Решение № 3410 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9075/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България, чрез процесуален представител юрк. Ц. Маринова срещу Решение 4339 от 29.06.2023 г., постановено по административно дело 11291 от 2022г. по описа на Административен съд София- град /АССГ/, с което Прокуратурата е осъдена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В жалбата се излагат аргументи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в полза на Прокуратурата. Ответникът М. Макрелова-Чернева, чрез упълномощен представител адв. Б. Беев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение АССГ е уважил предявените от М. Макрелова Чернева, магистрат, искове на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за понесени имуществени и неимуществени вреди против Прокуратурата на Република България вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед РД-04-724 от 16.12.2019 г. на административния ръководител на вече закритата Специализирана прокуратура, от които имуществени вреди в размер на 10 626 лева, представляващи пропуснати ползи от неполучено допълнително трудово възнаграждение за 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата , както и неимуществени вреди в размер на 6000 лв. за периода от 19.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимотоот датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционният съд е установил, че ищецата е била прокурор във вече закритата Специализирана прокуратура в гр. София. Със Заповед РД-04-701/ 06.12.2019г. на административният ръководител на СП на основание чл. 5 и чл. 6 от т Правилата за индивидуална оценка на резултатите от дейността на магистратите и съдебните служители в Апелативна специализирана прокуратура, Специализирана прокуратура и следствения отдел в Специализирана прокуратура за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения по чл.233, ал.6 и чл.345 от Закона за съдебната власт (по долу за краткост: Правилата), ищцата била включена в списък на магистратите, на които следва да бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение за 2019 г. Посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза, а и страните не спорят за размера, сумата която е била определена да получи прокурор Макрелова е определена в размер на 10 626 лв. Със Заповед РД-04-724 ОТ 16.12.2019 г. на административния ръководител на СП, Макрелова изрично е изключена от списъка, с мотив че срещу ищцата има висящо дисциплинарно производство. От Писмо изх. ВСС 15285/18.12.2019 година, заведено в СП на същата дата -18.12.19 година с вх.99118, безспорно се установява, че дисциплинарното производство е приключило с решение на ПК на ВСС по протокол 41/18.12.2019 година с позитивен за Макрелова резултат, а именно че от нейна страна не е извършено дисциплинарно нарушение. Заповед РД-04-724 ОТ 16.12.2019 г. на административния ръководител на СП е обжалвана и отменена с решение 4616 от 14.08.2020 г. по адм. дело 2080 от 2020 г. по описа на АССГ, чието решение е потвърдено и с решение на Върховен административен съд по адм.дело 11212 от 2020 г. Преписката е върната на административния ръководител на СП за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в мотивите на решението на АССГ. Със Заявление с адм.1049/2018/23.04.2021 година по описа на СП ищцата поискала предприемането на необходимите действия в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение и изплащане на полагащото й се определено допълнително възнаграждение (ДВ), както и на присъдените суми за разноски по издадения изпълнителен лист. Впоследствие разноските й били изплатени, но не и ДВ, като мотивът бил, че във влязлото в сила съдебно решение липсва осъдителен диспозитив, който да послужи за валидно правно основание за изплащане на определеното съгласно Заповед РД-04-701/06.12.2019 година ДВ за процесната 2019 година. По делото административният съд изслушал и свидетелски показания за установяване на претендираните с исковата молба неимуществени вреди, които кредитирал изцяло. Назначена и приета е и комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза. Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът приел, че предявените от ищцата искове са основателни поради наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил всички доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковите претенции. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, мотивирано е и не противоречи на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ В случая, както правилно е приел съдът, са налице посочените в нормата на материалния закон кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменена Заповед РД-04-724 ОТ 16.12.2019 г. на административния ръководител на СП, с която прокурор Макрелова е била изключена от списъка на магистратите, който да получат допълнително трудово възнаграждение за 2019 г. Решението на АССГ е влязло в сила на 12.03.2021 г. , при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Доказва се и настъпването на вреди имуществени и неимуществени, които ищцата понася във връзка с отменената незаконосъобразна заповед. Настоящата инстанция, споделя изводът на първоинстанционния съд, че единствената причина за неизплащане на допълнително възнаграждение на прокурор Макрелова е именно отменената заповед. От представените по делото доказателства се установява, че тя първо е била включена в списъка на магистратите, които следва да получат ДВ, а в последствие е била изключена с цитираната по-горе заповед. Настоящата инстанция, намира за правилен и доводът на съда, че точно пречката по пар.4 от ДЗР на Правилата, съгласно който изплащането на средствата за ДВ следва да бъде извършено в рамките на одобрения за конкретната година бюджет на съответния орган на съдебната власт, обуславя отговорността на ответника по ЗОДОВ. Правилно съдът е приел искът за обезщетение на понесени имуществени вреди от ищцата за основателен и доказан по основание и размер. АССГ правилно и законосъобразно е определил и размера на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Правилни са изводите и за основателност на исковата претенция в частта й, досежно присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като определеният размер от 6000 лв. е съобразен с действително понесените неблагоприятни последици от отменения акт. Относно размерът на обезщетението, което следва да се определи при условията на чл.52 от ЗЗД следва да се отчете, увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и тяхната продължителност. Размерът на определеното обезщетение е съобразен с действително понесените неблагоприятни морални вреди, като са обсъдени конкретните обстоятелства, индивидуализиращи случая по отношение на ищцата. Сочените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената, като незаконосъобразна, заповед. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение