Решение № 7369 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1803/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Р. И., подадена чрез пълномощник, против решение 11093 от 17.12.2024 г., постановено по адм. дело 1566/2024 г. на Административния съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на И. срещу заповед РД-14-2969/29.06.2024 г. на главен инспектор в Областен отдел Автомобилна администрация - Видин към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са доказани материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Според касатора съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и оплакванията в жалбата, поради което е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът главният инспектор в Областен отдел Автомобилна администрация - Видин изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Административният съд - Пловдив е установил, че на 29.06.2024 г. инспектор в Областен отдел Автомобилна администрация - Видин е извършил проверка на А. Р. И. като водач на лек автомобил Мерцедес Спринтер 319 ЦДИ с рег. [рег. номер], собственост на водача, и е костатирал, че И. е превозвал седем пътника срещу възнаграждение, за което няма издаден лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Уговореното плащане от 150 евро за превоз на лица от Република България до Кралство Нидерландия е изведено от дадени на същата дата писмени обяснения на пътника Б. Д. М.. Фактическите констатации от проверката са отразени в издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Главният инспектор в Областен отдел Автомобилна администрация - Видин с оспорената заповед РД-14-2969/29.06.2024 г. е приложил принудителна административна мярка по отношение на водача, както следва: временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация 013357763 на лек автомобил марка Мерцедес Спринтер 319 ЦДИ , собственост на А. Р. И. на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 2, т. 1 ЗАвтП; временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с [номер] на А. Р. И. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца на основание чл. 106а, ал. 1, т.4, б. б ЗАвтП. Предвид доказателствата по делото и след като е обсъдил доводите и възраженията на страните, съдът е приел от правна страна, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Мотивирал е извод, че с превозното средство е извършен превоз на пътници срещу възнаграждение, за което няма издаден лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, поради което е изпълнено фактическото основание за прилагане на двете ПАМ. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвтП. Посочените от административния орган правни основания за прилагане и на двете ПАМ изискват от фактическа страна да бъде установено, че е извършен обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността. По определението на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвП превоз на пътници е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и е обосновал извод, че жалбоподателят е извършил обществен превоз на пътници със собствения си лек автомобил, поради което законосъобразно компетентният административен орган е приложил оспорените принудителни административни мерки. Безспорно е, че за автомобила, с който е извършен превозът, не е издадено удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници по смисъла на цитираните правни норми. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без удостоверение за регистрация е абсолютна. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, затова за извършване на обществен превоз на пътници законодателят изисква лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал. 1 ЗАвтП, за което отделно се носи административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на §1, т. 1 ЗАвтП ясно регламентира, че обществен е всеки превоз с моторно превозно средство срещу заплащане. Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на твърденията на органа за превоз срещу заплащане поради незаконосъобразно снети обяснения на пътника Б. Д. М.. Видно от съдържанието на акта, пред компетентния орган е дадено писмено обяснение на пътника, събрано по реда на чл. 44 АПК, от служители, определени от административния орган. М. категорично е посочила, че е имала уговорка с превозвача да заплати за извършения превоз до Кралство Нидерландия сума от 150 евро. Показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел потвърждават посоченото в писмените обяснения обстоятелство. Неоснователни са касационните оплаквания относно истинността на дадените писмени обяснения пред административния орган. Сведенията са писмени, подписани от лицето съгласно изискването на чл. 44, ал. 3 АПК и от служител на органа, в присъствието на свидетел. Правнозначимите факти са установени с допустими доказателствени средства по смисъла на чл. 39 и чл. 171, ал. 1 АПК, при спазване на изискванията на чл. 44, ал. 2 и чл. 36 АПК. Релевантният факт - извършен превоз на пътник срещу заплащане, кореспондира и с отразените в АУАН фактически констатации. АУАН е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и, до доказване на противното, се ползва с доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства и факти. Доказателствената тежест за тяхното оборване е на касатора, а той не е сторил това в настоящото производство. Съдът правилно е приел акта като фактическо основание за издаване на оспорената заповед и е ценил същия в съвкупност с представените по делото доказателства. Предвид съдържанието на оспорваната заповед и АУАН, правилно съдът е приел, че същата е мотивирана (ТР 16/75г. ОСГК на ВС). Предвид изложеното са неоснователни релевираните от касатора доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд