъп до поискани със заявление вх. № 03.07-798/18.06.2014 г. на Ц. Я., 6 броя концесионни договори в тяхната цялост, с т. 2 и 3 е посочено, че поисканите договори са достъпни съгласно Закона за концесиите на специална интернет страница и информацията в тях е публична, като е задължил административният орган да предостави поисканата информация. Установено е по делото, че със заявление за достъп до обществена информация с вх. № 03.07-798/18.06.2014 г., заявителката е направила искане да й се предоставят 6 броя концесионни договори, анекси и споразумения към тях, описани в заявлението. С писмо изх. № 03.07-798/03.07.2014 г. задълженият субект е съобщил на заявителката, че на основание чл. 31 от ЗДОИ удължава срока за отговор по заявлението, предвид обстоятелството, че исканата информация се отнася до трети лица и е необходимо тяхното съгласие. С т. 1 на решение от 09.07.2014 г. на държавен експерт в Дирекция "Правителствена информационна служба", на основание чл. 31, ал. 4 и чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗДОИ, във вр. чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 27, ал. 2 и чл. 38 ЗДОИ е отказан достъп до концесионните договори в тяхната цялост, по съображения, че всички анекси и приложения към посочените 6 броя концесионни договори съдържат информация, обявена за конфиденциална по смисъла на чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 6 от ЗПБ и поради отказ на концесионерите да бъде предоставена информация, приета за поверителна от страните по тези договори. АССГ е приел, че оспореното пред него решение за отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразно, като противоречащо на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилни са изводите в мотивите на решението, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б.. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е упълномощено със заповед № В-110/18.11.2013 г. на министър-председателя на РБългария лице, което е издател на оспореният административен акт. Правилни са изводите на АССГ, че оспореното решение е издадено и в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати нарушения на материалноправните норми на ЗДОИ. Посочените фактически основания за отказа са, че исканата информация на първо място представлява защитена тайна, предвидена в закон и на второ място се отнася за трети лица, които не са дали съгласие тя да бъде предоставена. От представените пред касационната инстанция писмени доказателства: становища от "Д. П. М. Ч." ЕАД и "Д. П. М. Крумовград " ЕАД, "Елаците-МЕД"АД и "А. М." АД, че тези страни по посочените концесионни договори са отказали предоставянето на исканата обществена информация. Обосновано е прието също така в мотивите на решението на АССГ, че при постановяване на отказа си, административният орган е допуснал нарушение и на материалния закон. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. С., за да е налице тази хипотеза не е достатъчно да липсва съгласието на третото лице, но и да е обосновано с конкретни факти по какъв начин са засегнати негови интереси и съотнасянето им към обществения интерес от достъп до тази информация. При това според § 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона. С § 5 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ е въведена оборима презумция, според която до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя: а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. В отказа за предоставяне на обществена информация липсват изложени мотиви, от които да се установи по какъв начин исканата информация се отнася до трети лица, респективно какви техни интереси биха били засегнати. Посочено само, че информацията се отнася до трети лица, което не позволява да бъде извършена преценка за наличие на такива интереси и доколко се налага тяхната защита чрез ограничаване на правото на свободен достъп до обществена информация. Липсата на конкретно посочени факти, обосноваващи правното основание по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, включително и относно наличието или не на надделяващ обществен интерес, обосновава правен извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Наличието на законовата презумпция, от която следва, че задълженият субект е длъжен да обоснове отказа си с установен конкретен интерес на третото лице от запазване на информацията, който явно и съществено превишава обществения интерес за прозрачност и свободен достъп до информацията. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая следва да се предостави исканата информация поради липса на изключението, предвидено в чл. 7, ал. 1 предл. 2-ро ЗДОИ, по съображения, че за исканата информация на първо място липсват доказателства да е класифицирана, а на второ не може да се приеме, че е защитена тайна, предвидена със закон. Обстоятелството, че съгласно чл. 14, ал. 1 изр. 2-ро ЗПБ задължават страните по договора - Министерският съвет и титуляря на разрешението/концесионера да осигуряват поверителност на информацията по време на нейното събиране, съхраняване, предаване и ползване, съгласно условията на сключения договор не води до извод, че същата е защитена тайна по смисъла на закон, предвид задължението по чл. 96 от Закона за концесиите (ЗК) за Министерски съвет да поддържа Национален концесионен регистър (НКР). Този регистър е публичен и до него има достъп през Интернет, в който се вписват данни за всички концесии, е се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии. По делото е установено, че част от исканата информация се съдържа в НКР, но този факт не освобождава задължения субект да предостави цялата поискана информация по реда на ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 97 ЗК сочи минималното съдържание на данните, които се включват в регистъра и се публикуват на сайта в интернет. Тази информация обаче не обхваща целия обем на информацията, която се съдържа в архива към него, която информация пък не се публикува, но също е предвидена като публична. Нормата на чл. 98, ал. 1 ЗК, регламентира, че в архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригиналите на всички концесионни договори, допълнителните споразумения и приложенията към тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗК архивът към Националния концесионен регистър е публичен, като достъпът до информацията в досиетата на предоставените концесии, която не е обявена за конфиденциална по реда на чл. 52 ЗК, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Следователно наличната информация в Националния концесионен регистър не е основание за отказ за достъп до информацията, която се съдържа в архива към него. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че посочените в оспореното решение фактически и правни основания за отмяна на отказа се подкрепят от събраните в административното производство доказателства, поради което решението като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответницата не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, пето отделение