Решение № 14918 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13722/2014 г.

ВАСПетчленен състав10.12.2014 г.докладчик Галина Христова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Недялко Коджабашев, в качеството му на пълномощник на Георги Кирилов Славов, Веселин Кирилов Славов, Верка Борисова Димитрова, Пенка Димитрова Гривова и Кирил Петков Димитров, за отмяна на влязло в сила Решение № 8846 от 25.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2303/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14918 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13722/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е образувано по молбата на адв. Недялко Коджабашев, в качеството му на пълномощник на Георги Кирилов Славов, Веселин Кирилов Славов, Верка Борисова Димитрова, Пенка Димитрова Гривова и Кирил Петков Димитров, за отмяна на влязло в сила Решение № 8846 от 25.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2303/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Към молбата са приложени писмени доказателства. В отговор на молбата кметът на община Асеновград представя писмено становище, в което излага съображения за неоснователност, тъй като наведените в искането за отмяна оплаквания се отнасят до материалната законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, а това по своята същност са касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че развитите от молителя съображения не попадат под нито една от хипотезите на чл. 239 от АПК, поради което молбата не следва да бъде уважена. Заинтересованата страна - Марин Кирилов Бакалов представя писмено становище за неоснователност на молбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Молбата за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК е подадена в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила Решение № 2466 от 13.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2083/2012 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Кирил Петков Димитров и Димитър Трендафилов Димитров, в качеството им на законни наследници на Трендафил Димитров Димов, против заповед № А-798/01.06.2012 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 35, ал. 6 от Закона за общинската собственост, чл. 111, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Асеновград и Протокол за провеждане на търг с явно наддаване от 29.05.2012 г., е определен Марин Кирилов Бакалов за спечелил търг с явно наддаване за продажба на незастроен поземлен имот - частна общинска собственост, с кадастрален идентификатор 99087.20.74 по кадастралната карта на кв. Горни воден, гр. Асеновград, трайно предназначение - земеделска територия, начин на трайно ползване - овощна градина. За да постанови този резултат съдът е обсъдил подробно възражението на касаторите, свързано с претенциите им на възстановени собственици съгласно решение на Поземлена комисия. Обсъждайки този въпрос съдът е приел за безспорно установено, че процесният имот е частна общинска собственост, за който по установения ред е съставен АЧОС № 3638/06.06.2011 г., който се ползва с формална доказателствена сила абсолютно обвързваща административните органи и съда. Приел е още, че оборването на този акт може да стане единствено по общия исков ред - чл. 64, ал. 2 от ЗОбС, след което имотът следва да се отпише от актовите книги на имотите - общинска собственост. Въз основа на така приетото съдът е направил извод, че след като общината се легитимира като собственик с необорен по надлежния ред официален документ, няма пречка да проведе процедура по чл. 35 от ЗОбС за продажбата на процесния имот чрез публичен търг. Заявените от жалбоподателя вещно-правни претенции спрямо същия имот, макар и подкрепени със съответните доказателства, съдът не е обсъждал, тъй като наличието на два титула за собственост - Акт за частна общинска собственост и решение на Поземлена комисия, по отношение на един и същи имот с кадастрален идентификатор 99087.20.74, води до извода за наличие на спор за материално право, който следва да бъде решен по общия исков ред. Молбата за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователна. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК допуска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, въпреки че е положила дължимата се грижа за водене на процеса. Имат се предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които, в случай че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешение на спора, предмет на делото. В случая в проведеното открито съдебно заседание на 04.12.2014 г. адв. Коджабашев изрично е заявил, че описаните в молбата му в 13 точки писмени доказателства, на които се позовава в искането си за отмяна, са приложени по "делото пред тричленния състав", т. е. адм. дело № 2303/2014 г. След като това е така то тези писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК тъй като те са били известни на страната, която ги е представила и съдът ги е взел пред вид при обсъждане законосъобразността на обжалваното първоинстанционно решение. Молбата се преценява за неоснователна, поради което не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

Цитирани разпоредби

2