Решение № 6203 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1326/2009 г.

Решение № 6203 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1326/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Тодор Боянов Тодоров срещу решение № 308 от 10.12.2008 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело № 470/2008 г. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РПУ - Кюстендил, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Тодор Боянов Тодоров против решение рег. № 14345/11.09.2008 г. на началника на РПУ - Кюстендил при ОДП - Кюстендил, с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите е отказано издаване на исканото от Тодоров разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Съдът е приел за установено, че към края на 2007 г. жалбоподателят е притежавал разрешение за дейности с огнестрелно оръжие, което, поради образувано наказателно производство срещу него за умишлено престъпление от общ характер, на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ със заповед № 237/12.02.2008 г. на началника на РПУ - Кюстендил му е било отнето. Впоследствие, с влязло в сила постановление на Кюстендилската районна прокуратура наказателното производство, водено срещу жалбоподателя е било прекратено. С искане рег. № 19257/24.07.2008 г. Тодоров е поискал издаване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Поради липса на обосновка за издаване на исканото разрешение, административният орган му е указал да представи в писмен вид мотиви за необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Жалбоподателят е посочил, че разрешението му е нужно за упражняване на трудова дейност като охранител - въоръжена охрана по трудов договор. С обжалваната заповед административният орган е отказал издаване на процесното разрешение по съображения, че не е налице доказана необходимост от самоотбрана, а по отношение на второто основание - липсват доказателства за сключен трудов договор за работа като охранител и такива, че за изпълнението й се изисква огнестрелно оръжие. След като е обсъдил данните по административната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. В тази насока е изложил съображения, че с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 - 3 от ЗКВВООБ са разграничени субектите и целите, за които може да се използва огнестрелно оръжие. Огнестрелни оръжия за служебни цели се предоставят на ЮЛ и търговци по ТЗ, а за граждански цели - на ФЛ, ЮЛ и търговци по ТЗ за самоотбрана, ловни, спортни и културни нужди. При това положение, съдът е изтъкнал, че съгласно чл. 14, ал. 2 и 3 от ЗКВВООБ огнестрелното оръжие за служебни цели се придобива на името на ЮЛ и ЕТ, като разрешението за неговото носене и употреба и съхраняване по см. на чл. 44, ал. 1 от ППЗКВВООБ се издава на служителите на ЮЛ и ЕТ. След като жалбоподателят не е доказал необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана и към момента на издаване на оспорения отказ не е имал качеството на служител на ЮЛ, което осъществява охранителна дейност, съдът е приел, че законосъобразно административният орган е преценил, че не е налице доказана необходимост от издаване на исканото разрешение и правилно е постановил оспорения отказ. Недоволен от решението, касаторът поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Твърди, че противно на приетото от съда притежаването на разрешение за боравене с огнестрелно оръжие обуславя възможността да упражнява трудова дейност като охранител. Сочи, че неиздаването на исканото разрешение ограничава правото му на труд и е пречка да започне работа, свързана с частна охранителна дейност. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил вярно и точно фактите по делото и въз основа на тях е достигнал до правно обосновани изводи. Правилно е посочил, че в ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ режимът за боравене с огнестрелно оръжие за граждански цели е различен от този за служебни цели. Наведените от Тодоров мотиви в искането му за необходимост от притежаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие поради намерението му да кандидатства за работа като охранител - въоръжена охрана не съставляват основание за издаването му. То се издава за нуждите на изпълнявано от физическо лице занятие - охрана като трудова дейност при наличието на сключен трудов договор за осъществяването на такива функции. Съображенията на решаващия съд в тази насока са правилни и обосновани и се споделят напълно от настоящата инстанция. При всички случаи на издаване на разрешение за дейности по ЗКВВООБ, в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. Доводите, че с оспорения отказ му се накърнява правото на работа, е неоснователен и касационната инстанция подкрепя изцяло изложените в атакуваното решение мотиви в тази насока. Изискванията за назначаване на работа като охранител - въоръжена охрана не са предмет на контрол от страна на административния орган, компетентен по чл. 16 от ЗКВВООБ. Предвид изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,