Решение № 5813 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8372/2012 г.

Решение № 5813 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8372/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Гоце Делчев-Табак" АД чрез процесуалния представител адв. Цолов против решение № 2056 от 18.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1354/2012 г. по описа на Административния съд София-град. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяната му и за отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - състав на пето отделение, като обсъди наведените в касационните жалби доводи, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "Гоце Делчев-Табак" АД срещу решение № 4011/2011 г. от 10.01.2012 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). С последното са уважени жалбите на Борислав Николаев Фесчиев и Йордан Асенов Зарев срещу "Гоце Делчев-Табак" АД (т. 1) и на основание чл. 42, ал. 9 във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 23 000 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД (т. 2 от оспореното решение). За да постанови този резултат, съдебният състав приема, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Касационният довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на съдебния акт е неоснователен. Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно съдът не отлага разглеждането на делото при наличие на изрично искане от страна на процесуалния му представител с приложени към него писмени доказателства, удостоверяващи причината за невъзможността му да се яви в съдебно заседание, като по този начин е нарушено правото на защита на страната. Съгласно чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В конкретния случай искането за отлагане е направил само пълномощникът, поради което и с оглед допълнително изложените аргументи в определението от съдебно заседание на 10.04.2012 г. не са били налице основанията на посочения текст за отлагане на делото и законосъобразно съдът дава ход на производството. Съдебният състав се произнася и по направеното в жалбата срещу оспореното решение искане за събиране на доказателства - паметни записки (стенографски записки), въз основа на които са изготвени приложените по делото протоколи от заседанията на комисията, като правилно приема, че същото не е относимо към предмета на спора. При тези данни следва да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и първоинстанционният съд не допуска твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение е постановено след събиране и обсъждане на всички относими по делото доказателства, а оспореният административен акт е преценен за законосъобразност съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, след излагане на аргументирани съображения по направените от страните възражения. Съдебният акт на Административния съд София - град е правилен в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против решението на КЗЛД по т. 1 от същото. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка писмени доказателства. Правните изводи на съда в тази част са обосновани и се споделят от настоящия състав. Аргументирано е заключението на Административния съд - София-град, за издаване на оспорения акт от компетентен орган в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което е валиден акт. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. Решението е прието със законоустановеното мнозинство от членовете на административния орган съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД. В случая открито заседание за разглеждане на жалбите по същество е проведено на 07.12.2011 г., на което са изслушани явилите се страни от участващите в заседанието трима членове на КЗЛД. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й, което е обикновено, а не квалифицирано мнозинство, в какъвто смисъл е заключението на съда. Настоящият състав не споделя довода на касатора, че законовото изискване за вземане на решенията с мнозинство от общия брой на членовете на комисията следва да се тълкува в смисъл, че на заседанието трябва да присъстват всички членове, като мнозинството се формира на тази основа. Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че решенията на комисията са валидни, ако са приети с гласовете на поне трима от петимата членове на комисията (чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД), като по този начин се осигурява изискуемото мнозинство (50 % плюс 1 глас). Това законово изискване намира отражение в чл. 8, ал. 6 и 7 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА). В случая на проведеното на 7.12.2011 г. заседание присъстват трима от членовете на комисията. На второто заседание, проведено на 14.12.2011 г., когато е взето оспореното решение, присъстват освен участвалите на предходното заседание членове и Мария Матева, която не е следвало да участва в гласуването на решението, но този порок не е съществен по своя характер и не се отразява на валидността на приетия административен акт, доколкото е налице изискуемото по закон мнозинство и в гласуването участват тези членове на комисията, които изслушват страните. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Не е налице и твърдяното нарушение на нормата на чл. 39, ал. 2 от ПДКЗЛДНА, изразяващо се в неспазване на 30-дневния срок за постановяване на решението на комисията от постъпването на жалбите. Както правилно приема съдът, този срок е инструктивен, а не преклузивен, поради което не влияе на валидността на оспореното решение. Процедурата за провеждане на открито заседание с участието на страните е изпълнена, като им е предоставена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства (чл. 36 от АПК). Не съставлява съществено нарушение на административното производство провеждането на второто заседание без участието на страните, тъй като видно от приложения протокол, на същото е прието становище на дирекция "Правни производства и надзор", което представлява разяснение по приложимата правна уредба, и с явно гласуване е приет оспореният административен акт, надлежно съобщен по реда на чл. 39, ал. 3 от ПДКЗЛДНА. Ето защо напълно обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Изводът на съда за материална законосъобразност на акта по т. 1 се подкрепя от събраните по делото доказателства. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД касаторът има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо, при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. В случая е безспорно установено по делото, че жалбоподателят публикува на интернет страницата си пълномощно, издадено от Борислав Фесчиев на Йордан Зарев, да го представлява и гласува от негово име в общото събрание на дружеството на 30.07.2011 г. Пълномощното съдържа трите имена, ЕГН и номер на личната карта на упълномощителя и пълномощника, като посочените данни представляват лични данни на двете лица по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД. Аргументирано е заключението на съда, че при липса на нормативно задължение за публичното дружество с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 116, ал. 1 и 3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа да публикува данните за присъствалите акционери или техните представители на проведеното общо събрание, същото в качеството на администратор на лични данни извършва обработване на личните данни на Борислав Фесчиев и Йордан Зарев, което превишава целите, за които по закон тези данни са му предоставени да ги обработва - нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД. Като приема, че решението на КЗЛД е законосъобразно в частта по т. 1, в която са уважени жалбите на Фесчиев и Зарев против "Гоце Делчев-Табак" АД, Административният съд - София-град постановява правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Изводът на съда, че оспореното решение по т. 2 относно наложената с него санкция е в съответствие с материалния закон, е незаконосъобразен. В решението на КЗЛД е прието, че административното наказание следва да се определи на основание чл. 42, ал. 9 във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, като размерът на имуществената санкция от 23 000 лв. е обоснован с обстоятелството, че са обработени личните данни на две лица. В случая е допусната техническа грешка, тъй като разпоредбата на чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД, предвиждаща налагане на глоба или имуществена санкция от 500 лв. до 5000 лв., не е основание за налагане на административно наказание за нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Административният орган излага съображения при определяне размера на санкцията в рамките на законоустановената в чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, който текст е действителното правно основание за налагането й. Неточното цифрово изписване на разпоредбата за налагане на санкцията не се отразява на извода на ответника относно нейната дължимост с оглед констатираното нарушение и правомощието на органа по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД. За нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 3 разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв. В случая размерът на санкцията, определен от комисията, е завишен, поради което решението по т. 2 е незаконосъобразно в частта, в която е определена имуществена санкция над 10 000 лв. С оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е допуснато и последиците от него (чл. 27, ал. 2 от ЗАНН) съдът намира, че размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален, като се определи такава в минималния предвиден в закона размер от 10 000 лв. Санкцията следва да е насочена към постигане и на целта на наказанието, което има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не създаване на икономически затруднения на дружеството, допуснало нарушението. По тези съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения акт по т. 2 за размера на наложената санкция над 10 000 лв., като вместо него се постанови друго, с което решението на КЗЛД се измени и се намали същата в посочения минимален размер. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - пето отделение,