Решение № 4827 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15099/2018 г.

Решение № 4827 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15099/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. Д. Н. е подала касационна жалба срещу решение № 1868 от 26.10.2018 г. по адм. дело № 1710/2018 г. по описа на Административния съд – Б., с което е отхвърлен предявения от нея иск против Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Б. за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконното й задържане на 7.02.2017 г. в Първо районно управление при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Б. и на 8.12.2017 г. – във Второ районно полицейско управление при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Б., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2018 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск и се присъдят направените разноски. Областната дирекция на вътрешните работи – Б. не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението следва да се отмени частично като неправилно като на ищцата се определи обезщетение, но в размер по-нисък от претендирания. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че С. Д. Н. е задържана за срок от 24 часа със заповед № 431 зз-525/7.12.2017 г., издадена от полицейски орган при Първо районно управление на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Б.. С решение № 620/2.04.2018 г. по адм. дело № 3457/2017 г. по описа на Административния съд – Б., влязло в сила на 26.04.2018 г. заповедта била отменена като незаконосъобразна. Със заповед № 434 зз-438/8.12.2017 г. на полицейски орган при Второ районно управление на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас С. Н. отново била задържана за срок от 24 часа. С решение № 2127/08.12.2017 г. по адм. дело № 3351/2017 г. по описа на Административния съд – Б., влязло в сила на 17.01.2018 г., заповедта била отменена като незаконосъобразна. Административният съд приел, че е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – отменени като незаконосъобразни административни актове. Не били доказани обаче настъпили за ищцата неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с издадените заповеди за задържане. От събраните по делото доказателства не било установено упражнено от полицейските органи" издевателство" при задържането й, което да й е причинило неимуществени вреди. Ищцата твърдяла, че била травмирана и че не се чувствала добре, но не посочвала конкретни емоционални прояви. Вероятно задържането й на 07.12.2017 г. и 08.12.2017 г. е довело до отрицателни за нея изживявания, но те не били доказани съобразно изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК. Поради това административният съд отхвърлил като недоказан предявения иск. В подадената срещу решението касационна жалба се правят оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва се, че първоинстанционният съд не е обсъдил показанията на свидетеля Каров относно преживяванията на ищцата по време на задържането й, както и не е допуснал поисканите в исковата молба писмени доказателства за действията на полицейските служители. Позовавайки се на мотивите на решение № 63 от 18.3.2016 г. по гр. дело № 5124/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, касационният жалбоподател поддържа, че вредите, извън тези, които надхвърлят обичайните за дадено положение, не подлежат на доказване. Касационната инстанция намира, че административният съд e допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отхвърлил иска като недоказан без да обсъди показанията на единствения, разпитан по делото свидетел. Съдът е длъжен да обсъди събраните с участието на страните доказателства и да основе решението си върху приетата за установена фактическа обстановка. Той може да не вземе предвид като недопустими или неотносими дадени доказателства, но не може да не ги подложи на преценка, която може да бъде проверена от касационната инстанция. Що се отнася до второто оплакване в касационната жалба, административният съд не е допуснал нарушение като е отказал да събере поисканите от ищцата документи, съставени по повод на задържането й. Касационната жалбоподателка неоснователно поддържа, че обстоятелствата около задържането й подлежат на доказване в производството за търсене на имуществена отговорност за вреди. В голямата си част изложението в исковата молба представлява описание на действията на полицейските служители, чието установяване не е предмет на исковото производство. Обстоятелствата, свързани със задържането на ищцата, са инкорпорирани в издадените заповед № 431 зз-525/7.12.2017 г. и заповед № 434 зз-438/8.12.2017 г., чиято незаконосъобразност вече е била обявена с влезли в сила съдебни решения. От значение за разглеждания правен спор е установяването на елементите на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт, понесените вреди и причинната връзка между вредите и незаконосъобразната административна дейност. Административният съд правилно е отбелязал, че ищцата носи доказателствената тежест за установяване на понесените от нея неимуществени вреди. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че на доказване подлежат само вредите извън обичайните за определена ситуация. Възникването на вредите не е въпрос на презумпция – те следва да бъдат изрично посочени от ищеца и доказани с допустимите доказателствени средства. Съгласно чл. 8, ал. 2 ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях. Нормативната уредба по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не съдържа правило, което изключва приложението на процесуалните правила по Гражданския процесуален кодекс. С оглед констатираното при касационната проверка съществено процесуално нарушение решението следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на административния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане административният съд следва да укаже на ищцата да посочи изрично в какво се изразяват понесените от нея вреди, както и доказателствата, които подкрепят твърденията й. При преценката на показанията на свидетеля Каров, който е представлявал като адвокат С. Н. при задържането й, съдът следва да изложи и съображения за тяхната допустимост с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Закона за адвокатурата, според която адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно разговорите и кореспонденцията му с клиент, делата на клиент, факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1868 от 26.10.2018 г. по адм. дело № 1710/2018 г. по описа на Административния съд – Б.. ВРЪЩА на съда делото за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. С. Н. е подала касационна жалба срещу решение № 1868 от 26.10.2018 г. по адм. дело № 1710/2018 г. по описа на Административния съд – Б., с което е отхвърлен предявения от нея иск против Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Б. за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконното й задържане на 7.02.2017 г. в Първо районно управление при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Б. и на 8.12.2017 г. – във Второ районно полицейско управление при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Б., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2018 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск и се присъдят направените разноски. Областната дирекция на вътрешните работи – Б. не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението следва да се отмени частично като неправилно като на ищцата се определи обезщетение, но в размер по-нисък от претендирания. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че С. Н. е задържана за срок от 24 часа със заповед № 431 зз-525/7.12.2017 г., издадена от полицейски орган при Първо районно управление на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Б.. С решение № 620/2.04.2018 г. по адм. дело № 3457/2017 г. по описа на Административния съд – Б., влязло в сила на 26.04.2018 г. заповедта била отменена като незаконосъобразна. Със заповед № 434 зз-438/8.12.2017 г. на полицейски орган при Второ районно управление на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас С. Н. отново била задържана за срок от 24 часа. С решение № 2127/08.12.2017 г. по адм. дело № 3351/2017 г. по описа на Административния съд – Б., влязло в сила на 17.01.2018 г., заповедта била отменена като незаконосъобразна. Административният съд приел, че е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – отменени като незаконосъобразни административни актове. Не били доказани обаче настъпили за ищцата неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с издадените заповеди за задържане. От събраните по делото доказателства не било установено упражнено от полицейските органи" издевателство" при задържането й, което да й е причинило неимуществени вреди. Ищцата твърдяла, че била травмирана и че не се чувствала добре, но не посочвала конкретни емоционални прояви. Вероятно задържането й на 07.12.2017 г. и 08.12.2017 г. е довело до отрицателни за нея изживявания, но те не били доказани съобразно изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК. Поради това административният съд отхвърлил като недоказан предявения иск. В подадената срещу решението касационна жалба се правят оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва се, че първоинстанционният съд не е обсъдил показанията на свидетеля Каров относно преживяванията на ищцата по време на задържането й, както и не е допуснал поисканите в исковата молба писмени доказателства за действията на полицейските служители. Позовавайки се на мотивите на решение № 63 от 18.3.2016 г. по гр. дело № 5124/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, касационният жалбоподател поддържа, че вредите, извън тези, които надхвърлят обичайните за дадено положение, не подлежат на доказване. Касационната инстанция намира, че административният съд e допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отхвърлил иска като недоказан без да обсъди показанията на единствения, разпитан по делото свидетел. Съдът е длъжен да обсъди събраните с участието на страните доказателства и да основе решението си върху приетата за установена фактическа обстановка. Той може да не вземе предвид като недопустими или неотносими дадени доказателства, но не може да не ги подложи на преценка, която може да бъде проверена от касационната инстанция. Що се отнася до второто оплакване в касационната жалба, административният съд не е допуснал нарушение като е отказал да събере поисканите от ищцата документи, съставени по повод на задържането й. Касационната жалбоподателка неоснователно поддържа, че обстоятелствата около задържането й подлежат на доказване в производството за търсене на имуществена отговорност за вреди. В голямата си част изложението в исковата молба представлява описание на действията на полицейските служители, чието установяване не е предмет на исковото производство. Обстоятелствата, свързани със задържането на ищцата, са инкорпорирани в издадените заповед № 431 зз-525/7.12.2017 г. и заповед № 434 зз-438/8.12.2017 г., чиято незаконосъобразност вече е била обявена с влезли в сила съдебни решения. От значение за разглеждания правен спор е установяването на елементите на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт, понесените вреди и причинната връзка между вредите и незаконосъобразната административна дейност. Административният съд правилно е отбелязал, че ищцата носи доказателствената тежест за установяване на понесените от нея неимуществени вреди. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че на доказване подлежат само вредите извън обичайните за определена ситуация. Възникването на вредите не е въпрос на презумпция – те следва да бъдат изрично посочени от ищеца и доказани с допустимите доказателствени средства. Съгласно чл. 8, ал. 2 ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях. Нормативната уредба по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не съдържа правило, което изключва приложението на процесуалните правила по Гражданския процесуален кодекс. С оглед констатираното при касационната проверка съществено процесуално нарушение решението следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на административния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане административният съд следва да укаже на ищцата да посочи изрично в какво се изразяват понесените от нея вреди, както и доказателствата, които подкрепят твърденията й. При преценката на показанията на свидетеля Каров, който е представлявал като адвокат С. Н. при задържането й, съдът следва да изложи и съображения за тяхната допустимост с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Закона за адвокатурата, според която адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно разговорите и кореспонденцията му с клиент, делата на клиент, факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1868 от 26.10.2018 г. по адм. дело № 1710/2018 г. по описа на Административния съд – Б.. ВРЪЩА на съда делото за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.