Решение № 5247 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14225/2013 г.

Решение № 5247 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14225/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Тамплиери" ООД, подадена чрез адв. Весела Колева, против решение № 1739 от 01.08.2013 г. на Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав, постановено по адм. дело № 1005 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161203795 от 18.12.2012 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 250 от 12.03.2013 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив в частта за непризнат данъчен кредит и допълнително начислен ДДС в общ размер на 159 064,13 лева и лихви в размер на 50 196,67 лева. С решението в полза на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив са присъдени разноски по делото в размер на 4 635, (четири хиляди шестстотин тридесет и пет) лева, юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се сочат доводи по чл. 209, т. 3 АПК, свързани с неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е ревизионен акт № 161203795 от 18.12.2012 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 250 от 12.03.2013 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив в частта за непризнат данъчен кредит и допълнително начислен ДДС в общ размер на 159 064,13 лева и лихви в размер на 50 196,67 лева. Отказаният данъчен кредит в общ размер на 158 495,54 лева е по фактури, издадени от "Фрут 2010" ЕООД, "София табак трейдинг" ООД, "Баб трейд" ЕООД и "Еко гарден фрукт" ООД, с предмет на доставките - плодове (ябълки, круши, грозде, дюли, банани, портокали, мандарини, киви, ягоди). Допълнително е установен ДДС за внасяне в размер на 568,59 лева за периода м. 07.2010 г. От правна страна е счетено, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, не е засегнат от пороци, пораждащи неговата нищожност. По същество съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на РА предвид следното: Обоснована е констатацията на приходните органи за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като не е доказано по несъмнен начин, че дружествата - доставчици са извършили реално прехвърляне на правото на собственост върху фактурираните количества плодове, след като самите те не са го притежавали. Поради това доставчиците не са могли да прехвърлят собствеността в полза на получателя по фактурите. Съдът е счел за неоснователно възражението на дружеството, че органите по приходите са обосновали отказа си за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит само и единствено с ненамирането на доставчиците на адресите и непредставянето на исканите им документи. Според съда органите по приходите не са игнорирали представените от ДЗЛ доказателства, но същите са преценени като недостатъчни за безспорното установяване на реалността на процесните доставки. Този извод е формиран и предвид липсата на доказателства за кадровия, материален и технически капацитет на доставчиците за извършване на процесните доставки. Същевременно "Тамплиери" ООД е представило само фактури и документи за извършено плащане, (като по две фактури такова няма, а по една фактура е извършено частично плащане според заключението на вещото лице). Съдът се е позовал на решение на СЕО по дело С-342/87. Допълнително установеният ДДС представлява разликата между декларирания от "Тамплиери" ООД данък за внасяне за период м. 07.2010 г. в размер на 9 687,20 лева и действително платената сума в размер на 9 118,61 лева, като разликата от 568,59 лева не е внесена в срок в приход на бюджета, поради което е посочена като дължима. По отношение на така определения размер на ДДС, в жалбата не се направени конкретни възражения, нито са депозирани доказателства за неговото плащане, поради което съдът е счел законосъобразен издадения ревизионен акт в тази част. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Анализирани са приложените по делото писмени доказателства, както и заключението по ССчЕ. Обосновано е прието, че в процесния казус липсва реално извършени доставки, поради което законосъобразно органът по приходите е приложил нормата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В случая няма спор, че предмет на сделките са родово определени вещи. Собствеността върху тези вещи съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. Цитираното обстоятелство предполага наличие на доказателства за предаване, транспортиране на стоките и така нататък. По делото не е установено налични ли са били процесните стоки при доставчиците и съответно прехвърлено ли е правото на собственост върху тях при купувача. Липсват доказателства, от които по безпротиворечив начин да се направи извод, че на съответните дати, посочени в приемо-предавателните протоколи, се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, съответно до прехвърляне на собствеността върху тях. Отделно от това към фактурите, издадени от "Баб трейд" ЕООД и "Еко гарден фрукт" ООД, дори не се съдържат приемо-предавателни протоколи, което е потвърдено и от заключението по ССчЕ. Вещото лице не е успяло да извърши проверка в счетоводствата на доставчиците и да даде отговори на следните въпроси: Във връзка с осчетоводяване на фактурите при доставчиците, начисляване на ДДС и разчетен ли е данъкът с бюджета, налице ли е материална, кадрова, техническа обезпеченост при доставчиците, данни за начина на доставката и предаване на стоката между страните. В отговор на т. 7 от заключението вещото лице изрично е отбелязало, че по данни от счетоводството на ревизираното лице няма документи или фактури, съпътстващи извършения транспорт на закупените стоки, не са приложени товарителници, кантарни бележки относно извършената товаро-разтоварна работа. Не са депозирани доказателства във връзка с направените разноски по предаването на стоката от продавача на купувача, като се има предвид, че съгласно чл. 6 от договорите, сключени с посочените по-горе доставчици, тези разноски са за сметка на купувача. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В решение по дело С-152/02 г. на СЕО също е посочено, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Издаването само на фактура и посочването на отделен ред в нея на данъка не е достатъчно, за да възникне за получателя правото на данъчен кредит. В тази връзка СЕС в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". След като касаторът претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на стоките е логично да се притежават и от него, а не само от доставчика. Вярно е, че касаторът не може да отговаря за действията на своя доставчик относно неосчетоводяване на доставките, но икономическата логика предполага получателят претендиращ правото на приспадане на данъчен кредит, да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не само въз основа на документално оформена в счетоводството доставка. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че от него е изискано доказване на материално-техническата обезпеченост на доставчиците по спорните фактури, по които то е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, органът по приходите, обосновано е приел, че данъкът е начислен неправомерно, респективно липсва на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението е правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,