Решение № 5074 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13380/2020 г.

Решение № 5074 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13380/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на влезлите в законна сила решение № 6832 от 13.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6151/2019 г. на Административен съд С. – град и на решение № 10805 от 06.08.2020 г., постановено по адм. д. № 2134/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната при неговото разглеждане, като се излагат съответни доводи. Твърди се още, че са налице и предпоставки по чл. 239, т. 4 АПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тази точка също се излагат доводи. По изложените съображения се твърди, че са налице условията на чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК и се иска петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посочените решения на Административен съд С. – град и на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С. – град. П. се и присъждане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение. Ответното по молбата дружество "Електроразпределение Север" – АД, чрез своите процесуални представители адв. Н. Г. и адв. Д. Д., с отговор на молбата за отмяна и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира заплащане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 6832 от 13.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6151/2019 г. на Административен съд С. – град, К. за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 лева, представляваща имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд– Б. по НАХД № 340/2015 г. на наказателно постановление №НП-213/30.01.2015 г. на председателя на КЕВР, отменено с постановеното по делото решение, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото съдебно решение Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди също в размер на 1 356 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в производството по КНАХД № 180/2016 г. на Административен съд - Р. по обжалване на решение № 33/14.03.2016 г. на Районен съд- Б. по НАХД № 340/2015, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. А с решение № 10805 от 06.08.2020 г., постановено по адм. д. № 2134/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е оставено в сила решение № 6832 от 13.11.2019 г. по адм. дело № 6151/2019 г. на Административен съд С. - град. Н. състав на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. Предвид на данните по делото, настоящият петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество искането за отмяна е неоснователно. В искането са отмяна се сочат наличие на две основания за отмяна на влезлите в сила решения на Административен съд С. – град и на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение – чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тълкуването на нея разпоредба има издадено тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по т. д. № 4/2010 г., според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В молбата за отмяна по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 АПК като нови обстоятелства и доказателства се сочи това, че въпросът за осъществяване на ефективна съдебна защита е от съществено значение за делото, доколкото електроразпределителното дружество е имало възможност да осъществени защитата си по адм. д. № 6151/2019 г. по описа на Административен съд С. – град с наличния човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество. Това обстоятелство се обосновава с решение на Съда на Европейския съюз от 22.10.2010 г. по дело С-279/2009 г. Твърдяното от молителя като ново обстоятелство и доказателство не може да бъде разглеждано като такова. Решението на Съда на Европейския съюз не е доказателство или обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Отделно от това то съществува много преди възникване на спора между страните и при проявена процесуална активност и желание молителят е могъл да наведе доводи въз основа на него при разглеждане на спора за имуществените вреди. Наведените доводи във връзка с начина на защита на юридическото лице в производството по вредите касаят съществото на спора за вредите, т. е. това не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Последното основание е способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения при наличие на нови факти и обстоятелства, което са от значение за правилното решаване на спора, но не е способ за корекция на влезли в сила съдебни решения чрез въвеждане на нови доводи при непълна или неправилно проведена защита на страната. По отношение на искането отмяна, обосновано с наличие на хипотеза по чл. 239, т. 4 АПК. В искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание има постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като такова се сочи решение № 5064 от 27.07.2018 г., постановено по адм. д. № 6455/2017 г. на Административен съд – С. град, по което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" – АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 лв., съставляващи разноски във връзка с обжалването на Наказателно постановление №НП–202 от 31.01.2015 г., отменено с решение на Районен съд Р.. Като решението на Административен съд – С. град е отменено с решение № 1349 от 31.01.2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, постановено по адм. д. № 12433/2018 г. и вместо него е постановено друго такова, с което претенцията за заплащане на имуществените вреди е отхвърлена като неоснователна. Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на молителя, обосновани на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., издадено от ОСГК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС, че между същите страни има две влезли в сила съдебни решения по идентичен спор, които си противоречат. По въпроса дали нормата на чл. 239, т. 4 от АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила съдебни решения е постановено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г. Според него разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. А в мотивите към тълкувателното решение е посочено "за да е налице такова тъждество /между съдебните актове - б. а. /, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Това Тълкувателно решение е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Тълкуването на нормата на чл. 239, т. 4 АПК е в смисъл, че за да е налице това основание за отмяна, следва да е налице пълен индентитет – едни и същи страни, едно и също искане и едно и също основание. В случая има наличие на едни и същи страни, но спорът и основанието не са същите. Това, че предмет на оспорване по различните делата са еднотипни наказателни постановления, издадени от председателя на КЕВР, не води до извод, че делата и решенията по тях са идентични. Всяко от наказателните постановления си има специфика – орган който го издава, правно основание за издаване, адресат. Това, че се касае за еднотипни наказателни постановления – за еднотипно нарушение, извършено от един и същи нарушител, издадени са от един и същ административен орган, не води до извод, че те са идентични и че решенията по делата по тяхното оспорване са идентични – между едни и същи страни, на едно и също основание и по един и същи спор. Макар и да са извършени от един и същи нарушител, нарушенията са извършени по различно време и място, която особеност изключва идентичността на споровете по тяхната законосъобразност на плоскостта на чл. 239, т. 4 АПК. Отделно от това претенцията по соченото в искането за отмяна решение на ВАС е била отхвърлена поради това, че страната не е доказала същата - доказателството за извършен разход – заплатен адвокатски хонорар – не е било представено по делото по оспорване на наказателното постановление, а не поради това, че такава не се дължи по принцип, каквито доводи развива подателят на искането за отмяна. Останалите развити в искането за отмяна доводи по тази точка са свързани със съществото на спора между страните, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Направеното искане на Комисията за енергийно и водно регулиране за отмяна на влезлите в законна сила решение № 6832 от 13.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6151/2019 г. на Административен съд С. – град и на решение № 10805 от 06.08.2020 г., постановено по адм. д. № 2134/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса молителя следва да бъде осъден да заплати на ответното по молбата дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. съгласно приложение на л. 107 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие, фактура от 04.12.2020 г., нареждане за кредитен превод – л. 108 – 110 от настоящето дело. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на искателя по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответното дружество. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по административни дела без материален интерес възнаграждението е 500 лв. Заплатеното възнаграждение от 600 лв. не може да бъде разглеждано като прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая следва да се има предвид и т. н. "превантивната функция" на отговорността за разноски – въздържане от ненужно водене на съдебни процеси, какъвто безспорно е настоящият случай предвид установената съдебна практика по идентични дела. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,