Решение № 12258 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13971/2010 г.

Решение № 12258 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13971/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Васил Дончев Станоев от гр. Кюстендил против решение № 228/5.10.2010 г., постановено по адм. д. № 244/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 423/5.05.2010 г. на началника на РПУ - Кюстендил за отказ да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Ответникът оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора; подробно е описал констатациите си съобразно приетите доказателства и настоящата инстанция не следва да ги излага повторно. Административният орган е сезиран от Васил Станоев с искане от 11.03.2010 г. да му бъде издадено разрешение за притежание и носене на огнестрелно оръжие с основание започване на работа в охранителна фирма. В представеното допълнително пояснение от 9.04.2010 г. е заявено, че оръжието му е необходимо за работа в охранителна фирма, за да подпомогне личния си бюджет като пенсионер, а едно от изискванията за постъпване на такава работа е разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Началникът на РУ на МВР - Кюстендил е отказал издаването на разрешително за съхранение и носене на огнестрелно оръжие с мотиви за недоказана необходимост. Административният орган е обосновал отказа си и по съображенията в приложените докладни записки. Посочил е, че не е доказана необходимост от огнестрелно оръжие за самоохрана, тъй като до момента няма данни за заплахи и посегателства към лицето и неговото семейство. Не се спори, че молителят няма регистрирана фирма за охранителна дейност и не притежава съответните регистрации или лиценз по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност. По реда на административното оспорване пред по-горестоящия орган жалбата на Станоев е отхвърлена като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм), разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Именно защото снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в законодателството е установен разрешителен режим, при който императивно, за всеки конкретен случай, да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Както специалният закон, така и правилникът за прилагането му не въвеждат специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон за хипотезата, при която на подалото искане лице вече е издавано такова за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане. Разрешенията за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси са обусловени със срок, с чието изтичане правата на адресата по тях се погасяват. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки ново разрешение да му бъде издадено. В този смисъл наведените касационни оплаквания са неоснователни. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В конкретния случай за административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за касатора от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоохрана не е установена. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за кандидатстване за работа в охранителна фирма не обосновава правото на ползуване на огнестрелно оръжие за самозащита. Фактът, че на жалбоподателя вече е било издавано разрешение за носене на оръжие също не сочи на извод, че са налице основания за неговото подновяване с оглед необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени. При липсата на данни за непосредствена потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя, необходимостта не е доказана. При хипотезата, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател - юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност, съгласно нормите на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от ЗКВВООБ (отм). Правилен е извода, че възможността за последващо ползване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за носене и съхраняване на оръжие с цел самоотбрана, тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона. Всяка от целите - гражданска или служебна, която обосновава искането на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие следва да бъде доказана самостоятелно в рамките на административното производство от претендиращото лице. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Обсъдени са доводите и възраженията на жалбоподателя, наведени в хода на делото и повторени по същество в касационната жалба. С касационната жалба не са ангажирани доказателства, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и навеждащо на различни правни изводи. Предвид изложеното, решението на Административния съд - Кюстендил следва да се остави в сила като правилно постановено. Воден от горното, Върховният административен съд а