Решение № 11612 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директор на областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР)-Габрово подадена чрез младши полицейски инспектор Т. Стоянова, притежаващ юридическа правоспособност, срещу решение 885 от 30.06.2025 г. по адм. д. 124/2025 г. на Административен съд- Габрово, с което са отменени заповед 264з-486/20.02.2025 г., издадена от временно преназначен на длъжност (ВПД) директор на ОД на МВР-Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от Закон за чужденците в република българия /ЗЧРБ/ му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" и заповед 264з- 994/04.04.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР-Габрово с която е допълнена заповед 264з-486/20.02.2025 г. Касационната жалбоподателка счита обжалваното решение за неправилно поради наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поради това моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба Й. Л., гражданин на САЩ с писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и бланкетна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Габрово е било образувано по жалба на Й. Л., гражданин на САЩ срещу заповед 264з-486/20.02.2025 г., издадена от ВПД директор на ОД на МВР-Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" за срок от пет години и заповед 264з- 994/04.04.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР-Габрово, с която е допълнена заповед 264з-486/20.02.2025 г. със следното изречение:"На осн. чл. 24, § 2, б. "в" от Регламент 2018/1861 на ЕП и на Съвета, наложената принудителна административна мярка да бъде въведена като сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/". За да отмени обжалваните заповеди, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, но при нарушение на материалния закон. От представените доказателства пред първоинстанционната инстанция, съдът е констатирал, че е представена регистрационна карта от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), в която е отразено че Й. Л. първоначално е подал молба за убежище. Представена била информация с писмо от 19.05.2025 г. на председател на ДАБ при МС, в което се посочвало, че Й. Л. е бил регистриран в ДАБ при МС, в Регистрационен приемателен център - София (РПЦ - София) на 26.03.2025 г. по молба ПМЗ-ВР-816/26.03.2025 г. и е в процедура по Закона за убежище на бежанците (ЗУБ). При извършване на допълнителна проверка, на административния орган било установено, че е допусната техническа грешка, като лицето е регистрирано по молба за убежище вместо за международна закрила. За отстраняването на допуснатата грешка били предприети административни действия. Съдът приел, че независимо, че административният орган не е имало как да прецени наличието на висящо производство по ЗУБ, следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 67 от ЗУБ. Съгласно чл. 67, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗУБ, принудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "връщане", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение, поради което първоинстанционния съд приел, че оспорените заповеди следва да бъдат отменени. Решението е неправилно. Съгласно чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, се налага, когато, чужденецът не изпълни задължението за връщане. В случая се установява, че на чужденеца е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.2 във връзка с чл.41, т.2 от ЗЧРБ -Връщане до страна на транзитно преминаване или трета страна, а именно връщане до страна на произход - САЩ, със заповед 264з-3873/03.12.2024г. по описа на ОДМВР -Габрово. На основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ е определен срок от 30 дни, в който лицето да изпълни доброволно задължението за връщане до страната по произход. Видно от доказателствата по делото, тази заповед не е била оспорена и е влязла в сила. Срокът от 30 дни е изтекъл на 09.01.2025 г. С предложение с рег. 264р - 2821/20.02.2025г. задължението за доброволно връщане до страната не е изпълнено и с подробни мотиви е направено предложение за налагане на ПАМ забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз за срок от пет години. Правилни са изводите на административният орган, че са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. При издаването на заповедта не са допуснати процесуални нарушения, последната е връчена при отказ, в присъствието на преводач и свидетел. Правото на защита не е засегнато, подадена е жалба, по която е образувано съдебно производство и правото на защита е осъществено. Съгласно чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), ПАМ "забрана за влизане в страната" не се привежда в изпълнение до приключване на производството по предоставяне на убежище или международна закрила с влязло в сила решение, като ал. 2 предвижда принудителните административни мерки по ал. 1 да се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище или международна закрила. В чл. 67, ал. 1 от ЗУБ става въпрос за изпълнението на наложената ПАМ, а не за нейната законосъобразност, както неправилно е приел съда. ЗЧРБ и ЗУБ са два отделни специални закона, всеки от които има собствен предмет на регулиране и не се намират в отношение специален към общ. Не сме изправени в хипотезата на чл. 67, ал. 2 от ЗУБ, тъй като подадената молба за международна закрила е след датата на постановяване на оспорените заповеди. Следва да се посочи, че при евентуално уважаване на молбата пред Държавната агенция за бежанците съгласно чл. 67 от Закона за убежището и бежанците, води до неизпълнение или отмяна на наложената административна мярка. Разпоредбата на чл. 67 от ЗУБ касае изпълнението на принудителната административна мярка, а не основанията за нейното налагане. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде отменено, а жалбата на Й. Л., гражданин на САЩ срещу заповед 264з-486/20.02.2025 г., издадена от ВПД директор на ОД на МВР-Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" за срок от пет години и заповед 264з- 994/04.04.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР-Габрово, с която е допълнена заповед 264з-486/20.02.2025 г. да бъде отхвърлена. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение