Решение № 15341 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2009 г.

Решение № 15341 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Иванов Семизов, от гр. Хасково, срещу решение № 101/30.05.2009 г. по адм. д. № 149/2009 г. на Административен съд гр. Хасково. Претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. В касационната жалба не се сочат конкретни касационни основания, а такива досежно законосъобразността на административния акт, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК проверката на настоящата инстанция следва да бъде по отношение материалната законосъобразност на обжалваното решение. За да се произнесе, съдът взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-Х-7/16.02.2009 г. на началника на РДНСК-Хасково, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "стопанска постройка". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Безспорно се установява по делото, че строежът е извършен през 1986 г. и представлява масивна стопанска постройка, на границата със съседни имоти. Строежът е без строителни книжа. Тази му характеристика е основание същият да се квалифицира като незаконен и спрямо него да се приложи правната последица на нормата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ - премахване. В случая с оглед времето на построяването на стопанската постройка, както административният орган, така и съдът е изследвал въпроса за неговата търпимост съгласно пар. 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. Същият не може да се трактува като търпим съгласно пар. 16 ПЗРЗУТ, за да се избегне последицата събаряне. Видно от скицата и установеното в констативния акт, строежът е разположен на границата на четири съседни имота, което е пречка строежът да съответства на строителните правила и норми към момента на извършването му или към предпоставките на сега действащия ЗУТ. Няма данни и за узаконяването на строежа по реда на пар. 184 ПЗРЗУТ. Предвид изложеното, като е приел оспорения пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон. Решението е правилно и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение