Решение № 11015 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7017/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение 139 от 11.05.2021 г. по административно дело 107/2021 г. Административен съд Велико Търново е отхвърлил като неоснователна жалбата на Г. Кръстев от гр. Свищов срещу Решение 1012-04-5#1/04.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане [ЕГН]/30.09.2020 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Велико Търново, с което му е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 43, 13 лева. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и съответно отмяна на решението на административния орган. Ответникът по касация директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Велико Търново, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от страна с правен интерес, за която оспорения с нея съдебен акт е неблагоприятен. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна. От фактическа страна по делото е установено, че Г. Кръстев има осигурителен стаж в България до датата на инвалидизиране-04.06.2019 г., 1 година 09 месеца и 03 дни и към същата дата има осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина, в Кралство Великобритания, 9 години, 11 месеца и 11 дни, като към датата на инвалидизирането си Кръстев е навършил [възраст], а към датата на заявлението си за отпускане на пенсия същият е на [възраст]. Административният орган е посочил, че стажът, положен в България е недостатъчен за придобиване на право на пенсия по българското законодателство, тъй като лицето не отговаря на условията на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. Предвид това и съгласно чл. 6 от Регламент 883/2004 г., осигурителният стаж, положен на територията на Великобритания като страна членка на ЕС (за относимия период) е взет предвид при преценка на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 52, § 1 от Регламент 883/2004, компетентната институция може и трябва да определи българска пенсия, само когато изискванията за получаването й са били изпълнени съгласно националното законодателство. Тъй като националният осигурителен стаж на Кръстев не е достатъчен за отпускане на инвалидна пенсия, органът е пристъпил към определеното в т. б от чл. 52, § 1 на Регламента изчисление на пенсията чрез определянето й в теоретичен размер и впоследствие пропорционално, като отнася към теоретичния размер съотношението между продължителността на периодите преди настъпването на риска съгласно българското право и цялата продължителност на периодите. Ответникът е отказал да приравни размера на определената пенсия за инвалидност до минималния такъв, регламентиран в чл. 75, ал. 4, т. 1 от КСО с мотива, че това правило, намерило израз и в чл. 48, ал. 1 от НПОС, е изрично изключено за пенсии по европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, какъвто е настоящият случай и това е законодателно уредено с правилото на чл. 48, ал. 2 от Наредбата. Решението на първоинстанционния съд, с което жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново е отхвърлена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Обоснован е изводът на съда, че няма основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесния административен акт. Неоснователни са касационните доводи, че органът е следвало да приложи чл.75, ал.4, т.1 от КСО, изхождайки от Регламент 883/2004 г. и разпоредбата на чл.29, ал.1 от НПОС. Според разпоредбата на чл.75, ал.4, т.1 от КСО, за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90%, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12 от КСО. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането над 30-годишна възраст - 5 години. В конкретния случай, както посочва правилно и касаторът, приложими са Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (наричан по- долу Регламента) и Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Регламентът, съгл. чл.3 от него, се прилага към всички законодателства относно изброени подробно в подточки клонове на социална сигурност, сред които и обезщетенията за инвалидност. Следва да се отбележи, че съгласно Глава 4, чл.44 на Регламента за целите на тази глава, законодателство тип A означава всяко законодателство, съгласно което размерът на обезщетенията за инвалидност не зависи от продължителността на осигурителните периоди или от периода на пребиваване и което е включено изрично в приложение VI от компетентната държава, а законодателство тип Б е всяко друго законодателство. Според параграф 2, лице, което последователно или алтернативно е било подчинено на законодателството на две или повече държави-членки и има завършени осигурителни периоди или период на пребиваване само съгласно законодателство тип А, има право на обезщетения само от институцията на държавата-членка, чието законодателство е било приложимо към момента на настъпване на неработоспособността и последвалата я инвалидност, като се отчита, ако е целесъобразно член 45 и получава такива обезщетения в съответствие с това законодателство. Важно е да се подчертае, че в чл.6 от Регламента е уреден принципът на сумиране на осигурителните периоди и по- точно, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава- членка зависи от завършването на периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави- членки все едно, че са периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. По този начин за лицето Г. Кръстев, което има осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и законодателството на Кралство Великобритания и на което българският осигурителен стаж не е достатъчен /същият е под 5 години/, за да възникне право на пенсия на основание чл.6 от Регламент (ЕО) 883/2004, се взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно законодателството на държавата членка Великобритания. Съгласно чл. 52, § 1, б а от Регламент 883/2004, компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение съгласно прилаганото от нея законодателство само когато изискванията за получаване на обезщетения са били изпълнени изключително съгласно националното право (самостоятелно обезщетение). Както бе вече посочено жалбоподателят няма осигурителен стаж над пет години, изискуеми в разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО за отпускане на национална (българска) пенсия за инвалидност. Поради това е приложимо правилото на чл.52, §1, б. б от Регламента - чрез изчисляване на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер (пропорционално обезщетение), както следва: i) теоретичният размер на обезщетението е равен на обезщетението, за което заинтересованото лице може да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави-членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението. Ако съгласно това законодателство, размерът не зависи от продължителността на завършените периоди, този размер се смята за теоретичния размер; ii) компетентната институция определя след това пропорционалния размер на обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави-членки по случая. Спорът е относно това дали органът е следвало да приравни размера на пенсията на минималния такъв, регламентиран в чл.75, ал.4, т.1 от КСО. Действително съгласно нормата на чл.48, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), когато изчисленият размер на пенсията е по- малък от минималния размер за съответния вид, определен в КСО, той се приравнява към него, но разпоредбата на чл.52, §1, б. б от Регламента, относим към случая и който се прилага пряко, е в съответствие с нормата на чл. 48, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която при пенсии по европейски регламент, или по международен договор, по който Република България е страна, когато при преценка на правото размерът на пенсията, дължим от РБългария, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него само когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в РБългария. Обективираното в тази разпоредба, неналично в случая условие, кореспондира изцяло с данните по делото, че стажът на Кръстев не е достатъчен за право на национална пенсия, поради което и не му се следва размер на пенсията, изчислен само за този български стаж по реда на националното право. Предвид обстоятелството, че не се определя пенсия по б. а на чл.52, то няма как да се приложи и § 3 на чл. 52 от Регламента, според която заинтересованото лице има право да получи от компетентната институция на всяка държава-членка, най-високия от размерите, изчислени в съответствие с параграф 1, букви a) и б ). Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,