Решение № 1626 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 618/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А., гражданка на Република Турция, подадена чрез пълномощника адвокат И. Джелепов, срещу решение 20175 от 16.10.2024г. по адм. д. 8820/2024г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на чужденката против заповед 6865 ПАМ-636 от 02.08.2024г. на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/- Елхово, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на Европейския съюз за срок от 5 години. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отменена горепосочената заповед. Претендира се и присъждане на разноски, съгласно приложен списък. Ответникът началника на Гранично полицейско управление- Елхово, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Кулинова, оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Противопоставя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на С. А., гражданка на Република Турция, против заповед 6865 ПАМ-636 от 02.08.2024г. на началника на ГПУ- Елхово, с която, на основание чл.44, ал.1 и чл.42з, ал.1, т.1, вр. с чл.10, ал.1, т.4 и вр. с чл.44в от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ , на лицето е наложена ПАМ Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на Европейския съюз за срок от 5 години, считано от датата на изпълнение на мярката"връщане". За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган и в законоустановената форма. Административният съд е приел също, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като фактите и относимите обстоятелства от значение за случая са изяснени правилно. Счел е и за материално законосъобразно разпореденото волеизявляние по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените от касатора нарушения. С оспорената пред АССГ заповед на С. А. е наложена принудителна административна мярка Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на Европейския съюз за срок от 5 години, считано от датата на изпълнение на мярката"връщане". Основанията, послужили за налагането на ПАМ-а са чл.44, ал.1 и чл.42з, ал.1, т.1, вр. с чл.10, ал.1, т.4 и вр. с чл.44в от ЗЧРБ. В акта е извършено позоваване на предложение рег. 6865р-17312 от 02.08.2024г. на ГПУ Елхово и Заповед рег. 4070з-632/17.06.2024г. на директора на РДГП Елхово. В тази връзка правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването й. Заповедта е мотивирана и в съдържанието й се препраща към предложение рег. 6865р-17312 от 02.08.2024г. на ГПУ Елхово. В съответствие с ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС и константната съдебна практика, излагането на мотивите в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, са мотиви и на процесния административен акт. Поради това изложените в предложението съображения са такива и за издаването на самия акт, а доводите за противното в касационната жалба са неоснователни. В настоящия случай органът се е позовал на основанието по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ. Съгласно нормата на чл.42з, ал.1, т.1 вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, ПАМ Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на Европейския съюз се прилага, когато има данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Безспорно приложените към административната преписка доказателства по повод установеното незаконно превеждане през границата на Р България на укрити лица, съставляват достатъчно данни, визирани от закона. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че по делото не е установена по несъмнен начин съпричастността на лицето към незаконното въвеждане на територията на чужди граждани, поради което е достигнал до необосновани изводи. Релевантно и достатъчно основание за прилагането на процесната мярка е наличието на данни за незаконно въвеждане в страната на укрити в изграден тайник лица, без документи за самоличност, а в настоящия случай наличието на такива данни е несъмнено. В подкрепа на твърденията в касационната жалба е извършено позоваване на Решение 8432 от 08.07.2024г. по адм.д. 9602/23г. по описа на ВАС, трето отделение, което, обаче, е неотносимо към разглеждания случай, като постановено при различна фактическа обстановка и при наличие на допуснати съществени нарушения от първостепенния съд, каквито в случая не са налице. Поради това касационната инстанция намира за правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че условията за прилагане на принудителната административна мярка по отношение на жалбоподателката са изпълнени изцяло. Оспорената заповед е законосъобразна, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По тези доводи съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Ответникът не претендира разноски и такива не му се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,