Решение № 453 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6557/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Казарян чрез адв. А. Тинчев от САК против Решение 2053/30.03.2023 год. постановено по адм. дело 10423/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-21-342/20.10.2022 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/64 от 02.09.2022 год. издадено от длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ и касаторът е осъден да заплати на НОИ разноски по делото. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Петрова в представени писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-342/20.10.2022 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на В. Казарян против разпореждане [номер]/64 от 02.09.2022 год. издадено от длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София-град, с което на касационният жалбоподател е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че жалбата на Казарян е неоснователна и като такава я отхвърля. От фактическа страна съдът е установил, че Казарян е подал заявление с вх. 2212-21-234 от 12.07.2021 год., с което е поискал да бъде потвърден трудовия му стаж в периода 1974 год.-1982 год. придобит в Армения, за което представил трудова книжка ПТ-I 1515009 от 16.09.1974 год. Със заявление от 14.10.2021 год. поискал да му бъде потвърден като трудов стаж времето на обучение в Московския университет. Със заявление от 07.04.2022 год. Казарян поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като посочил, че има осигурителен стаж в Руската Федерация и Република Армения. При извършената проверка пенсионният орган зачел на лицето осигурителен стаж в размер на 04 години, 09 месеца и 21 дни за периода 01.09.1978 год. до 21.06.1983 год. (времето на обучение на лицето в Русия) съгласно получено писмо вх. 2215-21-263/25.02.2022 год. от Руския пенсионен фонд. Претендираният стаж в Армения не е зачетен, тъй като Пенсионният фонд на Руската Федерация уведомява НОИ, че съгласно Федерален закон от 04.11.2019 год. 346-ФЗ за ратификация на протокола за изменение на Договора между Руската федерация и Република България за социална сигурност, периоди на работа/обучение се признават само ако са придобити на територията на Руската Федерация, както и на територията на Руската съветска федеративна социалистическа република. Пенсионният орган след като взел предвид потвърдения стаж от страна на Руския пенсионен фонд и стажът положен на територията на Република България е изчислил стаж в размер на 36 години и 22 дни, който не е достатъчен за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като през 2022 год. мъжете придобиват право на пенсия при възраст 64 години и 05 месеца и осигурителен стаж 39 години и 02 месеца. разпореждане [номер]/64 от 02.09.2022 год. е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ София-град, който с оспореното пред първата инстанция решение от 20.10.2022 год. е оставил жалбата без уважение. За да потвърди разпореждането горестоящият орган е приел, че претендираният стаж в Република Армения не е потвърден и не може да бъде зачетен. Съгласно спогодбата между Народна Република България и СССР, която е действала по време на полагане на труда изчисляването на стажа за времето на работа във всяка договаряща се страна се извършва по законодателството на тази договаряща страна, на територията на която е протекла работата или приравнена към нея дейност. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано пред АССГ, който с процесното решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд извежда, че спорът между страните е правен и касае признаването на стажа на Казарян за периода 1974 год.-1982 год. придобит в Република Армения. Съдът е анализирал Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност приет от Народното събрание на 10.04.2009 год. в сила от 20.03.2010 год., Спогодбата между Народна Република България и СССР за социално обезпечаване от 1960 год. (Денонсирана със Закон за денонсиране на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване , бр. 63 от 15.07.2003 г., в сила от 1.01.2004 год.), както и чл.37, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно действащия към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност, всяка от Договарящите се страни определя правото на пенсия на основание осигурителния стаж, придобит съгласно нейното законодателство като пенсия се отпуска при условията и по реда, определен от законодателството на Договарящата се страна, която отпуска пенсията, ако друго не се предвижда в този Договор. Според съда този договор не може да се приложи за стаж придобит в Армения, тъй като същата не е част от Руската Федерация. Договорът, който е действал по време на придобиване на стажа е Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване от 1960 год., която е денонсирана със закон обн. ДВ бр.63/15.07.2003 год. в сила от 01.01.2004 год. Съдът е приел, че стажът придобит в Армения (СССР) може да бъде признат само ако лицето е гражданин на Руската Федерация, с оглед персоналния обхват на Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност. Като е приел, че съгласно чл.37, ал.2 от НПОС стажът придобит извън страната се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по които Република България е страна, а такъв в случая липсва, съдът е преценил, че решението на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане са правилни и законосъобразни и е отхвърлил жалбата на Казарян като неоснователна. Върховният административен съд шесто отделение намира решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания в чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Основният спорен въпрос по делото касае незачитането от страна на пенсионния орган на положения от лицето стаж за периода от 1974 год. до 1982 год. в Армения. Това е и основното възражение наведено в касационната жалба. Според касатора по време на полагане на труда е действала Спогодба между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване от 1960 год. и според чл.4 от спогодбата при отпускане на пенсии и помощи се зачита напълно трудовия стаж на територията на двете Договарящи страни, в това число и стажът, даващ право на отпускане на пенсии при благоприятни условия и в благоприятни размери. При това органите на социалното зачитат трудовия стаж и приравнената към него дейност както в своята, така и в другата страна независимо от това каква част от изискуемия стаж е придобита във всяка от тази страни. За удостоверяване на този стаж касаторът представя трудова книжка от 16.09.1974 год. и счита, че съгласно спогодбата стажът му следва да бъде признат. Позовава се и на нормата на чл.37, ал.2 от НПОС. Възраженията на касатора са неоснователни. Действително в процесния период от 1974 год. до 1982 год. отношенията в сферата на социалното осигуряване са се уреждали от Спогодба между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване. Съгласно тази спогодба всяка от договарящите се страни зачита напълно трудовия стаж на територията на двете Договарящи страни даващ право на отпускане на пенсии при благоприятни условия и в благоприятни размери. Към този период Армения е част от СССР. Спогодбата обаче е денонсирана със закон влязъл в сила от 01.01.2004 год. След това отношения в социалната сфера между Република България и Руската Федерация се уреждат от Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност в сила от 20.03.2010 год. Съгласно чл.3 от този договор същият регулира социалната сигурност и задължителното държавно обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани. Съгласно чл.10 от договора всяка от Договарящите се страни определя правото на пенсия на основание осигурителния стаж, придобит съгласно нейното законодателство. Съгласно т.2 на чл.10 обаче осигурителният стаж придобит на територията на другите бивши републики от СССР (с изключение на РСФСР) не се взема предвид. Следователно Договорът между Република България и Руската Федерация за социална сигурност се прилага само за стаж положен в териториалните предели на бившата Руска съветска федеративна социалистическа република. Същият не се прилага за всички републики бивши членове на СССР. В тази връзка компетентният орган от страна на Руската федерация е потвърдил единствено стажа на Казарян в периода на обучението му в Москва, но не и този положен в Армения, тъй като същата не е била част от РСФСР. Този стаж би могъл да бъде признат при условията на т.3 на чл.10 от договора ако трета държава (Армения), с която Договарящата се страна, отпускаща пенсията има сключен международен договор за социална сигурност (пенсионно осигуряване), при условие че тези периоди на осигурителен стаж не съвпадат. В конкретния случай към настоящия момент Република България няма сключен договор с Армения. Видно от сайта на Министерство на труда и социалната политика, раздел Договори за социална сигурност по отношение на Армения предстои стартиране на преговори. Съгласно чл.37, ал.2 от НПОС осигурителен стаж придобит извън страната се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава. С оглед приложението на този текст за да бъде признат стажът на Казарян придобит в Армения следва между България и Армения да има сключен международен договор в областта на социалната сигурност, който да уреди реда и начина за признаване на този стаж, както и компетентната институция, която да потвърди стажа. Наличието само на осигурителна книжка не е достатъчно основание българските пенсионни органи да признаят стажа. Необходимо е официална институция от арменска страна да потвърди стажа. Тук следва да се направи уточнение, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че стажът следва да се потвърди от Пенсионния орган на Руската Федерация. Стажът придобит на територията на Армения следва да се потвърди от арменски компетентен орган, тъй като както вече бе посочено по-горе, руския пенсионен орган потвърждава само стаж, който е придобит на територията на бившата РСФСР, не и този придобит на територията на останалите републики. Съгласно чл.20 от заключителните разпоредби на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, в случай на денонсиране на настоящата Спогодба пенсиите, отпуснати и изплащани на основание на настоящата Спогодба, се приравняват към пенсиите, които се отпускат съгласно законодателството на Договарящата страна, на територията на която живее пенсионерът. Правата, възникнали съгласно разпоредбите на настоящата Спогодба, не губят сила в случай на нейното денонсиране. Следователно след сключване на международен договор между България и Армения лицето може да претендира компетентния орган от арменска страна да потвърди стажа придобит в Армения. Към настоящия момент няма сключен договор между България и Армения, поради което правилно пенсионният орган не е признал трудовия стаж на лицето за периода 1974 год. до 1982 год. Признатият осигурителен стаж не е достатъчен за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. В касационната жалба не се сочат обстоятелства водещи до промяна на изводите формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите посочени като правно основание за неговото издаване. Съобразно наличните данни административният акт, на цитираното в него фактическо и правно основание, правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. При този изход на спора основателна е акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на разноски. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ София-град следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер от 100 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,