Решение № 277 от 30.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 768/2014 г.

Решение № 277 от 30.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 768/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите А. К. И. и С. С. С. срещу решение № 55 от 26.II.2014 г. по внохд № 906/2013 г. на Софийския апелативен съд. От двамата защитника се оспорва законосъобразността на решението като защитникът на И. иска както решението, така и проверяваната от апелативния съд присъда на Врачанския окръжен съд да се отменят, след което извършеното от този подсъдим деяние се преквалифицира от престъпление по чл. 116 в престъпление по чл. 124 НК, а защитникът на С., поддържайки оплаквания и по т. 2 и 3 на чл. 348, ал. 1 НПК, алтернативно иска или изменяване на въззивното решение със същата преквалификация, или изменяване на решението само с намаляване срока на наложеното на С. наказание, или отмяна на решението и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимите и защитниците им поддържат жалбите. Гражданските ищци Д. П. Г. и Г. Д. Г., както и техният повереник, не изразяват становище по жалбите. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалваното решение и дава заключение да се остави в сила. ВКС установи: С присъда № 20 от 8.VII.2013 г. по нохд № 25/2013 г. на Врачанския окръжен съд подсъдимите А. К. И. и С. С. С. са признати за виновни в това, че на 15.IV.2012 г. в килия № 510 във Врачанския затвор, действайки в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди и при условията на опасен рецидив, умишлено са умъртвили 32-годишния Д. Г. Д. от [населено място], за което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 11 и 12 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б "НК за И. и във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" НК за С., И. е осъден на 19 години лишаване от свобода, а С. -на 20 години лишаване от свобода, които наказания да изтърпят в затвор при строг първоначален режим. Към наложеното на И. наказание е присъединен остатъкът от наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 93/2012 г. на Белоградчишкия районен съд. Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на Д. П. Г. и Г. Д. Г., родители на убития, по 50 000 лв. за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди като до размера на поисканите по 75 000 лв. исковете са отхвърлени. С обжалваното решение наказанията на подсъдимите са намалени с по 2 години и е отменено присъединяването към наложеното на И. наказание на остатъка от същото по вид наказание, наложено му по нохд № 93/2012 г. на Белоградчишкия районен съд. Жалбите са неоснователни. Обстоятелствата, при които е бил умъртвен Д. Г. Д., приети за установени и от двете предходни инстанции, накратко са следните: На посочените в обвинителния акт място, дата и час, подсъдимите влезли в килията, обитавана и от пострадалия. Възмутени от деянието, за което Д. е бил задържан /изравяне и блудство с женски труп/, започнали да го бият. По време на побоя Д. стоял изправен между двамата подсъдими, с лице към С. и с гръб към И., при което С. му нанасял юмручни удари в гърдите и корема, тези удари оттласквали тялото на Д. към И., последният го посрещал с удари с лакът в гърба и кръста, както и с ритници в краката, и така връщал залитналото към него тяло обратно към С.. Един от ударите, нанесени от С., бил с ръка, вляво от гръкляна на Д., друг удар С. нанесъл с крак в лявата гръдна област на пострадалия. След поредното изправяне на Д. /на няколко пъти падал на пода на килията, но бил изправян от С. и побоят продължавал/, С. нанесъл удар с крак в основата на черепа, вдясно под долната челюст на пострадалия, от който удар последният залитнал и лявата тилна част на главата му се ударила в металната част на едно от затворническите легла. Тялото на Д. се свлякло на пода и продължилият 10-15 минути интензивен побой приключил. Истинността на горните обстоятелства мълчаливо е призната в жалбата от защитника на С., а в жалбата от защитника на И. -изрично. Възражението и в двете жалби е за умисъла, който подсъдимите са вложили в действията си-да причинят на Д. телесно увреждане, но не и смърт. И тъй като това възражение е било правено и в двете предходни инстанции, всяка от тях го е обсъдила и обосновано го е отхвърлила по съображения, които изцяло се споделят /от посл. абз. на л. 21 до първия абз включително на л. 23 от мотивите към присъдата, съотв. л. 304-306 от първ. д. и от посл. абз. на л. 21 до първия абз. на л. 24 от решението, съотв. л. 208-211 от възз. д./. Продължителността и интензивността на побоя над пострадалия, множеството удари, нанесени по цялото му тяло с достатъчна сила, за да причинят размачкване на меките тъкани и счупване на ребра, които в съчетание са довели до развитието на белодробна мастна емболия, както и ударите в главата на Д. /включително тези, които е получавал, когато е бил оставян да падне на земята преди отново да бъде насила изправен и побоят да продължи/, причинили масивен /"тотален"/ кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в областта на лявото полукълбо, са дали основание за приетото от съдилищата, че подсъдимите са действали при евентуален умисъл-не са целяли смъртта на Д., но са останали безразлични към възможното й настъпване в резултат на съвместните им действия. В двете жалби се възразява-без, обаче, да се изтъкват доводи-срещу петорната съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, която въззивният съд е назначил, и чието заключение му е послужило за основа на част от направените фактически и правни изводи. Това възражение, отнесено към чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, също не е основателно. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на назначената от него повторна тройна СМЕ, според което смъртта на Д. е настъпила вследствие на съчетана травма с приоритетно значение на "възникналите вътречерепни кръвоизливи с травматична генеза", на "наслагващ се", макар "в теоретичен план... компонент на гръдната травма" /л. 270 от първ. д./, а "третият компонент на съчетаната травма" са множеството кръвонасядания по тялото, позволяващи "настъпване на късна мастна емболия" /л. 267 от първ. д./ като последното, според експертите, би могло да се установи единствено "при изследване на некропсичен материал", какъвто материал е бил иззет при аутопсията, но не и изследван /л. 262 от първ. д./. Виждайки необходимостта от фактическо доизясняване на делото предвид известната уклончивост в общото заключение на специалистите, изготвили горната експертиза, с определението си по чл. 327 НПК въззивният съд е назначил петорна съдебно медицинска експертиза, която да отговори включително на въпросите: "кое от констатираните при аутопсията на пострадалия увреждане е причинило смъртта"; "налице ли са обективни данни за причинена белодробна емболия"; "налице ли е причинно-следствена връзка между нанесените...увреждания и настъпилата смърт".В заключението си експертите са били категорични: за наличието на мастна емболия в белите дробове, дължаща се на "множеството мекотъканни травми по тялото и крайниците...и счупените ребра вляво"; че смъртта на пострадалия е причинена от "кръвоизливът под меките мозъчни обвивки...и мастната емболия в белите дробове"; че е налице "пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка" между нанесените на Д. "удар с крак в областта на главата...удар с крак в областта на гърдите...и множеството удари по тялото и крайниците", и смъртта му /л. 86-87 от възз. д./. Въззивният съд се е доверил на заключението на 5-имата експерти и подробно е обосновал това си решение /от посл. абз. на л. 202 до първия абз. на л. 205 от възз. д./, а в двете жалби няма каквито и да било основани на установените факти доводи, които да внасят съмнение в правилността му. В жалбата от защитника на С. е отбелязано още, все във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, неразпитването на "най-важния", според защитата, свидетел, Г. К. И.. Най-напред не става ясно, какво отличава този свидетел от останалите, които са разпитани, не се твърди, неразпитването му да е довело до фактическа неизясненост на делото, а и първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат в бездействие, а оттук-и в процесуално нарушение, след като е направил всичко необходимо и възможно за издирването на Г. И., което и в жалбата се признава. Последното оплакване е за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, но по него и в двете жалби не са изложени доводи, които да бъдат обсъдени и да получат отговор. Доколкото, все пак, такова оплакване има, е достатъчно само да се отбележи, че даденият по него отговор от двете предходни инстанции е повече от удовлетворителен. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС PEШИ: Оставя в сила решение № 55 от 26.II.2014 г. по внохд № 906/2013 г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.