Решение № 7417 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13665/2010 г.

Решение № 7417 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13665/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1800 от 3.09.2010 г., постановено по адм. дело № 708/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че решението е неправилно, тъй като кредитирайки изслушаните по делото заключения на вещите лица по допуснатите и изслушани СТЕ и ССЕ, без да прецени документите послужили за обективираните в тях изводи съдът е достигнал до неверни правни изводи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира разноски в хипотезата на на чл. 161, ал. З от ДОПК. Ответникът - Галина Добромирова Никова от гр. Тервел, действаща и като ЕТ "Жигал - Галина Никова", ЕИК по БУЛСТАТ *********, в писмено становище чрез процесуален представител адв. Н. Станчев релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. По оспорване от Галина Добромирова Никова, действаща и като ЕТ "Жигал - Галина Никова", предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) РА № 0800375/19.12.2008г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич потвърден с Решение № 55/24.02.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна в частта в която на Галина Добромирова Никова, действаща и като ЕТ "Жигал - Галина Никова" са определени допълнителни задължения за ДДС, както следва: за д. п. м. 01.2008 г. в размер на 1659.71 лв. и лихва в размер на 215.80 лв., за д. п. м. 02.2008 г. в размер на 954.18 лв. и лихва в размер на 112.72 лв., за д. п. м. 03.2008 г. в размер на 1237.72 лв. и лихва в размер на 130.34 лв., за д, п. м. 04.2008 г. в размер на 713.51 лв. и лихва в размер на 66.29 лв., за д. п. м. 05.2008 г. в размер на 1279.78 лв. и лихва в размер на 102.46 лв., за д. п. м. 06.2008 г. начислен ДДС в размер на 709.63 лв. и лихви в размер на 47.93 лв. С обжалваното решение съдът е отменил РА както следва: за д. п. м. 01.2008 г. в размер на 1659,71 лв. и лихва в размер на 215,80 лв.; за д. п. м. 02.2008 г. в размер на 954,18 лв. и лихва в размер на 112,72 лв.; за д. п. м. 03.2008 г. в размер на 1237,72 лв. и лихва в размер на 130,34 лв.; за д. п. м. 04.2008 г. ДДС в размер на 713,51 лв. и лихва в размер на 66,29 лв.; за д. п. м. 05.2006 г. в размер на 1279,28 лв. и лихва в размер на 102,46 лв.; за д. п. м. 06.2008 г. начислен ДДС в размер на 709,63 лв. и лихви в размер на 47,93 лв. и е отхвърлил жалбата на ЕТ "Жигал - Галина Никова" против РА № 0800375/19.12.2008г на ТД на НАП - Добрич, в останала й част. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на заключенията на приетите по делото и неоспорени надлежно съдебно - техническа и съдебно - счетоводни експертизи, както и на представените в съдебното производство доказателства, инкорпорирани и в основното и коригираните заключения на вещите лица. Съгласно тях се установява срокът на годност на всяка от бракуваните стоки по посочените протоколи независимо, че липсват данни за датата на производството на стоките, но извода се налага след съпоставка с датите на закупуване по съответните фактури заведени в счетоводството на лицето и посочения срок на годност на съответните продукти посочен от производителите . Решението е правилно. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за частичната отмяна на РА. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр . § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗДДС. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че единствено в тежест на ревизираното лице е да докаже посредством отговорите от доставчиците на процесиите стоки, производители на същите срока на годност, което възпрепятствало възможността да се установи нормативния акт, съответното фирмените стандарти на които почива визирания от тях срок на годност. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на органа по приходите в РА, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС-Варна за основателност на жалбата. Обсъдени са и заключенията на изслушаните по делото съдебно - счетоводна и техническа експертизи, които като ненадлежно оспорени, обосновано е приета материалната им доказателствена сила за правилното решаване на спора. Неоснователни с оглед данните по делото са възраженията относно квалификацията на вещите лица. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. Претенцията на касатора за присъждане на разноски в хипотезата на чл. 161, ал. З от ДОПК е основателна, тъй като анализа на представените в съдебно заседание писмени доказателства, послужили като основание за отмяната, е можело и е следвало да бъдат представени в хода на административното производство. Ответника съобразно доказателствената тежест в този вид производство не е положил дължимата грижа те да бъдат представени в административното производство, а е очевидно че са му били известни, следователно е можел да ги представи, което ангажира като последица представилата ги едва в съдебното производство страна да заплати изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. С оглед на това решението в тази му част като неправилно следва да бъде отменено, а вместо това Галина Добромирова Никова от гр. Тервел, действаща и като ЕТ "Жигал - Галина Никова", ЕИК по БУЛСТАТ ********* да бъде осъдена да заплати на Дирекция "ОУИ"-Варна разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение, определено след извършената компенсация и съобразно чл. 32 ЗА и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, като чл. 161, ал. 1, изр. посл., АПК не е предвидена възможност за разноски за администрацията за всяка инстанция, следователно такива се дължат само за една. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение