Решение № 1837 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7489/2014 г.

Решение № 1837 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7489/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Даниел Златков Златев срещу решение № 445 от 20.03.2014 г. по адм. д. № 2629/2013 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70020/4.02.2013 г., издадена от началник група в сектор "ПП" при ОД МВР гр. Бургас, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, е разпоредено изземване на свидетелството за управление. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че не е налице несъответствие между връчените на жалбоподателя и представените от административния орган наказателни постановления с № 511/12.05.2010 г. и № 351/15.06.2010 г. С НП № 511/12.05.2010 г. (връченото и представено от жалбоподателя - л. 8 и това, представено от органа - л. 19) са отнети общо 4 к. т. и е посочено, че към дата 20.05.2010 г. на водача остават 29 к. т., съответно с НП № 351/15.06.2010 г. (връченото и представено от жалбоподателя - л. 7 и това, представено от органа - л. 18) са отнети общо 11 к. т. и не е посочен броя на оставащите к. т. към 16.06.2010 г. Предоставените на жалбоподателя контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, заедно с частично възстановените му (към дата 28.04.2007 г. - общо в размер на 27 к. т.), са отнети въз основа на влезли в сила 6 броя наказателни постановления (НП), за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в периода 2.01.2008 г. - 15.06.2010 г. Посочено е, че изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1 от ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяне на точките в съответните регистри, което не е доказано по делото - чл. 25, ал. 5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Оспореното решение на АС - Бургас е неправилно. Постановено е при неизяснени за предмета на спора релевантни обстоятелства, поради което изводите за законосъобразност на обжалваната заповед, с правно основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП са фактически и правно необосновани, резултат от което е неправилно приложен материалния закон. По делото се съдържат заверени копия на 6 броя наказателни постановления /л. 14 - л. 19 вкл./, с отбелязване на датите на връчване и влизането им в сила /от 2008 г. до 2010 г. вкл./, чийто сбор на отнети контролни точки възлиза на 36. Двете справки - за нарушител /л. 11/ и за отнети контролни точки по наказателни постановления /л. 12/ за същия 3-годишен период - сочат различни стойности на отнетите контролни точки - първата за 36 и втората за 38. Според отметката към заявлението на жалбоподателя от 18.05.2007 г. /л. 13/ за частично възстановяване на контролни точки /к. т./ по реда на чл. 158 от ЗДвП и Наредба № I - 139/2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на к. т. на водач на МПС, условията и реда за отнемането им - действаща към този период/, оставащият брой к. т. към 28.04.2007 г. е 27. Но това отбелязване не би могло да се счита за годно доказателство, след като не е ясно от което длъжностно лице е направено и в какво длъжностно качество. Този факт е от съществено значение за правния спор, тъй като визира броя на к. т. към 2008 г. - дали е 39 или 27, поради което следва да бъде удостоверен с надлежен писмен документ, отразяващ възстановяването на определен брой к. т. в съответния регистър /чл. 5 от наредбата/, още повече, че в НП № 511/12.05.2010 г. са посочени като оставащи 29 к. т. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4, вр. чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК да даде конкретни указания на страните за представяне на допустими доказателства за установяване на относими обстоятелства, а е решил делото в едно съдебно заседание без участие на страните. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като представените доказателства не обуславят несъмнената констатация за изпълнение на елементите на фактическия състав на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с оглед прилагане на процесната принудителна административна мярка. По изложените съображения, решението следва да бъде отменено при хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК.