Решение № 5206 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2333/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез гл. юрк. Иванова срещу решение № 3105/20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 198 по описа на Административен съд гр. Русе за 2025 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) №Р-03001824002452-091-001 от 04.12.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта за установените задължения по ЗДДС за м.03. и 04.2024 г в общ размер на 9 680 лв. и лихви в размер на 805.30 лв. и „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД е осъдено да заплати на НАП разноски по делото в размер на 1 343,68 лв. Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения, че е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че спорът между страните е дали е налице доставка на стока по чл.6 от ЗДДС от „Георг Трейд 2000“ ЕООД към ревизираното лице, респективно дали е възникнало право на данъчен кредит. Счита, че този спорен въпрос е изместен от решаващия състав, който е съсредоточил анализа си върху последващата доставка, която не е спорна. При постановяване на решението си съдът е игнорирал противоречията и пропуските в представените документи. При постановяване на решението административния съд не е обсъдил показанияjа на свидетеля Е., които са в противоречие с останалите докзаателства събрани по делото. От тези показания е очевидно, че „Георг Трейд 2000“ ЕООД, не е вносител на посочената филтър преса и не той е доставчик на „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД. Твърди, че „Георг Трейд 2000“ ЕООД е само документалният доставчик на филтър пресата, но не е извършил реалното придобиване и последващо разпореждане с нея. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че във вносната митническа декларация не е посочен сериен номер т.е. внесената филтър преса не е индивидуализирана като обект, още повече чрез посочване на сериен номер. От представеното по делото ЧМР №145 е видно, че не е оформено надлежно, тъй като липсва подпис в кл.22 за изпращач, а в кл.24 има положен подпис за получател без данни за лицето. Вписаната превозвана стока в кл.6 е PlaKa Filtre Pres, без други индивидуализиращи данни, което не може да се отнесе към предмета на доставката, по която ревизираното лице претендира право на данъчен кредит. Изпълнението на доставки на стока следва да остави документална следа в предприятието, както на възложителя, така и на изпълнителя. От проведеното съдебно дирене, а преди това и ревизионно производство, може обосновано да се заключи, че ревизираното лице не доказва, че е придобил процесата стока от посочения във фактурата доставчик. Не е доказана и последващата доставка към „АгроБиоВет“ ООД. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материално правни и процесуално правни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано. Посочването на ДДС във фактурата, без реално да е настъпило данъчно събитие, не може да обоснове право на данъчен кредит за получателя. Обратно на приетото от съдебния състав, събраните в хода на настоящото производство доказателства и установените факти и обстоятелства не водят до извод за реално извършена доставка на стока, поради което за ревизираното лице не е налице право на данъчен кредит по двете фактури издадени от „Георг Трейд 2000“ ЕООД. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото в общ размер на 1 427,56 лв., представляващи държавна такса в размер на 83,88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 343,68 лв. Ответникът по касационната жалба - „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД, чрез адв. Механджиева в приложена по делото писмена защита и в съдебно заседание я оспорва. Иска решението да бъде оставено в сила. От „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД, чрез адв. Механджиева е подадена частна жалба срещу определение № 182/21.01.2026 г., постановено по адм. дело № 198 по описа на Административен съд гр. Русе за 2025 г. С обжалваното определение е оставено без уважение направеното искане от дружеството за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения, че определението е неправилно, тъй като при административното обжалване решаващият орган е разширил доказателствата въз основа на които се е произнесъл. Поради това пред съда се е наложило да бъдат представени доказателства, които не са събрани от органите по приходите. Счита, че неправилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК. Моли, определението да бъде отменено и да се измени решението, в частта за присъдените в полза на дружеството разноски. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП оспорва частната жалба и намира, че правилно съдът е възложил разноските в хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: По касационната жалба: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Русе е бил ревизионен акт № Р-03001824002452-091-001 от 04.12.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, с която е потвърден с решение № 274/21.02.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна, относно отказаното право на данъчен кредит по фактура № 11/29.02.2024 г. с предмет на доставка „50% авансово плащане за доставка на филтър-преса F-630“ и фактура № 12/01.04.2024 г. с предмет на доставка „окончателно плащане за доставка филтър-преса F-630“, издадени от „Георг Трейд 2000“ ЕООД. При извършената проверка на ревизионния акт, съдът е констатирал, че е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, в установената писмена форма. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт, като незаконосъобразен. Спорът между страните се свежда до това осъществени ли са реално доставките на стоки по двете фактури издадени от „Георг Трейд 2000“ ЕООД, за които не е признато право на данъчен кредит за м.03. и 04.2024 г. в общ размер на 9 680 лв. Съдът е посочил и анализирал приложимите правни норми относно упражняване правото на данъчен кредит, позовал се на практиката на СЕС и е обосновал извод, че данъчно задълженото лице, което претендира за него да е възникнало право на данъчен кредит е длъжно да докаже предпоставките за това. Установено е, че за ревизирания период основаната дейност на дружеството е извършване на независима икономическа дейност – транспортни услуги на територията на страната, на територията на страни-членки на ЕС, както и територията на трети страни, за което има издаден лиценз. Правото на данъчен кредит по процесните доставки е отказано, тъй като според органите по приходите не са представени от ревизираното лице и неговия доставчик доказателства, които да идентифицират стоката и да доказват, че доставката е реално осъществена от доставчика. Приходните органи са посочили, че обявеният адрес за кореспонденция от доставчика „Георг Трейд 2000“ ЕООД - [улица] не съществува, доставчика не е намерен и не може да бъде идентифициран като извършител на доставки. Първоинстанционният съд не е споделил тези твърдения обосновани в ревизионния акт и е намерил, че същият е незаконосъобразен. При произнасянето си съдебният състав е посочил, че от представените пред него писмени доказателства, показанията на св. И. С. Е. и изслушаната по делото Комплексна технико-счетоводна експертиза (КТСЕ) и допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) се налага извод за реалност на осъществените доставки. Първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД е закупило предмета на доставката по фактури № № 11/29.02.2024 г. и 12/01.04.2024 г. – филтър-преса и е продало същата като част от оборудване по договор за изграждане на инсталация, финансирана със средства от Европейския съюз. Съдът е кредитирал показанията на разпитания свидетел И. Е. и е приел, че въз основа на тях се установява, че друга такава преса не е била налична нито при ревизираното лице, нито при „ДМВ Петрол“ ЕООД, дружеството, в което работи свидетелят и чийто собственик е един и същ със собственика на „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД. Съдът е посочил, че с митническа декларация с MRN 24BG004061066866R7, по която вносител е „Георг Трейд 2000“ ЕООД, процесната филтър-преса е била оформена на режим „внос“. Вносът е бил осъществен от доставчика, който впоследствие я е продал на „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД. Първоинстанционният съд е констатирал, че в част от представените документи, изготвени за целите на износа на филтър-пресата и вноса й в България са налице несъответствия и празноти, но е обосновал извод, че тези пропуски не следва да утежняват положението на задълженото лице, тъй като същите не изхождат от него. Съдът е посочил, че ЗДДС не въвежда като предпоставка за законосъобразно упражняване на данъчен кредит произходът на стоките и услугите, поради което не е необходимо да се изследват предходни доставки. В тази насока е обсъдена и приложимата практика на СЕС, според която получателят не може да се държи отговорен за действията на прекия си доставчик, а още по-малко на предходните доставчици. Обсъдени са подробно и представените доказателства във връзка с извършения транспорт на стоката - копие от фактура № 9197/19.04.2024 г., копие от CMR-товарителница № 145/19.04.2024 г. и хронологичен опис, получени от „Кушку Транс“ ЕООД (превозвачът, доставил от Турция филтър-пресата). Съдът е стигнал до извод, че транспортът на това дружество е бил заявен от „Вали-77“ ЕООД, което дружество се явява спедитор, чрез който „Георг Трейд 2000“ ЕООД е внесъл процесната стока. Извършването на транспорта се доказва и от третото неучастващо в производството лице - „Интелигентни Трафик Системи“ АД, предоставящо услугата TollPass. Съдът е приел, че от приложената от това дружество справка се установява, че ППС по CMR-товарителницата № 145/19.04.2024 г., с ДК № [рег. номер], в интервала от 13:30 ч. до 14:24 ч. се е движело в посока от гр. Русе към гр. Мартен и от гр. Мартен, обратно в посока към гр. Русе. Административен съд гр. Русе е обсъдил събраните по време на ревизията и пред съда доказателства във връзка с последващата реализация на стоката и е приел, че процесната филтър-преса е част от оборудването на финален приемо-предавателен протокол за доставка по договор между ревизираното лице и „АгроБиоВет“ ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Правилно по изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури обективират реално възникнали данъчни събития - доставка на стоки, поради което и правилно е отменен процесният ревизионен акт в горепосочената част като е прието, че е незаконосъобразен. Направеният анализ на доказателствата представени от ревизираното лице, свързан с предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит налага извод, че е налице реалност на доставките. Този извод се основава на установената съдебна практика както на ВАС, така на СЕС. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е свързано с наличие на посочените в чл.68 и чл.69 от ЗДДС предпоставки, които следва да са осъществени кумулативното. Установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, заедно с притежаването на данъчен документ е условие за възникване право на данъчен кредит. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което „Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка“. В конкретния случай намира приложение и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В настоящия казус това не е установено. Следва да се отбележи, че в административната преписка са налични процесните фактури, издадени от „Георг Трейд 2000“ ЕООД, копие на документ на английски език - спецификация на филтър-преса /л. 256 от преписката/, ЕАД № 24BG004061066866R7, Оферта за филтър-преса F-630 с производител „Георг Трейд 2000“ ЕООД, финален приемо-предавателен протокол за доставка от 14.05.2024 г., Приемо-предавателен протокол за доставка, доказателства за транспортиране на стоката, доказателства за последваща реализация на стоката от ревизираното лице към „АгроБиоВет“ ЕООД, счетоводни справки и доказателства за плащане. Пред първоинстанционния съд са приети заключения по КТСЕ и ССЕ, които правилно са кредитирани от съда, след като е извършен съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства, ведно с показанията нма разпитания свидетел. Действително, в част от представените документи, във връзка с осъществения внос от доставчика са допуснати пропуски, но при липса на установена данъчна измама, посочените пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае право на данъчен кредит. Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. Наличието на стоки от фактурирания вид и количество следва да се установи при прекия доставчик, доколкото е от съществено значение за възможността му да достави стоката и да прехвърли правото на разпореждане с нея като собственик към получателя. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че прекият доставчик е разполагал с процесната стока, предал е владението на стоката на ревизираното лице и същата е била обект на последваща реализация към „АгроБиоВет“ ЕООД. По делото не е било спорно обстоятелството, че към настоящият момент филтър-пресата е монтирана в помещение на „АгроБиоВет“ ЕООД. За формиране извод за реална доставка на стоките е определящ не техният произход, а реалното прехвърляне на собствеността, чрез реалното предаване на стоките. Данъчно събитие по процесните фактури е настъпило, тъй като е извършено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, която е надлежно индивидуализирана и в последствие е продадена от ревизираното лице на „АгроБиоВет“ ЕООД. В случая задълженото лице е доказало получаването на стоката и нейната последваща реализация. Поради тази причина не са налице основания да му бъде отказано право на данъчен кредит, тъй като липсват твърдения, а и доказателства за участието му в данъчна измама. Действително частните документи не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но те са представени с подаването на възражението срещу ревизионния доклад, обсъдени са от директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна, в потвърждаващото ревизионния акт решение и правилно са ценени от административния съд наред с всички други доказателства и твърдения на страните. По тези съображения, първоинстанционното решение, в частта с която ревизионния акт е отменен, не страда от пороците релевирани с касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По частната жалба: С определение № 182/21.01.2026 г., постановено по адм. дело № 198 по описа на Административен съд гр. Русе за 2025 г. е оставено без уважение направеното искане от „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД за изменение на решение № 3105/20.11.2025 г., постановено по адм. дело 198/2025 г. по описа на Административен съд гр. Русе, в частта за разноските. Първоинстанционният съд е приел, че въпреки изхода на делото, разноски на ревизираното лице не следва да бъдат присъждани, тъй като е налице хипотезата предвидена в чл.161, ал.3 от ДОПК. Според решаващия съд, ревизионния акт е отменен въз основа на доказателства, които са представени за първи път пред съда. С оглед на изложеното съдът е отказал да измени решението в частта му за разноските, с което на основание чл.161, ал.3 от ДОПК „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД, представлявано от управителя И. К. Б. е осъдено да заплати на НАП сума в размер на 1 343, 68 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Определението е неправилно. Настоящата инстанция не приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че ревизионния акт в процесната му част е отменен заради представени за първи път пред съда доказателства. В случая съдът не е посочил, кои са тези доказателства, а представените доказателства, касаещи реалността на спорните доставки на стоки са представени още в административното производство с подаването на възражението срещу ревизионния доклад. Същите са обсъдени в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП. Самият административен съд е посочил това обстоятелство и подробно е описал кога са събрани релевантните доказателства. Следователно, доколкото отмяната на ревизионния акт не се основава единствено на представените за първи път доказателства пред съда, то не са налице посочените в чл.161, ал.3 от ДОПК условия за възлагане на разноските в тежест на ревизираното лице. При този изход на процеса следва да бъдат отменени определението, както и първоинстанционното решение в осъдителната му част за разноските, а НАП следва да бъде осъдена да заплати на „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД разноски общо в размер на 3006.68 лв., за първоинстанционното производство, съобразно представен списък на разноските на л. 225 от първоинстанционното дело. Посочената сума се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 1537.29 евро. За касационна инстанция от ревизираното лице не са претендирани разноски и не са представени доказателства за платен адвокатски хонорар, поради което такива не следва да се присъждат. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,