Решение № 860 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2011 г.

Решение № 860 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 241 от 25.02.2011 г. по адм. дело № 741/2010 г. на Бургаския административен съд, V състав, в частта с която е отменен ревизионен акт № 020901323/23.12.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-51/18.02.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, при ЦУ на НАП, в частта относно определения на Ивайла Дичкова Минчева, за данъчния период 1.05.2008 г. - 31.05.2008 г. размер на ДДС за внасяне за разликата над 5 916,80 лв. до 7 040,99 лв., както и лихвата за забава върху тази разлика в размер на 234,31 лв. В останалата част решението е обжалвано от Ив. Минчева, но с определение от 11.05.2011 г. на ВАС, VIII отделение по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на Ивайла Д. Минчева, подадена чрез адв. Й. Попова и е прекратено производството по делото в тази част. Определението не е обжалвано пред ВАС, V членен състав. В касационната жалба на ДОУИ - Бургас се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Бургас в обжалваната част и съответно потвърден изцяло РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ивайла Дичкова Минчева, в подадената от нея касационна жалба изразява становище неоснователност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Оспореният ревизионен акт е издаден по повод извършена ревизия по прилагането на ЗДДС за данъчните периоди 1.05.2008 г. - 30.06.2008 г., като с него за данъчния период 1.05.2008 г. - 31.05.2008 г. на ревизираното лице е начислен ДДС в размер на 7 040,99 лв. върху данъчна основа по фактура № 40437/21.05.2008 г. в размер на 35 204,94 лв. (равностойност на 18 000 евро), издадена "Рьохлинг" - Германия на И. М., за доставка на лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Голф", на стойност 18 000 евро. За определените задължение за ДДС е изчислена лихва за забава в размер на 1 467,51 лв. АС - Бургас е счел, че законосъобразно органът по приходите е приел, че е налице ВОП от ревизираното лице на ново превозно средство, като е установил, че автомобилът е закупен на 21.05.2008 г. в Германия, а на 26.05.2008 г. е издадено свидетелство за регистрацията му № 003004423 в Р. България, с рег. № А 4373 КМ. Тъй като в случая не е подадена декларация по чл. 168 от ЗДДС от регистрираното лице по реда и в сроковете по чл. 91 от ЗДДС, то съдът е обосновал извода, че правилно с ревизионния акт е начислен ДДС за м. 05.2008 г. на основание чл. 168 и чл. 91 от ЗДДС. Относно данъчната основа, върху която е следвало да се начисли ДДС за осъщественото ВОП, съдът е посочил, че при закупуването на автомобила в Германия е платен ДДС в размер на 2 873,95 евро, при данъчна ставка на данъка в Германия 19 %, поради което данъчната основа, върху която автомобилът е закупен без ДДС е в размер на 15 126,05 евро или 29 583,98 лева. и именно това е стойността на данъчната основа, върху която е следвало да се начисли ДДС при осъществения ВОП, т. е. дължимия ДДС е в размер на 5916,80 лв., а не както е определил органа по приходите - 7 040,99 лв. Съобразно горните констатации, АС-Бургас е отменил като незаконосъобразен РА в частта, с която е определен размер на ДДС за разликата над 5 916,80 лв. до 7 040,99 лв. Така постановеното решение е правилно. Пред настоящата инстанция е спорен единствено размера на данъчната основа. АС правилно е приложил нормата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, според която данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон - тоест без заплатения ДДС. Абсолютно ирелевантно за определяне на данъчната основа в България по ВОП е защо е заплатен ДДС в другата страна членка на ЕС, поискал ли е жалбоподателят връщане на заплатената сума в Германия или не. ВАС намира за погрешно направеното в касационната жалба стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС. Основателно административният съд е посочил, че прилагайки я по този начин ще се стигне до начисляване на ДДС върху ДДС, което е недопустимо. Следва да се отбележи, че с израза ".. без данъка по този закон", съдържащ се в чл. 26, ал. 2, изречение първо in fine от ЗДДС, законодателят е искал да определи вида на данъчното задължение, което не се включва в облагаемата данъчна основа, а именно ДДС, а не, че в облагаемата данъчна основа не се включва само ДДС, определен по ЗДДС, обн., ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г. Аргумент в подкрепа на тази теза е и съдържанието на съответните общностни разпоредби, а именно - вр. с чл. 72, т. 1 от директивата, вр. с чл. 78, б. "а" и "б"). Видно от цитираните общностни разпоредби и по-конкретно от чл. 72, б. а) е, че в данъчната основа не се включва самият данък добавена стойност. С оглед изложеното, решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила, а предвид изхода на делото не може да бъде присъдено претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, VIII отделение,