Решение № 3077 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9927/2016 г.

Решение № 3077 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9927/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стройпроект" ЕООД, гр. С., представлявано от управителите си Х. Г. К. и И. Х. К., против решение № 776/28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 311/2016 г. по описа на Административен съд С. област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Стройпроект" ЕООД против заповед № ЛС-01-409 от 15.03.2016 г. на кмета на община Самоков, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "лека постройка за материал и инвентар", разположена в ПИ 15285.8.639 по КК на с. Г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Като се има предвид констативния акт, който не е бил оспорен по реда и в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК обосновано АССО е отбелязал, че се доказва, че процесният обект се явява строеж по смисъла но § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, построен е без разрешение за строеж предвид чл. 148, ал. 1 ЗУТ и правилно е приложен чл. 225а, ал. 1 и 2 ЗУТ. Неоспорената СТЕ е обсъдена заедно с доказателствата и основателно е кредитирана от АССО, относно характера на постройката, като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, VI категория, второстепенна, на допълващо застрояване. Установено е, че съгласно действащия ПУП е предвидено основно застрояване, а постройката не е нанесена в регулационния план. Изложени са мотиви, че процесният строеж не се явява търпим по смисъла на § 16 и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, тъй като не отговаря на предвижданията на действащия ПУП. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за времето на извършване на строежа, както и доказателства относими към цитираните по-горе разпоредби. В този смисъл са неоснователни възраженията в касационната жалба за непосочване на годината на построяване, което е в пряка връзка с процесуалното поведение на самия жалбоподател, както и относно техническата грешка в акта относно категорията, с оглед на правилно посоченото основание по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Посочените обстоятелства в никаква степен не са ограничили правата на жалбоподателя, което е видно от осъщественото от него оспорване. Не се конкретизират противоречия, в твърдения в касационната жалба смисъл, тъй като в обжалваното решение изрично е отбелязано, че в действащия ПУП не е предвидено допълващо застрояване и строежът е извършен в несъответствие с чл. 137, ал. 3 ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав