Решение № 6246 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4895/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодект (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Неделино против решение 201 от 17.02.2025г. по адм. дело 271/2024 г. на Административен съд Смолян, с което е отменена заповед 302/11.07.2024г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът Р. С. Р. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Смолян е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Изводът на административния съд за отмяна на оспорената заповед поради противоречието й с материалноправни разпоредби е правилен, но по съображения, които не съвпадат с изложените в съдебния акт мотиви. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Р., сега ответник, против заповед 302/11.07.2024г., издадена от кмета на община Неделино, с която е наредено да бъде премахнат строеж: подпорна стена с височина до 2,00м. в ПИ с идентификатори 51319.22.530 и 51319.22.398 по КК на гр. Неделино, м. Барев дол, землище на гр. Неделино. В обстоятелствената част на заповедта и в съставения констативен акт е посочено, че строежът е изграден в нарушение на чл. 157, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ в отклонение от трасировъчния план и без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдено- техническа експертиза, е установено, че нареденият за премахване строеж представлява подпорна стена с височина 2.00 м. и дължина 24,13м. като 19.00м. се намират в ПИ с идентификатор 51319.22.530, собственост на жалбоподателя пред първата инстанция и ответник в настоящото производство Р. Р., а 5.00м. попадат в ПИ с идентификатор 51319.22.398 воден обект, собственост на държавата. Строежът е изграден съгласно разрешение за строеж 9 от 29.06.2020г., издадено от главния архитект на община Неделено въз основа на одобрено конструктивно становище и трасировъчен план. На място изграденият строеж укрепва речното корито от изток (ПИ 51319.22.398) и не съвпада с предвиденото с трасировъчния план. При тези факти крайният извод на решаващия съд за отмяна на оспорената заповед следва да бъде споделен. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Обектът представлява подпорна стена с височина до 2.00м. над прилежащия терен и е строеж от шеста категория съгласно чл. 137, ал.1 т. 6 вр. чл. 147, ал. 1, т. 5 ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж, каквото е издадено, но не и одобрени инвестиционни проекти. Поради това строежът не може да бъде определен като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на заповедта за премахване. Цитираният текст предвижда, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. В случая инвестиционен проект за строежа не се изисква, а и съображения за нарушения по чл. 154, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ в административния акт не са изложени. Несъответствието на строежа с разпоредбите на чл. 157, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ, дори да е допуснато, е без значение за законността на строителството, тъй като тези норми не се обхващат от текста на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на оспорения административен акт. Изложеното обосновава противоречие на обжалваната заповед с материалния закон и е достатъчно основание за нейната отмяна. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза е разгледано от съдебния състав, заедно с останалия доказателствен материал и е кредитирано, тъй като не е оспорено от страните и липсват доказателства, които да го опровергават. Постановеният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви, обосноваващи направените от съда правни изводи. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция от страна на ответника (пълномощно на адв. Велков и договор за правна защита и съдействие), община Неделино следва да заплати на Р. Р. сумата 1500.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,