Решение № 3588 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9789/2009 г.

Решение № 3588 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9789/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба против решение № 1181 от 26.01.2009 г., постановено по адм. д. № 33/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответницата Диана Иванова Грозева не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, за да се произнесе по същество в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, съдът съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповеди № 288 и 289 от 18.12.2007 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, с които на Диана Грозева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното й правоотношение е прекратено. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че държавната служителка към момента на уволнението й е работила на длъжност "главен инспектор" в отдел "ГИВП - Капитан Андреево" към Дирекция ГВМК на Националната ветеринарномедицинска служба. В задълженията на Грозева, съобразно длъжностната характеристика на заеманата длъжност, било включено и събирането на граничните такси, каквато е и таксата за дезинфекция. При извършена проверка се установило, че жалбоподателката не е таксувала 14 бр. товарни автомобили с чужда регистрация, а 2 бр. български автомобили са таксувани повече. Дисциплинарнонаказващия орган образувал дисциплинарно дело. Дисциплинарния съвет приел решение, че Грозева е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и предложил да й бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Преди налагане на дисциплинарното наказание държавната служителка е дала писмени обяснения и била изслушана от генералния директор на НВМС. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза и събраните писмени доказателства, като приел, че при влизане на територията на Република България автомобилите минават през гранична полиция, а след това минават през дезинфекционната площадка, където се събират таксите за дезинфекция. При извършената проверка, назначена от генералния директор на НВМС, било направено сравнение между издадените квитанции за направена дезинфекция на товарни автомобили с дневника на преминалите през "Гранична полиция" такива, при което било установено, че по време на дежурството на Грозева липсват квитанции за 14 бр. автомобили с чужда регистрация. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията на чл. 94 от ЗДСл., но в нарушение на предписаната от закона форма. Посочено, е че в заповедта не са описани номерата на нетаксуваните от Грозева автомобили. Същите не били посочени, както в решението и протоколите от работата на дисциплинарния съвет, така и в доклада от 24.10.2007 г. Съдът счел, че представените по делото квитанции и извадка от дневника на "Гранична полиция" не могат да санират неописването на номерата на автомобилите в заповедта. Този пропуск е приет като липса на фактически основания за издаване на заповедта, с което е нарушено правото на защита на държавния служител, тъй като неяснотата кои 14 бр. автомобили с чужда регистрация се твърди, че Грозева не е таксувала, е препятствало възможността на последната да изложи причините за това пред дисциплинарнонаказващия орган. По тези съображения е направен извод, че при издаване на оспорената заповед е нарушена и процедурата по чл. 93 от ЗДСл., тъй като държавния служител не е могъл да разбере за какво точно нарушение му е повдигнато дисциплинарно обвинение, за да организира защитата си. Съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и поради липса на извършено от жалбоподателката дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Приел е, че за Грозева не е съществувало задължение да извършва дезинфекция и съответно да събира дължимите за това такси, тъй като не е била обявена епизоотична обстановка по смисъла на чл. 190, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). По делото не са били представени доказателства за обявена епизоотична обстановка, поради което е направено заключението, че не е било налице задължение за извършване на дезинфекция на влизащите в страната превозни средства, не е било налице основание и съответно задължение на служителя да събира такси. Прието е, че ще е налице ощетяване на НВМС, само ако Грозева не е събирала такса за услуга, която е осъществена, ако е трябвало да се осъществи. Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че е съществувало задължение за извършване на дезинфекция на влизащите в страната товарни автомобили, то в оспорената заповед не се съдържали констатации, че автомобилите за които не са издадени квитанции, действително са били дезинфекцирани, за да се дължат и събират такси, респективно да се издават квитанции. Направен е извод, че при липса на констатации и доказателства за извършена дезинфекция на автомобилите, то незаконосъобразно е вменено на жалбоподателката нарушение за нетаксуването им и неиздаването на документ за това, тъй като таксата за дезинфекция не се дължи за влизане на автомобилите в страна, а за извършване на услугата. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на предписаната от закона форма е незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства. Фактът, че в заповедта не са описани номерата на автомобилите, които не са таксувани от държавната служителка не представлява нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. В заповедта е описано извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Изрично е посочено, че Диана Грозева не е издала квитанции за платена такса за дезинфекция на 14 товарни автомобила, влизащи в Република България, като номерата на тези товарни автомобили в Дневника на Гранична полиция не фигурират в отчетените квитанции за дезинфекция. Посоченият дневник е коментиран както в доклада от 24.10.2007 г., изготвен от лицата извършили проверката, така и от дисциплинарния съвет. От приложеното заверено копие от дневника се установява, че в същия са записани всички товарни автомобили, влезли на територията на Република България с описание на регистрационните им номера и вида на превозвания товар. Ето защо изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма е незаконосъобразен. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена при спазване на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Преди налагане на дисциплинарното наказание държавната служителка е дала писмени обяснения и е била изслушана. Писмените обяснения са искани за извършеното дисциплинарно нарушение, а именно: "Защо по време на дневна смяна на "ГИВП - Капитан Андреево" на 6.09.2007 г. не сте таксували 14 бр. товарни автомобили с чужда регистрация, влизащи на територията на Република България". В дадените обяснения държавната служителка е посочила, че е таксувала всички МПС, влезли в страната, като изключение правят само освободените от такси - камиони, превозващи дипломатически пратки, хуманитарни помощи и товари на НАТО и Червения кръст. Следователно фактът, че дисциплинарнонаказващия орган не е изброил товарните автомобили с регистрационните им номера не е препятствал възможността на Грозева да изложи причините за нетаксуване на товарните автомобили. Ето защо като е приел обратното първоинстанционният съд е направил незаконосъобразен и необоснован извод. Незаконосъобразно и в противоречие със събраните по делото доказателства е заключението на съда, че държавната служителка не е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. От събраните по делото писмени, гласни доказателства и от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че Грозева е извършила, описаното в заповедта за уволнение, дисциплинарно нарушение. Установени са товарните автомобили, идентифицирани с номерата им, преминали границата, когато държавната служителка е била на смяна, както и номерата на автомобилите, за които са издадени квитанции за дезинфекция (161 бр.) и на тези, за които квитанция не е издадена. На 6.09.2007 г. не е имало отворено второ платно на границата и не е воден втори дневник на "Гранична полиция". На посочената дата не са преминавали товарни автомобили, превозващи стоки на Червен кръст, НАТО, дипломатически пратки и други, освободени от заплащане на такса за дезинфекция, както и не са преминавали автомобили с извънгабаритни товари. От изложеното се налага извод, че държавната служителка е извършила описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение. Незаконосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателката не е била длъжна да извършва дезинфекция и съответно да събира и отчита, такси за това, тъй като по делото не са били представени доказателства за обявена епизоотична обстановка по смисъла на чл. 190 от ЗВМД вр. чл. 13 от Наредба № 47 от 20.04.2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Жалбоподателката не е оспорвала нито факта, че е следвало да извършва дезинфекция, нито, че такава е извършена, а е твърдяла единствено, че нетаксуваните автомобили са били освободени от заплащане на такса. Съдът се е позовал на липса на хипотезата на чл. 190, ал. 1 от ЗВМД, без да изпълни задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, поради което е направил и незаконосъобразен извод, че не е било налице задължение за извършване на дезинфекция на влизащите в страната превозни средства и съответно не е било налице основание и задължение на служителя да събира такси. Към касационната жалба е приложена заповед № РД-09/3.05.2006 г., издадена на основание чл. 190, ал. 1 от ЗВМД от министъра на земеделието и горите, с която е наредено дезинфекция на влизащите в страна превозни средства. Следва да се отбележи, че след като държавната служителка е извършила дезинфекция на влизащите в страната товарни автомобили, то същата е била длъжна да събере таксите, регламентирани в Тарифата за таксите, които се събират от Националната ветеринарномедицинска служба по Закона за ветеринарномедицинската дейност (в редакцията й към датата на извършване на дисциплинарното нарушение). От всичко изложеното дотук се налага извода, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. От събраните поделото доказателства по несъмнен начин е установено, че държавната служителка е извършила описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение. Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма и съдържа задължителните реквизити на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Спазен е и срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Преди да наложи дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващия орган е приел писмените обяснения и е изслушал държавния служител за извършеното дисциплинарно нарушение. По образуваното дисциплинарно дело Дисциплинарният съвет е предложил на държавния служител да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Следователно оспорената заповед е законосъобразна, такава е и заповедта, с която служебното правоотношение на Грозева е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. - поради дисциплинарно уволнение. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорените заповеди да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,