Решение № 2230 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив (предишна ТД Митница Тракийска чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция Мтнници ), подадена чрез пълномощника му юрк. Стефанова, против Решение 14928/17.08.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 11540/2020 г., с което е отменено Решение РТД 3000-2277/27.10.2020 г./32-314117, издадено от директора на ТД Тракийска, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно изложените мотиви. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспореното решение на митническия орган. С допълнителна писмена молба от 05.02.2025 г. касаторът заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касационната жалба OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH (ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ) - Германия, VAT DE 129428682 и данъчен номер в България BG [номер] със съдебен адрес: гр. София, [улица], не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 44 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 220, ал. 1 ЗМ, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Решение РТД 3000-2277/27.10.2020 г./32-314117 на директора на ТД Тракийска, с което: на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 (Делегиран регламент) е отказано връщане на представеното от OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH в качеството му на вносител по митническа декларация (МД) с MRN 19BG003010004208R1/06.05.2019 г. обезпечение в размер на 946.75 лв. и същото е задържано като плащане на дължимото вносно мито. АССГ приема, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 ЗМ Регламент (ЕС) 952/2013, че отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, както и че в административното производство са спазени производствените правила. За да отмени административния акт, съдът обосновава извод за неговата материална незаконосъобразност. След пълно и точно установяване на фактите по делото, по които страните не спорят, и подробно обсъждане на пряко приложимите норми на съюзното законодателство (чл. 70 и чл. 71, § 1, б. д) от Регламент (ЕС) 952/2013 МКС във връзка с определяне на митническата стойност; чл. 181, §2 от Регламент (ЕС) 1308/2013 във връзка с приемането на Делегиран регламент 2017/891 и чл. 75 от Делегирания регламент на Комисията), както и тълкуването им, дадено в Решение от 21.09.2023 г. на СЕС по дело С-770/21, съдът приема, че не е налице съществено превишение на СВС (стандартна вносна стойност) според т. 90 от цитираното решение на СЕС, а продажбата на стоката на загуба е сериозна индиция, че декларираната договорна стойност е изкуствено завишена, но сама по себе си не може да позволи на митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността (т. 82). Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Декларираната от вносителя митническа стойност на процесната стока (пресни тиквички) е 6 777.34 лв. или 82.50 /100 кг., определена по реда на чл. 70 във вр. чл. 71, § 1, б. д) от Регламент (ЕС) 952/2013 (потвърдено от ССчЕ), при СВС, определена от Комисията 53.8 /100 кг., т. е. разликата между двете стойности не е повече от 50%. Изводът на АССГ, че тази разлика не е значителна и дори и при продажбата на стоката под себестойността й (продажна цена - 87.94 /100 кг. при себестойност - 100.34 /100 кг.) не са налице основания да бъде изключена декларираната договорна стойност на внесената стока и за загуба на предоставената гаранция на основание чл. 75, § 5 от Делегирания регламент, съответстват на насоките за прилагане на посочения текст от регламента, дадени в решението на СЕС по дело С-770/21. Освен това по делото не са налице данни за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба по смисъла на т. 82 от цитираното решение, а експертизата потвърждава, че именно посочената във фактурата цена е платена от вносителя. При положение, че са представени изрично посочените в § 75, § 5, ал. 4 от Делегирания регламент документи, и при наличието на доказателството за плащане на декларираната договорна стойност представянето и на договор, в който е посочена цената, не е задължително според т. 87 от същото решение на СЕС, противно на доводите на касатора. Като е достигнал до тези правни изводи АССГ е постановил правилно решение, съответно на приложимите материалноравни норми, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение