Решение № 8582 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4025/2011 г.

Решение № 8582 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4025/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Делото е висящо за втори път пред първата нистанция след връщане на първоначално постановеното решение, като са дадени задължителни указания по изясняване на относими за спора факти. Образувано е по жалба на ЕТ "АСО - Соня Иванова" срещу заповед № ЗС-246/15.10.2009 г. на министъра на отбраната на Република България. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с приложимите материалноправни норми, административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК, поради което се претендира отмяната й. Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответната страна - Министърът на отбраната, чрез своя процесуален представител, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Заинтересованата страна - Изпълнителната агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", чрез процесуалния си представител не изразява становище по жалбата Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната заповед № ЗС-246 от 15.10.2009 г. на министъра на отбраната е разпоредил изземване, на основание чл. 80а от ЗДС от ЕТ "АСО - Соня Иванова" обособени части от недвижим имот - частна държавна собственост, представляващи обекти - ресторант "Вежен", ресторант "Лятно чеверме" и ресторант "Централен", находящи се в Почивен комплекс Рибарица, с. Рибарица, община Тетевен. Административният орган е изложил мотиви, че съгласно АДС № 370/15.10.2001 г. имотът е държавна собственост, предоставен в управление на министерство на отбраната; ИА "Социални дейности на МО" е сключил с ЕТ "АСО - Соня Иванова" договор за съвместна дейност № 20/21.04.2006 г., съгласно който (и за постигане целите на дейността) посочените обекти са предоставени на едноличния търговец; договорът е прекратен на основание чл. 23, буква "д" - поради промяна на нормативния режим - изменение на ЗДС, с което отпада възможността за сключване на договори за съвместна дейност; поради това е прието, че са налице предпоставките за издаване на акта при условията на чл. 80а ЗДС. С отмененото решение № 5748 от 03.05.2010 г. по адм. д. № 14313 по описа за 2009 г. Върховният административен съд, действащ като първа съдебна инстанция, е приел, че обжалваният административен кат е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е счел, че са налице основанията по чл. 80а от ЗДС за изземване на имота от фактическата власт на жалбоподателката, доколкото договорът между нея и ИА "Социални дейности на МО" от 21.04.2006 г., предвид изменението на нормативната уредба на ЗДС, е прекратен. Осъществяваното от нея държане на имота е без правно основание. С решение № 3989 от 21.03.2011 г. петчленен касационен състав на Върховен административен съд е отменил решение № 5748/03.05.2010 г., давайки указания за изясняване характера на изземваната държавна собственост, за да се прецени приложимостта на нормата на чл. 16 от ЗДС. С оглед дадените по делото указания е представен акт за държавна собственост за имотите, предмет на изземване № 370 от 15.10.2001 г., от който се установява, че същите са публична държавна собственост. Предвид представения официален документ удостоверяващ характера на собствеността, както и събраните при първоначалното разглеждане на делото доказателства, съдът намира, че жалбата е неоснователна. По делото не са спорни обстоятелствата относно компетентността на органа, издал обжалваната заповед, наличието на форма и мотиви, както и спазването на административнопроизводствените правила. Спорно е обстоятелството, касаещо осъществяване на фактическа власт върху имота от страна на жалбоподателката, а именно дали държането на имота се осъществява на основанието, на което е започнало. Именно то би указало на законосъобразно прилагане на хипотезата на чл. 80а от ЗДС, приложена от административния орган. Няма спор по делото, че между заинтересованата страна и жалбоподателката е сключен договор за съвместна дейност с цел създаване на необходимите условия за подобряване нивото на обслужване на гостите на хотелите, предмет на обжалваната заповед. Договорът е сключен на 21.04.2006 г. за срок от 5 години. Съгласно чл. чл. 23, т. "д" от същия, основание за неговото прекратяване е невъзможност за постигане на целите и дейността по договора в случай на нормативен режим, уреждащ по императивен начин отношения, различни от уговорените или забраняващ подобно договаряне. С изменението на чл. 16, ал. 1 от ЗДС, бр. 36 от 2.05.2006г, в сила от 1.07.2007 г., имотите- публична държавна собственост не могат да се предоставят на трети лица, освен в случаите на отдаване под наем за срок от 5 г. и концесия, при условията на чл. 16, ал. 2, ал. 5, чл. 16а от ЗДС. Тъй като липсва изрично предвидено обратно действие, с промяната на нормата отпада занапред /считано от 1.07.2006/ възможността за използването на имотите - публична държавна собственост чрез съвместна дейност на Министерството на отбраната и трети лица. Нормата е императивна, т. е. не допуска отклонение от предвиденото правило за поведение, ето защо, макар и действаща занапред, същата установява режим на управление на имотите - публична държавна собственост, несъвместим с този по договора от 21.04.2006 г. Въпреки, че нормата не е забранителна и няма обратно действие, следва да се приеме, че същата попада под хипотезата на уговореното между страните по договора от 21.04.2006 г. основание за прекратяване на същия поради настъпване на невиновна невъзможност за изпълнението му, а именно наличие на нормативен режим, уреждащ по императивен начин отношения, различни от уговорените. Въз основа на законовото изменение на жалбоподателката е изпратено писмо № 10814 от 06.10.2009 г., с което е уведомена, че следва да счита договора за прекратен и предвид прекратяването е издадена обжалваната в настоящото производство заповед за изземване с правно основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДС. Настоящата инстанция намира, че при издаване на обжалваната заповед министърът на отбраната е приложил законосъобразно материалния закон. Административният съд не разполага с компетентност да се произнесе относно съществуването на едно гражданско правоотношение, каквото е възникнало след сключването на договора от 21.04.2006 г. Дали договорът действително е прекратен или правоотношенията по него все още са съществуващи в действителност, е въпрос от компетентност на гражданския съд. За материалната законосъобразност на индивидуалния административен акт обаче е достатъчно установяване на обстоятелството, че административният орган е приел че е настъпил правопрекратяващ по силата чл. 23, б."д" от договора юридически факт, какъвто е промяната на закона, установяващ по императивен начин отношения, различни от уговорените, уведомил е насрещната страна, че счита последиците от него за настъпили, т. е. че счита договора за прекратен, а продължаваща фактическа власт - за осъществявана без основание. Това определя заповедта за издадена в съответствие с нормата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС, поради което същата е материално законосъобразна. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира подадената жалба за неоснователна и същата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, съдът