Решение № 3843 от 10.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, представен от юрисконсулт Е. Трайкова, срещу решение 31/17.06.2022г. на Административен съд Русе по административно дело 175/2022 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 54-ФК/24.03.2022г. на началника на отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва изводите на съда за недоказаност на пораждащия правомощието за налагане на ПАМ фактически състав, за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на утежняващия административен акт и за несъответствието на акта с целта на закона. Отрича правното значение на извършени след констатираните нарушения ремонти на нивомерната измервателна система /НИС/ и възразява да е убедително доказването на ремонтите без да е удостоверено с отбелязване в паспорта на електронната система с фискална памет /ЕСФП/ по реда на чл. 40, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Изразява съмнение прекъснатото електрозахранване да е причина за подаването на данните за доставката по нивомер с позоваване на правилото на чбл. 39, ал. 9 от Наредба Н-18/2006 г. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Интертранс 2018 ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Русе заповед по отношение на Интертранс 2018 ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект ведомствена бензиностанция в [населено място], обл. Русе, [улица]за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на 13.12.2021 г. и на 22.12.2021 г. на задължението му по чл. 118, ал. 8 и ал. 4, т. 3 ЗДДС и по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ да подава данни към НАП по установена дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива. По констатациите на органа по приходите подадените данни от нивомерната система се различават от подадените чрез ЕСФП данни по документи АДД 01 655232/13.12.2021 г. и АДД 01 6572108/22.12.2021 г. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Манифестирано е намерение определянето на срока на ПАМ да е съобразено с 1/ тежестта на нарушението и вида на стоката; 2/ принципът на съразмерност и целите на превенцията; 3/ нуждата от време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността; 4/ негативните последици за фиска; 5/ течните горива представлявали стока с висок търговски интерес, поради което и било установено задължението за предаване на определени данни към НАП по установена дистанционна връзка, чието неизпълнение накърнявало особено важен държавен интерес чрез създаването на несигурност за начина на изразходване на закупените количества горива и липсвала възможност за проследяване на действително полученото и реализираното количество; при неподаването на информация се стигало до възможност за значително отклонение от данъчно облагане; 6/ създадената организация в обекта, която нямала за цел и не водела до изпълнение на установените правни регламенти; една от целите пред търговеца била отклонението от данъчно облагане; 7/при пропуск да се наложи ПАМ съществувала възможност от извършване на ново нарушение. В обобщение е заявено убеждение, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики, както и нуждата от време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на обекта. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ. По констатациите на съда в информационната система на НАП е установена разлика между получените количества горива по данните по документи, подадени чрез ЕСФП и количествата по данните от нивомерната система на 13.12.2021 г. и на 22.12.2021 г. На системата са извършени аварийни ремонти, удостоверени в протоколи от 04.01.2022 г., 17.03.2022 г. и 22.03.2022 г. и калибриране на 08.03.2022 г. Становището на техника от обслужващия сервиз сочело като причина за разликата между ръчно въведената и автоматично изпратената информация технически проблеми, отстранени с аварийния ремонт. Административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, който е овластен със заповед ЗЦУ-ОПР-1148/25.08.2020 г. на изпълнителният директор на НАП и ЗПАМ отговаря на изискванията за форма. Отмяната на акта е мотивирана с решаващи изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, недоказаност фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ и противоречие на акта с целта на закона. Според съда жалбоподателят е от категорията на субектите по чл. 118, ал. 8 ЗДДС, тъй като извършва зареждане на течни горива за собствени нужди. Регистрирането и отчитането на зареждането следвало да се извърши по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Не било установени дали адресатът на акта не е в обхвата на изключението по чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18 за използване на горивото за зареждане на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. Цитирана е разпоредбата на чл. 59в, ал. 1 от Наредбата за подаването от лицата по чл. 118, ал. 8 ЗДДС на данни по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК. Съдът е заявил очакване осъществяването на мерките на административна принуда да се обвърже с конкретно поведение на служители на дружеството. Като факт с правно значение е ценил този на извършените ремонти на нивомерната система и на отреждането на горивото за зареждане на собствени превозни средства, а не за следваща продажба, което изключвало влиянието му отчитане на приходи. ЗПАМ не сочела нарушеното от адресата на акта правило за подаване на данни и какво в начина на подаване не е изпълнено от жалбоподателя. Без да е доказано нарушението налагането на ПАМ не съответствало на целта на закона. Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си без да е верен който и да било от решаващите изводи на първостепенния съд. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС запечатване на обект е неподаването от задълженото лице на данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в НАП. В обжалваното решение е обсъждан фактическия състав от неприложимата по време редакция на разпоредбата до новелата от ДВ бр. 104/2020 г. В ЗПАМ е припознат адресатът на мерките като ДЗЛ на основание чл. 118, ал. 8 ЗДДС, т.е като извършващо зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива. Тази категория лица дължат регистриране и отчитане на зареждането по реда на наредбата по ал. 4, а това е Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Елемент от задължението за регистриране и отчитане на зареждането е подаването на НАП по установена дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол /вж. чл. 3, ал. 12 във вр. с ал. 3 от Наредба Н-18/. Обстоятелствената част на ЗПАМ съдържа установяване, че от бензиностанцията се извършва зареждане с течни горива за собствени нужди на превозни средства на дружеството. Този факт е приет за безспорен от съда в първия абзац от осмата страница на решението, поради което е необоснован изводът му за недоказаност на отсъстващо изключение по чл. 3, ал. 12, in fine от Наредбата, обхващащо зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. Несъответствието на 13.12.2021 г. и на 22.12.2021 г. в данните за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП и данните за количеството на горивото в резервоарите по НИС представлява неточно изпълнение на задължението на ДЗЛ по чл. 118, ал. 8 ЗДДС и чл. 3, ал. 12 във вр. с ал. 3 от Наредбата, тъй като не дава възможност за определяне на наличните количества горива. Правнодължимо е не произволното подаване на данни /включително на неточни/, а такива с информационна стойност за количеството на горивата в резервоарите. Неотносимо е позоваването от административния съд на разпоредбата на чл. 59в от Наредбата, която детайлизира задължението за подаване в НАП от лицата по чл. 118, ал. 8 ЗДДС на информация за наличните съдове. Приложимо е правилото на чл. 59а, ал. 1, изр. 2 от Наредбата за подаването на данни за доставени количества горива по документ, подадени чрез ЕСФП. То детайлизира разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 във вр. с ал. 10 ЗДДС, с която се освобождават получилите и отчели чрез ЕСФП лица от задължението за подаване на данни по електронен път, подписани с КЕП. Щом е установено, че задълженото лице не е подало на 13.01.2021 г. и на 22.12.2021 г. данни, които дават възможност за определяне на количеството гориво в резервоарите /в съответствие с чл. 118, ал. 8 ЗДДС и по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/, то са осъществени предпоставките на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За осъществяване на административната принуда е без значение дали неизпълнението на публичноправното задължение, което е нейно основание, се дължи на виновно поведение на полагащи зависим труд за задълженото лице. Без ефект върху материалните предпоставки за налагане на ПАМ е следващото неточното изпълнение на публичноправното задължение отстраняване на причините за него чрез извършването на ремонт на системата. Този юридически факт не е правоизключващ за правомощието за налагане на ПАМ, но е от значение за преценката за съответствие на мерките с целта на закона. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, а неверните данни са вече подадени към момента на издаване на ЗПАМ, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението за подаване на неточни данни към НАП по изградена дистанционна връзка, тъй като е неотстранимо заради динамиката на количеството гориво в съдовете за съхранение и изискването данните да са за определяне на наличните количества. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието на административния акт с тази цел е изключено от факта на отстраняване на причината за нарушението с ремонта на НИС. Логично ремонтите следват във времето нарушението, но предхождат издаването на ЗПАМ и с арг. от чл. 142, ал. 1 АПК са от значение при преценката за законосъобразността му. Не се твърди и не се установява повредата да е причинила прекъсване на връзката между НИС и централното регистриращо устройство на ЕСФП /изискването за свързаност е според чл. 3, ал. 3, изр. последно от Наредбата/, което по автоматизма на чл. 39, ал. 9 от Наредбата да е предизвикало блокиране на данъчния терминал и изпращане на автоматично генерирано съобщение към НАП, та отсъствието на това съобщение да изключва възникването на повредата и нейното установяване. Последиците от липсата на вписване на ремонта в паспорта на ФУ не са приложими за ремонта на НИС, тъй като той е средство за измерване, присъединено към ЕСФП чрез ЦРУ. И без разпоредената със ЗПАМ правна промяна, с активното поведение на задълженото лице е изключено извършването на други нарушения, поради което вредите от ограничението в правната му сфера са явно несъизмерими с преследваната цел и административният орган е следвало да се въздържи от издаването на акта /чл. 6, ал. 5 АПК/. Наред с горното, съответствието с целите не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта. Част от обстоятелствата, посочени в заповедта като критерии за индивидуализиране на ПАМ, са неотносими, а тези които са относими не са приложени: 1/ Видът на продаваните стоки и свързаното с това задължения за подаване на данни към НАП по изградена дистанционна връзка са мотивирали законодателя да възприеме нуждата от регулиране на обществените отношения по търговията с течни горива и контрола върху нея, респ. органа по приходите да издаде ПАМ с твърдение за неизпълнено от адресата на мерките задължение за подаване на данни към НАП за конкретно получени количества течни горива; 2/ Неясно е как конкретният избор на срок на мерките постига целите на превенцията в обхвата на възможното ограничение до 30 дни. 3/ Не е посочена очакваната промяна в начина на организиране на дейността в обекта, та констатациите за това да са критерий при индивидуализирането на мерките за административна принуда /а и в случая с ремонтите е сторена необходимата промяна/. 4/ Не е дефинирана тежестта на нарушението. Пропускът за подаване на данни е за два дни, но количеството заредено течно гориво е отчетено по начин оставящ информационна следа с подаване на данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП. 5/ Не е очертана корелация между неизпълнението на конкретните задължения и осигуряването на бюджетните приходи. Не съществуват информационни източници за възможна връзка между полученото гориво, за което не са подадени данни и възможната му последваща реализация по начин водещ до отклонение от данъчно облагане. Всъщност зареждането на гориво е за превозни средства за собствени нужди и адресатът на акта е краен потребител. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на ответника по касация се следват разноски за касационното съдебно производство в размер 720 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение