Решение № 13941 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2013 г.

Решение № 13941 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Виолета Димитрова Цончева, от с. Антон, Софийска област, за отмяна на влязлото в сила Решение № 8443/13.06.2012 г. по адм. дело № 4149/2012 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. С молбата за отмяна се представят писмени доказателства. Ответникът - директора на ТП на НОИ - София област, редовно призован не се явява. От пълномощника му - Станислава Ламбева - Димитрова, нач. отдел "ЧРАПИО" при ТП на НОИ-София област, е постъпило писмено становище, с което оспорва искането за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, като неоснователно. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Правното основание на чл. 239, т. 1 от АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тази разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. Новите писмени доказателства на които се позовава искателя трябва да установяват факти от съществено значение за решаване на правния спор, осъществили се до решаване на делото и които не са могли да му бъдат известни при полагане на дължимата грижа от негова страна. В процесния случай с атакуваното съдебно решение, по касационна жалба на директора на ТП на НОИ-София област, 3-членен състав на ВАС, VI о. е отменил решение по адм. дело № 713/2011 г. на Административен съд София-област, като неправилно и вместо него е постановил друго, по същество, с което е отхвърлил жалбата на Виолета Димитрова Цончева срещу Решение № 03-19660/19.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ-София област, като неоснователна. Пред настоящата инстанция Виолета Цончева представя като нови писмени доказателства, относими към предмета на спора, разрешен с решението, чиято отмяна се иска, следните документи: длъжностна характеристика на дл."управител склад", заповед за преназначаване на дл."началник склад" от 04.04.1986 г. на ДСО"Петрол", 4 бр. допълнителни споразумения към трудов договор от 20.04.1990 г., от14.10.1991 г, от 01.04.1992 г., и от 25.09.1992 г., декларация и свидетелство за присъждане на II квалификационна степен на дл."управител склад" от 08.11.1990 г. С тези доказателства се поддържа, че решението, чиято отмяна се иска е неправилно, поради направения извод, че като управител склад не е извършвала продажба на нефтени продукти. Искането е неоснователно. Представените писмени доказателства не обосновават приложението на чл. 239, т. 1 от АПК. Същите са съществували до приключване на устните съзтезания в касационната инстанция и искателят, като заинтересована страна, е бил длъжен да положи дължимата грижа като такава страна и да изиска представянето им от третото лице - "Петрол" АД, по съответния ред. Това му задължение и грижа в случая произтича и от чл. 170, ал. 1 от АПК, визираща разпределение на доказателствената тежест в съдебноадминистративното производство върху онези страни, за които оспорения административен акт е неблагоприятен. Освен това, част от тези доказателства са приети в първоинстанционното производство, ведно с административната преписка, поради което не са нови. Другите, които не са били представени, също не са нови доказателства, по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, защото са съществували по време на разглеждане на делото в двете инстанции, но поради процесуално бездействие на искателя не са поискани да бъдат събрани. Във всички случаи отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК не е средство за отстраняване непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото, в резултат на процесуалното бездействие на страната или на порочни действия на съда. Поради изложеното искането за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 239, т. 1 от АПК се явява неоснователно и като такова подлежи на отхвърляне. Съдът не взема становище по останалите, касационни по своя характер основания, за отмяна на атакуваното решение, като неотносими към настоящето производство. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия.