Решение № 13988 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8914/2016 г.

Решение № 13988 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8914/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ К. срещу решение № 72 от 14.06.2016 г. на Административен съд К. по адм. дело № 70/2016 г. С него се отменя решение № 2153-08-18/11.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ К., с което е потвърдено разпореждане № 9/прот. № РО1022/26.02.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ К. и изпратена преписката на органа за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 298, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Ф. М. С. чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Пред административния съд е образувано производство по жалба на Ф. М. С. срещу решение на директора на ТП на НОИ К. с което се потвърждава разпореждане, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, поради отпадане на основанието за получаване, считано от 2.01.2016 г. са прекратени получавани от Ф. М. С. наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е разпоредено да се възобнови и изплаща в пълен размер лична пенсия за инвалидност. Съдът е разгледал по същество жалбата и от фактическа страна е установено, че преди издаване на последното разпореждане предмет на жалбата пред директора на ТП на НОИ К., с разпореждане от 15.02.2013 на ръководител Пенсии при ТП на НОИ К. въз основа на заявление от Ф. С. и експертно решение на ТЕЛК в полза на С. е разпоредено възобновяване на наследствените пенсии-наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодателя М. С. М. и наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от наследодател С. Ш. М., които пенсии да се получават до датата на определената в ЕР на ТЕЛК срок на инвалидността. Инвалидността е предмет на последваща експертиза с решение на ТЕЛК № 320/25.01.2016 г. и с продължен срок до 1.01.2019 г. Също така, с декларация от 8.02.2016 г. Ф. С. е декларирал, че не учи. При тези факти на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО административният орган е прекратил изплащането на наследствените пенсии, поради отпадане на основанието и с оглед приложението на чл. 82 КСО във връзка с § 22с от ПЗР КСО. Съдът установявайки тези факти приел, че неправилно е приложен материалния закон - § 22с КСО във връзка с чл. 82 КСО като е извел правен извод, че с изменението на чл. 82 КСО считано от 1.01.2015 г. инвалидизираните преди навършване на 18 г., респективно 26 г. възраст могат да получават наследствените пенсии и над тази възраст ако са учащи като приложението на § 22с ПЗР КСО, съгласно който отпуснатите с начална дата до 31.12.2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 на лица които са се инвалидизирали до 18 г. съответно до 26 г. възраст, продължават да се изплащат до определените срокове в решенията на ТЕЛК. Съдът приел че е неправилно тълкуването, че лицето не отговаря на изискванията за получаване на отпуснатите му пенсии. Определените срокове следва да се тези срокове по § 22с ПЗР КСО определени с всяко решение на ТЕЛК. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО /преди изменението ДВ бр. 107/2014 г./ предвижда, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 г. възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по късно от навършване на 26 г. възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18 г., съответно 26 г. възраст. След изменението на чл. 82 КСО считано от 1.01.2015 г. с ДВ бр. 107/2014 г. Правото на наследствена пенсия след това изменение е поставено в зависимост от още една материална предпоставка, а именно за възрастта над 26 г. възраст лицата да учат. Със същото изменение е въведено правилото на § 22с ПЗР КСО, че отпуснатите с начална дата до 31.12.2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 КСО на лица, които са се инвалидизирали до 18 съответно до 26 г. възраст, продължават да се плащат до определените им срокове. Приложението на § 22с ПЗР КСО е само еднократно по отношение на заварените отпуснати пенсии преди това изменение пенсии. Именно такъв е настоящият случай, при който са били отпуснати наследствени пенсии до 31.12.2014 г., когато е имало възможност те да бъдат получавани след навършването на 26 г възраст, без да се изисква лицето да е учащ след тази възраст. С изменението ДВ бр. 107/2014 г. за да бъдат получавани наследствените пенсии, лицето следва да е и учащо и над тази възраст, като по делото у становено, че Ф. М. С. не е учащ. Независимо от това, разпоредбата на § 22с ПЗР КСО предвижда, че вече отпуснатите пенсии на Ф. М. С., макар и да не отговаря на предпоставките след 1.01.2015 г. ще се продължават да се получават до срока на инвалидността определен с експертното решение на ТЕЛК № 264/22.01.2013 г. и това е дата 01.01.2016 г. Това правило регламентирано в § 22с ПЗР КСО не може да бъде прилагано повече от един път, независимо, че срока на инвалидността е продължен с последващи решение на ТЕЛК. За да бъде получавана наследствена пенсия след този срок, следва да е налице хипотезата на нормата на чл. 82, ал. 1 КСО в редакцията след изменението в ДВ бр. 107/2014 г. която изисква да е налице и качеството на учащ съгласно Наредбата по чл. 106 КСО, какъвто Ф. М. С. не е съгласно декларацията която е подал. Предвид изложеното, решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което подадената жалба от Ф. М. С. против решение № 2153-08-18/11.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ К. бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд шесто отделение