Решение № 5866 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2006/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба на „Инарт ууд“ ЕООД, представен от адв. Ю. Стойков, срещу решение № 5323/28.11.2025 г. на Административен съд Благоевград по адм. д. № 724 по описа за 2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-01-255/10.04.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград (ТП на НОИ Благоевград). Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са доводите му за пропуск на съда да възприеме сочени от него нарушения на процесуални правила в извънсъдебната фаза на производството. Оспорва изводите на съда за признаците на настъпилата злополука, които я определят като трудова. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на решението на директора на ТП на НОИ Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 5104-01-17/25.02.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО - главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Благоевград. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Ответници В. Д. Г., В. Л. О., Н. Л. О. и А. Л. О. не изразяват становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореното пред Адм. съд Благоевград решение № 1040-01-255/10.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград е потвърдено разпореждане № 5104-01-17/25.02.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО - главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Благоевград, с което е приета за трудова злополуката, станала на 15.12.2022 г. с Л. Н. В. на длъжност „работник“ в осигурителя „Инарт ууд“ ЕООД, гр. Разлог. Първостепенният съд е отхвърлил оспорването. Описал е динамичния фактически състав на издаването на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, включително откриването на производството за разследване на злополуката, съставът на комисията за разследване на злополуката и съдържанието на протокола, закрепващ резултатите от разследването - протокол № 5103-01-2/16.03.2023 г. Посочил е, че с крайният акт на производството - разпореждане № 5104-01-17/25.02.2025 г., издадено от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Благоевград злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО – настъпила на 15.12.2022 г., около 09.00 ч., през време и във връзка с извършвана работа от пострадалия като работник на обект – СМР: еднофамилни жилищни сгради А01; А02; А03; Б01; Б02; Б03 /направа на дървени покривни конструкции/, подобект направа на дървена покривна конструкция на еднофамилна жилищна сграда А03, находящ се в град Разлог, УПИ VI-ПИ6181393.85, местност “Герене“, в землището на град Разлог, с изпълнител на СМР – “Инарт ууд“ ЕООД, като работникът е паднал от височина и е получил травматични увреждания, причинили смъртта му. Правите изводи на съда са издаване на оспореното пред него решение от компетентен административен орган, в писмената форма за действителност, с дължимото съдържание и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е констатирал опущения при откриване на производството за разследване на злополуката със заповед № 1015-01-26/21.02.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ, тъй като в състава на комисията за разследването, в противоречие с правилото на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) са включени двама членове, от които само един представител на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, без представител на работодателя и на работещите в юридическото лице, но е отрекъл нарушението да е съществено, тъй като и без допускането му резултатът от производството щял да е същият. Прието е, че протоколът за резултатите от разследването на злополуката притежава съдържанието по чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ, а забавянето на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО е обусловено от изчерпването на реда за оспорване на постановлението по чл. 405а, ал. 2 КТ, с което е обявено съществуването на трудовото правоотношение между „Инарт ууд“ ЕООД и Л. В. и не опорочава крайния акт на производството. Зачетена е материалната доказателствена сила на протокола по чл. 58, ал. 6 КСО. По решаващите изводи на съда получената на 15.12.2022 г. травматично увреждане на здравето на В., от което е настъпила смъртта му е с признаците на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, поради което признаването ѝ с разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, както и потвърждаването на разпореждането с решението на ръководителя на ТП на НОИ са законосъобразни. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи от мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Правната теория и съдебната практика определят като съществено това нарушение на административнопроизводствените правила, което е засегнало констатациите на органа издал оспорения административен акт за фактите, които са основание на разпоредената с акта правна промяна. Несъмнено съставът на комисията за разследване на злополуката, определен със заповедта на ръководителя на ТП на НОИ по чл. 7, ал. 1 НУРРОТЗ, не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, тъй като не включва представител на работодателя и поне още един представител на ИАГИТ (заради използваното множествено число на представителите на тази администрация в разпоредбата). Доколкото в предприятието не е била изградена група по условията на труд с оглед числеността на работещите (съобр. чл. 28, ал. 1 ЗЗБУТ), то отсъствието на представител на работещите в комисията за разследване на злополуката не е неправомерно. Касаторът не сочи как липсата на представител на работодателя се е отразило на съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 НУРРОТЗ за резултатите от разследването и на установяванията на контролния орган от ТП на НОИ за юридическите факти, които са материални предпоставки за издаването на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО. Следва да се има предвид, че информационен източник за фактите с правно значение за разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО са документите в досието по чл. 59, ал. 1 КСО и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 КСО или протоколът от разследването на злополуката е само едно от доказателствените средства в обсъдената от първостепенния съд доказателствена съвкупност. Срещу протокола не е постъпило възражение в административното производство и той не е оспорен в първоинстанционното производство. Дори при ненадлежен състав на комисията за разследване на злополуката, подписаният от членовете ѝ документ е годно доказателствено средство при конверсия по чл. 188 ГПК. Касаторът не сочи информационни източници за разколебаване на убеждаващото въздействие на този документ (в битието му на официален с материалната доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК или с формалната доказателствена сила на частен по чл. 180 ГПК след конверсия по чл. 188 ГПК). Касаторът неправилно определя процесуалните последици от твърдяната непълнота на протокола по чл. 10, ал. 1 НУРРОТЗ. Освен че не съществува такава непълнота (общата характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката е дадена с позоваване на постановлението по чл. 405а, ал. 2 КТ), тя би имала за последица единствено ограничаване на установяваните с това доказателствено средство факти, а не дисквалифициране на протокола като информационен източник. Постановлението на компетентния орган от инспекцията по труда по чл. 405а, ал. 2 КТ е декларативен индивидуален административен акт, с който се обявява съществуването на трудовото правоотношение при смърт на работника, настъпила до установяването на нарушението по чл. 1, ал. 2 КТ, т. е че отношението по предоставяне на работната сила не е уредено като трудово правоотношение. Спорът за съществуването и характера на правоотношението, обявено за трудово с постановление с изх.№ 23001504/10.01.2023 г. и за законосъобразността на постановлението е разрешен с решение № 2393/07.12.2023 г. на Адм. съд Благоевград по адм.д. № 91/2023 г., оставено в сила с решение № 12067/11.11.2024 г. на ВАС по адм.д. № 3917/2024 г. Зачитането на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение обуславя правен извод, че към 15.12.2022 г. В. е полагал труд по трудово правоотношение и най-късно към тази дата е бил осигурен за всички осигурени социални рискове, включително трудова злополука (съобр. чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 10, ал. 1 КСО). Затова и съответства на материалния закон изводът на административния съд, че настъпилата на 15.12.2022 г. е трудова, включително по отричания от касатора признак за качеството осигурено лице на пострадалия. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на ТП на НОИ Благоевград се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 102.26 евро (като равностойност на 200 лева) на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение