Решение № 17 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2025 г.

Производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 193, ал.6 от ЗСВ. Образувано е по жалба на И. Д. К., от София против решение по т.1.2 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет(ПК на ВСС) по Протокол 27/30.07.2025 г., с което не назначава на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, И. Д. К. прокурор в Софийска градска прокуратура, на длъжност прокурор във Върховната прокуратура. В жалбата се изложени доводи за нищожност, респ. за незаконосъобразност по същество на атакувания административен акт, като се отбелязва, че ПК на ВСС не се е съобразила с Решение 7045/25.06.2025 г. по адм. дело 3075/2024 г. на Върховния административен съд, с което е бил отменен мълчалив отказ по подадено от него заявление вх. ВСС-714/15.01.2024 г. за назначаване по реда на чл. 193, ал.6 ЗСВ по проведения конкурс във Върховна административна прокуратура обявен в ДВ, бр.78/30.09.2022 г. и изричен отказ за назначаване по реда на чл. 193, ал.6 ЗСВ по подадено заявление вх. ВСС-714/15.01.2024 г., материализиран в решение по т. 5.2/06.03.2024 г. от протокол 9 от заседание на ПК на ВСС. С оглед на това счита, че е налице хипотеза на чл.177, ал. 2 АПК, моли решението на ПК на ВСС да бъде прогласено за нищожно и преписката върната на органа за произнасяне по мотивите на съдебния акт, евентуално същото да се отмени като незаконосъобразно. Ответникът Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, чрез юриск. Матева, оспорва жалбата с твърдения за нейната неоснователност, поради липса на основанията по чл. 146 АПК, вкл. и поради твърдяната нищожност. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. От приложената като пълна административна преписка, по която е издаден оспорения административен акт и приобщеното в цялост към настоящото дело, адм. дело 3075/2024 г. по описа на ВАС, се установява следното. С влязло в сила Решение 7045/25.06.2025 г. по адм. дело 3075/2024 г. на ВАС на РБ са били отменни мълчалив и последвал изричен откази по подадено от К. заявление вх. ВСС-714/15.01.2024 г. за назначаването му по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ по проведения конкурс във Върховна административна прокуратура обявен в ДВ, бр.78/30.09.2022 г., като изричният отказ е материализиран в решение по т. 5.2/06.03.2024 г. от протокол 9 от заседание на ПК на ВСС, като е постановено изпращане на преписката на ПК на ВСС за ново произнасяне в едномесечен срок при съобразяване с мотивите на това решение по тълкуването на закона. С оглед дадените от ВАС указания по тълкуването и приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, при новото разглеждане на подаденото от оспорващия заявление във връзка с проведения конкурс за назначаване на длъжност прокурор във Върховната прокуратура, ПК на ВСС е приела свое решение по т.1.2, обективирано в Протокол 27/30.07.2025 г., че не назначава, на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, И. К. - прокурор в СГП, на длъжност прокурор във Върховната прокуратура. Органът се е мотивирал с обстоятелството, че е изтекъл срокът по чл. 193, ал. 6 ЗСВ, тъй като колегията не се е произнесла в 9 - месечния срок, а противното би означавало неоснователното му удължаване, в несъответствие с предвиденото в чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Видно от доказателствата, приложени в кориците на адм. дело 3075/2024 г. по описа на ВАС, в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът в решението си по това дело, с решение по т.11 и по т.12 по от протокол 31 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 14.09.2022 г. е обявен конкурс за заемане на длъжността прокурор във Върховна административна прокуратура , обнародван в Държавен вестник, бр. 78/ 30.09.2022 г, като са определени 5 длъжности, които да бъдат заети след конкурс за повишаване в длъжност. Жалбоподателят И. К., прокурор в СГП, е участвал в конкурса. Резултатите по класирането са изготвени и обявени от конкурсната комисия на 30.10.2023 г., като на първите пет места са класирани съответно прокурорите Е. Г., Д. П., Д. Ш., М. М. и Н. Р.. Жалбоподателят е класиран на шесто място. С решения по т. 2.1, т. 2.2, т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5 по протокол 45 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 06.12.2023 г. класираните пет лица са повишени на основание чл.160 и чл.193 ал.3 ЗСВ на длъжност прокурор във Върховна административна прокуратура . С решението по т. 2.6 ПК на ВСС е прекратила гласуването за останалите кандидати, участвали в този конкурс, поради попълване на местата. Според представените по делото актове за встъпване , назначените прокурори са встъпили в длъжност прокурор във ВАП на 14.12.2023 г. В разпоредбите на чл. 193, ал.6 и ал.7 от ЗСВ са посочени материалноправните предпоставки за назначаване на съответната магистратска длъжност по този ред. Съгласно тези норми в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5,00". Срокът започва да тече от датата на приемане на първото решение на съответната колегия на ВСС, с което по реда на ал. 3 са повишени или преместени класираните кандидати, независимо от евентуална последваща отмяна на същото при обжалване. В случая и спрямо жалбоподателката срокът е започнал да тече на 06.12.2023 г. и е изтекъл на 06.09.2024 г. По делото е установено и наличие на свободни длъжности прокурор във Върховна прокуратура , поради закриването а Върховната административна прокуратура. Този извод следва от представените извлечения от протоколи от заседания на ПК на ВСС, съгласно които с решение по т. 12 от протокол 45/07.12.2022 г. на ПК на ВСС е освободен от длъжността прокурор във ВАП Т. М.; с решение по т. 5 от протокол 17/17.05.2023 г. на ПК на ВСС е освободен от длъжността прокурор във ВАП М. К. (тези щатни бройки са освободени преди влизането в сила на промените в Конституцията - 23.12.2023 г.); с решение по т. 13 от протокол 2/24.01.2024 г. на ПК на ВСС е освободена от длъжността прокурор във ВАП А. М.; с решение по т. 10 от протокол 3/31.01.2024 г. на ПК на ВСС е освободена от длъжността прокурор във ВАП Д. К.; с решение по т. 10 от протокол 14/03.04.2024 г. на ПК на ВСС е освободена от длъжността прокурор във ВАП Б. В.. Тези писмени доказателства опровергават мотивите на ПК на ВСС при приемане на оспореното решение от 06.03.2024 г. и сочат, че са налице освободени бройки за длъжността прокурор във Върховна административна прокуратура и в последствие във Върховната прокуратура. Допълнително е представена справка за свободните длъжности във Върховна прокуратура за периода 22.12.2023 г. до 05.06.2024 г., установяваща 15 свободни длъжности, от които 11 новоразкрити и 4 освободени. Освен това по делото няма данни, а и доказателства, ПК на ВСС да е провеждала процедура по преназначаване на прокурори от ВКП и ВАП във Върховна прокуратура. Представени са и приети като доказателства актове за изменение на актове за заемане на длъжност на прокурори, с които се променя местоработата им, съответно от Върховна административна прокуратура или Върховна касационна прокуратура във Върховна прокуратура. Тази промяна на мястото на работа е станала на основание заповед РД-08-2085/28.12.2023 г. на и.ф. главен прокурор на Република България, с която единствено се утвърждава структурата на Върховната прокуратура и се определят функционалните задължения на прокурорите в нейните отдели. Установява се съобразно тази заповед, че след изменението на Конституцията в състава на Върховната прокуратура е променена местоработата на прокурорите от ВАП и от ВКП, който факт се потвърждава и от представените актове за изменение на актове за заемане на длъжност (АЗД) от 28.12.2023 г., издадени на основание чл. 138, ал.1, т.1 от ЗСВ и заповед РД-08-2085/28.12.2023 г. на и.ф. главен прокурор на Република България. В случая се касае се за вътрешни структурни промени в рамките на институцията Прокуратура, поради което не е необходимо да бъде изрично уредено правоприемство. В допълнение е необходимо да се посочи, че процесната заповед на и.ф. главен прокурор на Република България е издадена при променена разпоредба на чл.126 от Конституцията, но непроменени разпоредби на Закона за съдебната власт, които уреждат съществуването на структурните звена Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, фигуриращи в разпоредбите на чл.136 ЗСВ до 21.01.2025 г.. Разпоредбите на чл.15 от Закона за нормативните актове и чл. 5 АПК уреждат йерархията на нормативните и административните актове и следва да бъдат съобразени при преценка действието на заповед РД-08-2085/28.12.2023 г. на и.ф. главен прокурор на Република България. За тази преценка е важен въпросът дали разпоредбата на чл.126 от Конституцията има пряко действие. Отговор на същия се съдържа в Решение 13 от 26.07.2024 г. на КС по к. д. 1/2024 г.. Конституционният съд приема, че разпоредбата на чл.126, ал.1 от Конституцията не е противоконституционна, а тя гласи, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела (Доп.- ДВ, бр.106 от 2023 г.). Допълването с израза които разглеждат наказателни дела налага извода, че структурата Върховна административна прокуратура като звено от Прокуратурата не е в хармония с конституционното изменение, но е в пълно съответствие със ЗСВ, останал непроменен повече от година след това. Конституцията не съдържа друга уредба на структурата на прокуратурата извън разпоредбата на чл. 126, ал. 1. Тази уредба отразява виждането на конституционния законодател, който в процеса на създаване на Конституцията при обсъждане на глава шеста отдава внимание на въпросите за принадлежността на прокуратурата към съдебната власт и за нуждата от структурната й обвързаност със съда, а не на конкретната нейна структура. Конституционният съд, стъпвайки на тези принципни положения, заложени в Основния закон, в поредица свои решения (Тълкувателно решение 3 от 2003 г. по к.д. 22/2002 г.; Тълкувателно решение 8 от 2005 г. по к.д. 7/2005 г.; Решение 3 от 2015 г. по к.д. 13/2014 г.; Решение 2 от 2017 г. по к.д. 13/2016 г. и др.) изяснява отделни, специфични аспекти на структурата на прокуратурата. В Конституцията е предвидена пирамидална структура на съдилищата, към която е приравнена тази на прокуратурата (Решение 3 от 2015 г. по к.д. 13/2014 г.). Същевременно конституционното положение за обвързване на структурата на прокуратурата със структурата на съдилищата (според чл. 126, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 1 от Конституцията) не е абсолютно. Прокуратурата "е относително самостоятелна съставка" на съдебната власт "поради въвеждането на специфични, отнасящи се само до нея принципи на организация като изява на особеностите при реализацията на съдебната власт чрез дейността на прокурорските органи" (Тълкувателно решение 8 от 2005 г. по к.д. 7/2005 г.). Поради това "определящо за изясняване на съдържанието на изискването структурата на прокуратурата да съответства на тази на съда е разбирането на конституционния законодател за относителна самостоятелност и независимост на прокуратурата и следствието от съда, който е основен носител на съдебната власт" (Решение 2 от 2017 г. по к.д. 13/2016 г.). В мотивите на Тълкувателно решение 8 от 2005 г. по к.д. 7/2005 г. съдът приема, че структурата на прокуратурата може да бъде усъвършенствана със закон с цел изграждане на по-целесъобразна и ефективна организация на прокурорските органи за осъществяване на специфичната им дейност, като тази промяна би могла да бъде извършвана в рамките на съдебната власт и е от компетенциите на Народното събрание. Конституционният съд приема, предвид уредбата на структурата на прокуратурата на конституционно ниво, както и предвид абстрактния характер на конституционните норми, че в Конституцията имплицитно е заложена голяма дискреционна свобода на законодателя да урежда тези отношения по целесъобразност. С Решение 1 от 1999 г. по к.д. 34/1998 г. съдът приема за конституционно допустимо закриването на Военната колегия при Върховния касационен съд, както и на Военната прокуратура към тогавашната Главна прокуратура, както и закриването на самата Главна прокуратура и обособяването на Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура. С Решение 5 от 2009 г. по к.д. 6/2009 г. приема, че е конституционно допустимо да се премахне организационната самостоятелност на следствените органи и те да преминат в структурата на прокуратурата. В контекста на изложеното е видно, че обхватът на дискреционната преценка на Народното събрание да изменя чрез закон структурата на прокуратурата е широк. Тъй като самата Конституция не съдържа правила за обособяване на структурни звена в прокуратурата, преценката е изцяло на законодателя да ги предвиди на законово ниво в съответствие с възлагането по смисъла на чл. 133, като съблюдава общите устройствени принципи на съдебната власт в глава шеста от Конституцията, както и основополагащите принципи на установения държавен ред. С оглед на това Конституционният съд счита, че Народното събрание е свободно да реорганизира структурата на прокуратурата, стига промяната да остане в рамките, зададени с Тълкувателно решение 8 от 2005 г. по к.д. 7/2005 г., включително когато промените са с конституционен ранг. Независимо от предприетите структурни промени от и.ф. главен прокурор Законът за съдебната власт е действал за периода на 9-месечния срок след приключване на конкурсната процедура по чл.193, ал.3 ЗСВ и класиралите се следващи кандидати имат правата за назначаване по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ на освободените длъжности. Съгласно нормата на чл.193, ал.6 ЗСВ (Нова ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5,00". В съответствие с разписаната в §3 от Наредба 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт легалната дефиниция, следващият по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, посочен в чл.43, ал.1, е кандидатът, който е участвал, но не е бил назначен на някоя от обявените в конкурсната процедура длъжности за съответния орган на съдебната власт и е получил крайна оценка в конкурсната процедура не по-ниска от много добър "5,00". При анализа на установената легална дефиниция следва да се изхожда от съдържанието на нормата на чл.193, ал.6 ЗСВ, съгласно която при наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване. Създадената възможност за извършване на назначавания след приключване на конкурсната процедура представлява механизъм за вътрешнослужебна селекция на кадрите въз основа на ясни правила и процедури (Решение 12 от 27.07.2018 г. по к. д. 1/2018 г. на Конституционния съд на Република България). Процедурата по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ, както е прието в посоченото решение на Конституционния съд на Република България, представлява "своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура". Тази процедура следва да приключи с надлежен акт при изложените предпоставки в закона, независимо дали е по назначаване или отказ за назначаване. В първия случай целта е да се удовлетвори евентуална обективна потребност от преодоляване на кадрови дефицит, който е възникнал в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС. Във втория случай, да внесе яснота за всички следващи кандидати за финализирането на конкурсната процедура. Конкурсната процедура "приключва" пред съответната колегия на ВСС, обявила и провела конкурса, с приемането на решения на основание чл.193, ал.3 ЗСВ за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на предварително обявените свободни места. "Продължението" на легитимната конкурсна процедура, предвидено от чл.193, ал.6 ЗСВ, следва да се осъществи в рамките на 9-месечния срок, който започва да тече от приемането на решенията за назначавания на обявените свободни места. Отлагането във времето на началния момент на 9-месечния срок и обвързването му с актове извън хипотезата на чл.193, ал.6 ЗСВ (каквито са предвидените нарочни решения по чл.43 Наредба 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт), се отклонява от принципа на въведеното със ЗСВ конкурсно начало за кариерно израстване. Забавянето на назначаванията по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ за неопределен и непредвидим период от време след изтичането на 9-месечния срок, считан от приемането на решение от кадровия орган за назначаване на участници в конкурса на предварително обявените вакантни места, е в нарушение на принципите за предвидимост, справедливост и равенство в кариерното развитие на магистратите. За целта кадровият орган следва публично да оповести свободните места, които ще се заемат по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ и да предприеме действия по назначаване на кандидатите, за които е възникнало материалното субективно право. За да служат като надежден и работещ механизъм за преодоляване на евентуално и междувременно възникнали кадрови дефицити в системата на съдебната власт, назначаванията по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ следва да са извършени в предвидения 9-месечен срок от приемането на решения за назначаване на обявените предварително места. В рамките на деветмесечния срок по чл.193 ал.6 ЗСВ административният орган ПК на ВСС при осъществяването на правомощията си по време на смесения динамичен фактически състав по реализиране на конкурсната процедура е длъжна да следи за новоосвободени щатни бройки за длъжността прокурор/следовател в съответния орган на съдебната власт и да покани служебно при наличието на подобен вид щатна бройка следващия по ред в класирането за заемане на длъжността по реда на чл.193 ал.6 ЗСВ. Настоящият състав на Върховния административен съд, позовавайки се на мотивите и диспозитива на Решение 7045/25.06.2025 г. по адм. дело 3075/2024 г. по описа на Върховен административен съд, достига до извод, че при новото разглеждане на заявлението на К., ПК на ВСС, като е приела, че е изтекъл срокът по чл. 193, ал. 6 ЗСВ по отношение на жалбоподателя и не го е назначил на заявената от него длъжност "прокурор" във Върховна прокуратура, е постановила нищожен административен акт, предвид наличие на основанието, посочено в чл. 177, ал. 2 АПК. В разпоредбата на чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК изрично е посочено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. При систематичното тълкуване на правната норма в контекста на ал. 1 от чл. 177 от АПК, следва да се приеме, че се имат предвид правните ефекти на съдебното решение. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, понеже субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма, както е в процесния случай. Следователно санкцията на чл. 177, ал. 2 АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. В конкретната хипотеза административният орган в разрез с фактическите и правните установявания на ВАС в Решение 7045/25.06.2025 г. по адм. дело 3075/2024 г., не е изпълнил указанията му. По тези съображения, за да се отстрани нежеланата привидност, че процесният акт е породил правни последици, нищожността му следва да бъде обявена на основание чл. 177, ал. 2 АПК, а преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган - ПК на ВСС, който трябва на основание чл. 174 АПК да издаде административен акт в едномесечен срок от получаването й, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото съдебно решение, тъй като са налице всички материалноправни основания на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, оспорващият И. К. да бъде назначен на заявената от нето длъжност прокурор във Върховна прокуратура. По разноските. С оглед изхода от спора разноски са дължат на жалбоподателят К., които се констатираха да са в размер на общо 1 010 лева(1 000 лева платено възнаграждение за адвокат и 10 лева платена ДТ), които ВСС следва да се осъди да му заплати. Направеното възражение за прекомерност се явява очевидно неоснователно с оглед посоченото в нормата на чл.8 ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл.177 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,