Решение № 9247 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15587/2011 г.

Решение № 9247 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15587/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от Петър Димитров Маринов от гр. Враца, чрез пълномощника му адв. Върганов, против решение № 31 от 14.10.2011 г., постановено по адм. дело № 12/2011 г. на Административен съд - Враца, в частта, с която жалбата му против заповед № 2232 от 3.12.2010 г. на кмета на община Враца, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Борислав Димитров Чулев върху новообразуван имот № 948.151, м. "Пожарковец" по плана на новобразуваните имоти (ПНИ), с площ от 809 кв. м, е отхвърлена. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът необосновано е приел, че касаторът не е доказал право на собственост върху процесния имот, тъй като е налице предварителен договор от 1987 г., с който имотът е придобит, съответно от тогава и досега се владее от него. Предварителният договор не е обявен за окончателен само поради съществуващата забрана, тъй като имотът попада в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това спорният имот не е възстановен на наследниците на бившия собственик - Борислав Чулев, именно защото попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Иска се отмяна на решението и и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважена жалбата и по отношение на терена. От Митка Борисова Митева, Маргарита Борисова Цанковска и Илия Борисов Чулев, чрез пълномощника им адв. Стефанова е постъпил писмен отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Постъпило е и писмено становище лично от Илия Чулев. Втората касационна жалба е подадена от Митка Борисова Митева, Маргарита Борисова Цанковска и Илия Борисов Чулев, чрез пълномощника им адв. Стефанова, против същото решение, в частта му, с която е отменена цитираната заповед на кмета на община Враца, в частта й, с която е признато за придобито при условията на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху съществуващата в имота сграда, със застроена площ от 30 кв. м, на един етаж. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно в тази част поради нарушение на материалния закон, тъй като сградата в имота следва да се разглежда само като подобрение, тъй като липсва ползувател с признати права, съответно сградата не подлежи на оценяване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Лицето, извършило подобренията, може да претендира правата си само по исков ред. Иска се отмяна на решението в оспорената част и да бъде постановено друго по същество, с което се остави в сила заповедта на кмета на община Враца. Ответникът - кметът на община Враца не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Сочи, че правилно е прието от съда, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, в частта му относно признаване за придобито, при условията на § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху съществуващата сграда. Оспорената заповед е издадена в производство по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, във вр. чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Правилна е преценката на АС - Враца, че административният акт не съответства на изискуемите в горните разпоредби изисквания - освен наличие на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и влязла сила оценка на сградата и документ за заплатена сума. Установено е по делото, че такава оценка за сградата няма и няма заплащане. Неоснователна е жалбата на Петър Димитров Маринов срещу решението на АС Враца в частта му, с която е отхвърлена жалбата му относно възстановеното от административния орган право на собственост на процесния имот на наследниците на Борислав Димитров Чулев. Правилно е прието, че жалбоподателят не е доказал право на собственост върху процесния недвижим имот, или че има качеството на ползвател на имота по смисъла на ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Предмет на оспорване пред Административен съд - Враца е заповед № 2232 от 3.12.2010 г. на кмета на община Враца, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Борислав Димитров Чулев, върху новообразуван имот с № 948.151 (по скица № 9480151), м. "Пожарковец" по плана на новобразуваните имоти (ПНИ), с площ от 809 кв. м, както и е признато за придобито при условията на § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху съществуващата в имота сграда № 1, с площ от 30 кв. м на един етаж. Петър Маринов е оспорил заповедта, с твърдение, че е собственик на процесния имот и сградата в него. От доказателствата по делото, съдът е установил, че с решение № 281 от 11.10.1995 г., ОСЗГ - Враца е признала на наследниците на Борислав Чулев - ответници по жалбата пред първоинстанционния съд, правото на собственост върху нива от 7.5 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е отказала реалното му възстановяване именно поради това че се намира в терен по § 4. За признатия за възстановяване имот, с ПНИ са отредени няколко имота, като между тях е и спорният имот - № 948.151 по ПНИ, находящ се в м. "Пожарковец". Безспорно е, че ПНИ е влязъл в сила, в това число и в частта относно спорния имот, като в плана е посочена и построената в имота сграда. Не е спорно, а и от доказателствата е установено, че на Петър Маринов не е предоставено право на ползване, на основание актове в обхвата на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Независимо от това, със заповед № 189 от 9.02.2010 г. кметът на община Враца е определил оценка на подобренията в имота, на основание § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 4л и § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е постановил същата да бъде заплатена от собствениците с възстановено право на собственост, на ползувателя Петър Маринов. С влязло в сила решение № I-56 от 29.07.2010 г., постановено по адм. дело № 264/2010 г. на АС - Враца, заповедта е отменена, като съдът е посочил, че Маринов не е ползувател, тъй като представения договор, на който се позовава не го прави ползувател. Съдът е посочил, че лицето може да защити правата си по реда на чл. 72 от ЗС. Указал е на органа, че следва да постанови заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ и му е върнал преписката. В изпълнение на указанията на съда, кметът на общината се е произнесъл с оспорената понастоящем заповед, с която е довършил фактическия състав по възстановяване на правото на собственост на бившите собственици. Въз основа на тези данни, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят Маринов не е доказал права на ползувател, както и на собственик, тъй като представеният договор няма достоверна дата, съответно че относно терена издадената заповед напълно съответства на влезлия в сила ПНИ, поради което е отхвърлил жалбата в тази част. По отношение, частта, с която е признато правото на собственост върху сградата съдът е приел, че не са налице основанията, на които се е позовал административния орган - няма оценка на сградата, такава не е заплатена, тъй като за имота няма противопоставими права на ползувател, поради което наследниците на Чулев не могат да придобият собствеността по този ред. В тази част заповедта на кмета е отменена. Преценявайки правилността на така постановеното решение, настоящият състав приема, че същото е правилно, в частта с която е отхвърлена жалбата на Петър Маринов, съответно неговата касационна жалба е неоснователна. Обосновано, с оглед доказателствата по делото, съдът е приел, че издадената заповед съответства напълно на влезлия в сила ПНИ, в частта относно спорния имот, съответно че същата е законосъобразна по отношение терена. Съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиването на собственост за новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината, като в заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към нея се прилага и скица на имота. В правомощията на кмета е да довърши фактическия състав по възстановяване на собствеността (за бившите собственици), съответно придобиването (за бившите ползуватели) върху имотите, за които е влязъл в сила ПНИ. Кметът е ограничен именно от отрежданията на ПНИ, като е длъжен изцяло да се съобрази с тях. В случая оспорената заповед напълно съответства на ПНИ. Жалбоподателят, съответно настоящ касатор не притежава права на ползувател върху имота, които да са противопоставими на правата на наследниците на бившия собственик, на които имотът е признат за възстановяване. Претенциите му за собственост не могат да бъдат разрешени в производството по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Както административният орган, така и съдът не могат да се занимават с тях в рамките на административното производство по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В това производство следва да бъдат съобразени само безспорни права. По същия начин стои и въпросът с реализираната в имота сграда и други подобрения. Всички подобни претенции могат да бъдат предявени само по общия исков ред. Релевантният факт за настоящото производство по оспорване на заповедта на кмета е, че касаторът Маринов няма права на ползувател, съответно с ПНИ процесният имот е отреден за наследниците на Чулев. В тази връзка възражението в касационната жалба, че съдът необосновано е приел, че касаторът не е доказал право на собственост върху процесния имот, а такова е налице - имотът е придобит на основание предварителен договор от 1985 г. и от тогава се владее от него е неоснователно. Правилно съдът не се е занимавал с, тези въпроси, които са извън предмета на производството. Неоснователно е и възражението, че спорният имот не е възстановен на наследниците на бившия собственик - Борислав Чулев. Напротив, с решението на ОСЗ е признато право на възстановяване на собствеността, като конкретните имоти са определени с ПНИ, който е влязъл в сила, съответно с настоящата заповед се довършва процедурата, за което Петър Маринов няма противопоставими права. Същият не притежава материално-правна легитимация. В тази част решението е правилно. Неправилно е решението, в частта, с която заповедта на кмета на община Враца е отменена. Както се посочи и по-горе, кметът на общината следва да се съобрази изцяло с влезлия в сила ПНИ. С него на наследниците на бившия собственик е отреден имот № 948.151 (9480151), ведно с построената в имота сграда. Както в графичната част на плана, така и в регистъра отразяването е в този смисъл (вж. скица № 94/2010 г., стр. 29 от делото). В заповедта си по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът е признал правото на собственост и върху сградата, което е в съответствие с ПНИ, като неточното отразяване на основанието само за сградата не може да се приеме за съществено нарушение, тъй като в титулната част на заповедта точно са отразени фактическите и правните основания. Вярно е, че в случая няма ползувател на когото да се изплатят подобренията в имота, поради което не са налице основанията на § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както правилно е приел съдът, но именно поради обстоятелството, че Маринов не е ползувател, този въпрос остава извън рамките на административното производство. Лицето, извършило подобренията може да заяви претенциите си по общия исков ред. В тази част решението следва да бъде отменено и настоящият състав, произнасяйки се по същество, следва да отхвърли жалбата на Петър Маринов и в тази част - лицето не установява материално-правна легитимация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,