Решение № 3035 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2013 г.

Решение № 3035 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Вангел Янчев Зюмбюлев и Димитър Янчев Зюмбюлев, двамата от гр. Пловдив, чрез процесуалния им представител - адв. Тошкина-Боева, против Решение № 517/7.03.2012 г. по адм. дело № 1945/2011 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата им против Заповед № 110А-1237/20.05.2011 г. на кмета на община - Пловдив, като неоснователна. С касационната жалба се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кмета на община-Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпил отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците-физически лица, не се явяват и не се представляват. От Надка Димитрова Стефанова и Румен Илиев Караниколов, чрез пълномощника им - адв. Стойчев, са постъпили два броя защити, с които оспорват касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, доколкото липсват данни за датата на получаване на съобщенията за обжалваното решение, по причини изложени в съставения Акт за установяване на изгубено адм. д. № 1945/2011 г. на АС - Пловдив, от 21.01.2013 г. Разгледана по същество е основателна. С решението, в обжалваната му част, Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на Вангел Янчев Зюмбюлев и Димитър Янчев Зюмбюлев, против Заповед № 110А-1237/20.05.2011 г. на кмета на община-Пловдив, с която, на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ, е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ и РУП на част от кв. 9 по плана на кв. Македония, гр. Пловдив, изразяващо се в: 1) отреждането на УПИ V, VI и VII в съответствие с имотните идентификатори по КК, а именно: УПИ VI за имот 531.304; УПИ VII - за имот 531.588; и УПИ V-за имот 531.1420, без промяна на предназначението им; 2) ново средно и високо застрояване в УПИ VI, свързано със застрояването в УПИ VII и УПИ IV и подземно застрояване; ново ниско и средно застрояване в УПИ VII, свързано със застрояването в УПИ VI и УПИ V и подземно застрояване; ново ниско и средно застрояване в УПИ V, свързано със застрояването в УПИ VII и УПИ VIII, съгласно надписите и цветните линии на графичната част, с устройствени показатели за зона Смф2 - височина до 6 ет. до 18 м; Пл. на застр. от 25 % до 50 %; Кинт. от 1.2 до 2.5; П. озел. 30 % до 50 %, нанесени на матрица и в табличен вид; и 3) одобряване на РУП на част от кв. 9, за УПИ VI, VII и V, с едно, три, четири, пет и шестетажно свързано застрояване и подземно застрояване, с височини в абсолютни и относителни коти по текстовата и графична част на заповедта. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оплакванията относно характера и начина на застрояване, етажност, плътност и интензивност, на процесните УПИ-та и в частност на УПИ V-531.1420, собственост на оспорващите, са неоснователни, тъй като са предмет на предходни, влезли в сила ПУП-ПРЗ и РУП от 1993 г., впоследствие изменен през 2006 г. и 2009 г., откъдето са пренесени и в настоящия ПУП. Характерът и начина на застрояване са установени с предходните влезли в сила ПУП-ве и не са предмет на процесния ПУП-ПРЗ и РУП, от което е направен извод, че жалбата е неоснователна. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна и по отношение етажността, плътността и интензивността на застрояване, предвидени с оспорения ПУП, поради това, че съответстват на устройствените показатели за зоната - Смф2, съгласно одобрените правила и норми за устройство на територията към ОУП на гр. Пловдив, от 2007 г. По отношение разминаването по показателя височина, одобрен с ОУП за зона Смф2 - до 15 м, съдът е приел, че залегналата в оспорения ПУП височина на застрояването до 18 м, съответства на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ, с която разпоредба не се ограничава плътността и интензивността на застрояване в ъглови парцели, със свързано основно застрояване на двете странични регулационни линии, какъвто е процесния УПИ VI. Така постановеното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, както и не е отговорил на всички оплаквания в жалбата за наличие на такава незаконосъобразност. Съдът е пропуснал да установи, че оспорената заповед е издадена по молба на част от собствениците на засегнатите в разработката УПИ-та, без участието на всички заинтересовани лица, засегнати от исканото изменение, вкл. касаторите, като собственици на УПИ V-531.1420. Не са отчетени и допълнителните условия при които е допуснато изработването на процесния ПУП-ПРЗ и РУП на част от кв. 9, залегнали в Заповедта от 20.11.2009 г. на гл. архитект на община-Пловдив, а именно съобразяване с ОУП на гр. Пловдив от 2007 г. и проекта да се внесе от името на всички заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Нарушаването на тези условия, за което по делото има достатъчно данни, не може да обоснове законосъобразност на оспорената заповед, издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, именно поради липсата на съгласие на всички заинтересовани собственици на имоти, в обхвата на процесното изменение, сред които са касаторите, като собственици на УПИ V, кв. 9. Липсата на съгласие от тяхна страна не може да бъде преодоляно с наличието на предходни влезли в сила ЗРП от 1993 г. и от 2006 г., по които за техния имот, включен в съсобствено УПИ VII-1420,1419, е предвидено едно и пететажно застрояване, свързано с УПИ VIII и VI. Защото това предходно застрояване, респ. съгласие, е дадено при друг регулационен статут на имота /в съсобственост с имот пл. № 1419/ и при съвършенно различен силует на застроителното петно, като разположение, конфигурация в УПИ VII, отстояние от улично-регулационната линия към ул. "Македония", площ на застрояване и пр., който в момента е променен. В момента и към датата на одобряване на процесната заповед, за имота на касаторите е налице самостоятелен УПИ V-1420, на основание изменение на ПР от 2009 г., налице е и друго самостоятелно УПИ VII-само за имот 1419, налице е съществуваща 5-етажна жилищна сграда в УПИ IV, на регулационната линия с УПИ VI, т. е налице е промяна в регулационния и застроителен статут на част от процесните имоти спрямо този по предходните ЗРП от 1993 и 2006 г. Тази промяна е наложила и ново застроително решение във всеки от тях, довело до изработването на процесния ПУП-ПЗ и РУП. Видно е от графичната част към заповедта, че предвидените застроителни петна в УПИ VI, VII и V, кв. 9 се различават съществено от тези по предходно одобрените планове от 1993 и 2006 г. по застроена площ, етажност в УПИ VI, силуети и устройствени показатели. Тези различия обосновават извод за наличие на нов ПУП-ПРЗ и РУП, засягащо имота на касаторите и съседните му, по отношение на който съдът неправилно е приел, че характера и начина на застрояване са същите, както по предходните планове. Поради това за одобряването му е следвало да се вземе и съгласието на касаторите, като собственици на УПИ V, кв. 9, засегнат от изменението. Липсата на такова съгласие за процедиране изменение на процесния ПУП-ПРЗ и РУП от всички заинтересовани собственици е нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, обуславящо незаконосъобразност на издадената заповед, което съдът неправилно не е установил. В нарушение на процесуалните правила съдът не е установил и наличието на противоречие между текстовата и графична част на заповедта, относно устройствените показатели за застрояване на процесните УПИ-та, спрямо одобрените правила и норми за устройство на територията към ОУП на гр. Пловдив от 2007 г., които попадат в зона Смф2 /смесена многофункционална/, в частта максимална кота корниз до 15 м. В текстовата част на заповедта този устройствен показател е завишен до 18 м, като е посочено, че се отнася за всички имоти, попадащи в обхвата на разработката за зона Смф2, а не само до УПИ VI, което противоречи на графичната част, където максималната кота корниз до 18 м и етажност до 6 м е отразена само за УПИ VI. Такова противоречие между двете части на заповедта е недопустимо, а освен това то противоречи на предвижданията на ОУП от 2007 г., което пък представлява нарушение на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ. Разпоредбата визира, че всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените планове от по-горна степен, какъвто несъмнено се явява ОУП спрямо процесния ПУП. С допуснатото завишение на този устройствен показател за зоната се променя характерът на застрояване, установен за територията с "Правилата и нормите за устройство на територията" към ОУП, от средно на високоетажно застрояване, което може да стане по реда на чл. 134, ал. 3 от ЗУТ - първо, чрез изменение на ОУП и след това изменение на ПУП, или едновременно на двата устройствени плана, но не и чрез изменение на ПУП, без да бъде изменен преди това ОУП, както е в случая. Нарушението е съществено, като изводите на съда, че липсва такова нарушение, са неправилни. Касационният съд не споделя мотивите на решаващия съд, че липсва нарушение на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, поради това, че самият ОУП допуска височината на застрояване на имотите, граничещи пряко с главните булеварди да надхвърля предвидените за съответната жилищна зона кота корниз и че разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ също го допуска спрямо ъглови парцели, при свързано застрояване. Изключението, което има предвид чл. 27, ал. 3 от ЗУТ, следва да се тълкува, че е приложимо в рамките на устройствените показатели, одобрени с ОУП, а не неограничено. А отклонението от кота корниз, което се допуска с ОУП, следва да бъде посочено изрично в заповедта и само по отношение на имотите, които отговарят на изискванията в ОУП за приложението му. В случая, съгласно изложеното по-горе, в заповедта липсват мотиви, че промяната в характера на застрояване по отношение кота корниз - до 18 м, е само и единствено по отношение на УПИ VI, който граничи с главен булевард и че е на основание цитираното изключение в приетите Правила и норми за устройство към ОУП. В заповедта, промяната на характера на застрояване е по отношение на всички имоти, попадащи в зона Смф2, което е потвърдено и от заключението на СТЕ - т. В и т. Г. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна, а решението, в обжалваната му част, като неправилно на посочените основания, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената от касаторите заповед, бъде отменена като незаконосъобразна, а делото, като преписка бъде върнато обратно на органа за ново произнасяне, при съобразяване с настоящите указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1, вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение