Решение № 11332 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3280/2018 г.

Решение № 11332 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3280/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 2235 от 20.12.2017 г. на Административен съд - Б. по адм. д. № 2214/2016 г. е изменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ001448/26.02.2015 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от орган по приходите при Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б., в частта, в която на Г. Н. са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2012 г. -31.12.2012 г. в размер на главницата 3 581, 68 лева и лихви 871, 14 лева, като съдът е определил задължения в размер на главницата 2 229,19 лева и лихви 542,18 лева; за ТБО за периода 01.01.2013 г. -31.12.2013 г. в размер на главницата 5 537, 49 лева и лихви 839, 42 лева, като съдът е определил задължения в размер на главницата 3 064,76 лева и лихви 464,58 лева; за ТБО за периода 01.01.2014 г. -31.12.2014 г. в размер на главницата 1 845,83 лева и лихви 92,51 лева, като съдът е определил задължения в размер на главницата 1 021,59 лева и лихви 51,20 лева. Съдът е отхвърлил жалбата на Г. Н. в останалата част и го е осъдил да заплати в полза на община Б. разноски по делото в размер на 698, 68 лева (шестстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки). Срещу решението в частта му, с която е отхвърлена частично жалбата на Г. Н. и са определени задължения за ТБО в намален размер, както и в частта, с която последният е осъден да заплати разноски в полза на община Б., е подадена касационна жалба от Г. Н.. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба има оплаквания, че съдебното решение е неправилно, тъй като съдът не е отчел всички относими факти и обстоятелства. Касационният жалбоподател счита, че с АУЗД незаконосъобразно са му установени задължения за ТБО, тъй като за процесните периоди е извършвал плащания, но те неправилно са отнесени от органите по приходите за предходни периоди по вече закрита партида, което води до установяване на задължения в двоен размер. Отделно от това, касационният жалбоподател твърди, че процесните имоти не се ползват, което обаче не е съобразено от органа по приходите, нито от съда. На следващо място, касационният жалбоподател твърди, че за същите задължения е издаден и ревизионен акт - ревизионното производство обаче не било проведено "обективно и коректно", поради което се водят нови дела, без да уточнява дали в действителност е обжалвал ревизионния акт и какъв е изходът от обжалването. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отмяна на АУЗД в останалата част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна. Между страните не се спори, че процесните задължения за ТБО за периодите 2012 г., 2013 г. и 2014 г. са предмет на установяване в Ревизионен акт № 21 от 02.03.2017 г., издаден от органи по приходите в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б.. Т. е съдебната практика, че издаването на АУЗД не е пречка за установяване на задълженията за местни такси с ревизионен акт по силата на чл. 9 б от Закона за месните данъци и такси, вр. чл. 108 ДОПК. В настоящия случай обаче предмет на оспорване е АУЗД, а не по-късно издаденият РА. РА е своевременно представен от ответника още в хода на първоинстанционното производство с писмена молба от 08.03.2017 г., в която страната е поискала от съда да извърши преценка на значението на издадения РА при решаване на спора относно законосъобразността на АУЗД. В обжалваното съдебно решение съдът е констатирал единствено, че жалбоподателят е подал искане за извършване на ревизия. Въпреки че е приел като доказателства посочения по-горе РА и предхождащия го ревизионен доклад, съдът не е установил с допустими доказателства дали РА е влязъл в сила, нито е изложил съображения какво е правното му значение за решаване на спора, с който е сезиран. В изпълнение на задълженията, произтичащи от принципа на служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът е следвало да даде указания на страната, която го е представила, да представи доказателства дали РА е влязъл в сила. В съответствие с чл. 172 а, ал. 2 от АПК съдът е следвало да изложи мотиви, в които да посочи факта на издаване на РА, да установи дали е влязъл в сила и да изложи правните си изводи относно значението му за решаване на спора. По изложените съображения съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част като неправилно и връщане на делото в същата част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да установи дали РА е влязъл в сила и да прецени неговото значение за решаване на спора. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 2235 от 20.12.2017 г. на Административен съд - Б. по адм. д. № 2214/2016 г. в обжалваната част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в отменената част. Решението е окончателно.