Решение № 13430 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9604/2015 г.

Решение № 13430 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9604/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационнa жалбa на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП против Решение № 4765 от 06.07.2015 г., постановено по адм. д. № 460 от 2015 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отменен Ревизионен акт № Р-2210-1301172-091-01/02.10.2014., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 2211/12.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта в която са определени задължения за довнасяне за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. -31.12.2007 г. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Ж. М. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-2210-1301172-091-01/02.10.2014., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 2211/12.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за върху доходите на физически лица по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2007 г. -2011 г. общо в размер от 7 402,60 лв. и лихви в размер на 3 399.85 лева. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, предвид наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ДОПК. АССГ е отменил Ревизионен акт № Р-2210-1301172-091-01/02.10.2014., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 2211/12.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, в частта в която са определени задължения за довнасяне за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. Първоинстанционният съд е възприел възражението за изтекла давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК за задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Според съда давностният срок е започнал да тече от 01.01.2009 г. и изтича на 31.12.2013 г. Съдът е приел, че оспореният ревизионния акт е издаден на 06.10.2014 г. след изтичането на петгодишния давностен срок. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора поради следното: Неправилно съдът е приел, че по отношение на дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - за 2007 г. е налице изтекла давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Касае се за публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, които са годишни и се плащат през годината следваща годината за която са реализирани, т. е. данъкът за за 2007 г. е дължим през 2008 г. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая, давността за вземанията за 2007 г. изтича на 31.12.2013 г. В този срок и преди изтичане на давността, със заповед за възлагане на ревизия № 1301172 от 02.10.2013 г. е образувано процесното ревизионно производство. С образуването на ревизионното производство, давността спира да тече за срок от една година на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. Безспорно в случая не е изтекла и десетгодишната абсолютната давност. Това налага отмяна на решението в частта за посочените задължения. Тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил по същество паричния поток за 2007 г., както и началната разполагаема сума за 2007 г., настоящата инстанция не може да се произнесе с решение, в хипотезата на чл. 222, ал. 2 АПК. Това налага връщане на делото на АССГ за ново произнасяне в съответната част. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното, Върховния административен съд, Осмо отделение