Решение № 14858 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7778/2020 г.

Решение № 14858 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7778/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на "П. Арнаудов 62" ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. Иванова, срещу решение № 481/12.03.2020 г., постановено по адм. дело № 96/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК –С222-0399019 от 17.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Църнелова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Благоевград е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК –С222-0399019 от 17.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "П. Арнаудов 62" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – механа, находящ се в гр. Мелник, ул. "Мелник" № 50, и стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и 187, ал. 1 от ЗДДС. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, съдът е приел, че видно от протокола за извършена проверка от 01.12.2019 г. в търговския обект, стопанисван от дружеството жалбоподател, е извършена контролна покупка на стойност 20 лв., като не е издаден фискален бон. При проверка на касовата наличност в обекта е констатирана и положителна касова разлика от 60 лв. Съдът е направил извод, че при тези данни, безспорно е осъществен фактическият състав на административно нарушение като административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното производство. Изложени са мотиви, че издадената заповед за налагане на ПАМ съответства с целта на закона и при определяне на срока й е съобразен принципа за съразмерност регламентиран в чл. 6 от АПК. Направен е краен извод, че мярката е наложена законосъобразно. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство. Не е спорно обстоятелството, че при контролна покупка не е била издадена касова бележка, както и че при проверка на касовата наличност е установена положителна касова разлика в размер на 60 лв. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Видно от данните по делото, при извършената проверка на 1.12.2019 г. в търговския обект е установено, че при направена контролна покупка на обща стойност от 20 лв., жалбоподателят не е издал фискален бон. При проверка на паричните средства в касата на обекта е констатирано, че касовата наличност е в размер на 60 лв., при нулева отчетена във фискалното устройство. При тези данни в хода на проверката безспорно е установено неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, което покрива хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Неоснователни са възраженията в жалбата, преповтарящи тези изложени пред първоинстанционният съд, че оспорената ПАМ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Както правилно е приел административният съд, оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. При постановяването му са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Обстоятелството, че в процесната ПАМ е допусната техническа грешка като на стр. 3 е описана друга контролна покупка на различна стойност, не променя правните изводи на съда, че от събраните доказателства по делото безспорно се установява, че е осъществен фактическия състав на нарушението. Това се потвърждава и от приложения по делото ПИП № 0399019/01.12.2019 г., в който подробно е описано нарушението като посочените констатации имат обвързваща материална доказателствена сила на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Действително в приложения по делото ПИП е отразено, че е извършена контролна покупка на 2 бр. напитки и 2 бр. ястия, а в издадената ПАМ е посочен 1 бр. напитка и 2 бр. ястия, но това обстоятелство не води до незаконосъобразност на издадената заповед. Дали в конкретния случай е извършена покупка на една или две напитки е ирелевантно за спора, тъй като и в двата случая се установява, че търговецът не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. Констатираната положителна касова разлика също свидетелства, че в деня на проверката са били извършени и други продажби без същите да са регистрирани по установения законов ред. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Правилен е изводът, че след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Правилни са изводите на съда и по отношение на определения срок на мярката. При упражняване на правомощията си за неговото определяне, административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред и фискална дисциплина. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Неоснователно е и оплакването на касатора за липсата на издадено наказателно постановление. Неиздаването на наказателно постановление не е предпоставка за процесуалната и материалната законосъобразност на наложената административна принуда. Производството по налагане на ПАМ и административнонаказателното производство са самостоятелни производства и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,