Решение № 7 от 18.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 607/2008 г.

Решение № 7 от 18.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 607/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, образувано по молба на Е. "Е" - гр. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 625 от 30.06.2008 г. по гр.д. 255/2008 г. на Върховен касационен съд, ТК, II т.о. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т. 1 и 2 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, същата следва да бъде допусната до разглеждане. Молителката поддържа, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска е получила документ - предписание № ДЗК-07/442/16.07.2008 г. на РИОКОЗ - гр. Г., който представлявал " ново доказателство" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, установяващо, че процесния по делото обект не разполагал с помещения за чисто и мръсно бельо. От тази констатация, изведена от приложения документ е направен извод, че държавен здравен инспектор към РИОКОЗ - Г. бил констатирал, че не били реално изградени помещения, които били предвидени по проект. В тази връзка е посочена и неправилност на изводите на ВКС, в решението, чиято отмяна се иска за това, че строителните работи били извършени изцяло, съгласно проектите, като този извод не съответствал на установения по спора доказателствен материал и се опровергавал от цитираното ново доказателство. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с представеното Постановление за образуване на досъдебно производство по общия ред на районен прокурор - гр. Т. Това производство било образувано срещу ответника М за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК - за присвояване на кабел от процесния обект и според молителката установявало престъпно действие на страна свързано с конкретно обстоятелство от съществено значение за решаване на делото. Ответниците по молбата - М. Б. С., Е. "М" и " М. 2005" О. - гр. Т. считат същата за неоснователна и молят искането за отмяна на атакуваното решение да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молителката не установява наличие на твърдяните от нея обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо страната да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от нея дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. В разглеждания случай производството пред първостепенния - Габровски окръжен съд е било образувано по искова молба на Е. "Е" - гр. Т. против Е. " М. - М. С." - гр. Т. за заплащане на сумата 72406 лв. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като платена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума. С решението, чиято отмяна се иска, състав на Върховния касационен съд е отменил постановеното от въззивния - Великотърновски апелативен съд решение, с което така предявения иск е бил уважен и по същество го е отхвърлил, като е приел, че по делото било установено, че договора сключен на 15.08.2002 г. между ищцата - сега молител и едноличния търговец за изграждане на процесния обект е изпълнен като страните са разчели изцяло сметните си отношения по него. Прието е още, че между тях не е имало никакви спорове относно изпълнението на строителните работи в количествено, качествено или времево отношение като били подписвани двустранно актове образец № 19, съставен бил акт Образец № 15 и обекта бил въведен в експлоатация, с което всички отношения между страните били приключили. Представеното от молителя предписание № ДЗК - 07/442/16.07.2008 г. на РИОКОЗ - гр. Г., удостоверяващо по реда на чл. 38 от Закона за здравето, констатирани нарушения на Наредба № 15 за хигиенните изисквания към устройството и експлоатацията на обекти за временно настаняване /ДВ бр. 75 /1996 г./ изразяващи се в липса на помещения за чисто и мръсно бельо в процесния обект е ирелевантно по отношение на предмета на спор тъй като касае експлоатацията на обекта, а не строителството му, поради което представянето му не установява фактическа обстановка, различна от констатираната от съдилищата при разрешаване на повдигнатия правен спор. Този извод произтича и от това, че процесния обект - семеен хотелски комплекс за селски туризъм " Б. къща", гр. Т. строеж от пета категория, съобразно чл. 137 ЗУТ, се въвежда след завършване на строителството в експлоатация по реда на чл. 175 - 178 ЗУТ от органа, издал разрешението за строеж при условията на т. нар. регистрационен режим. В случая е установено, че процесния обект е въведен в експлоатация в съответствие с посочените изисквания, видно от приложеното удостоверение № 36/29.07.2004 г. на Община - гр. Т. Съобразно разглежданата регламентация, именно Община - гр. Т. е органа, в чиято дискреция е да извърши проверка на документацията и ако тя отговаря на изискванията да регистрира въвеждането в експлоатация на обекта, следователно и нейна е преценката предхождаща това разрешение по отношение на спазването на одобрения проект. Такива правомощия не притежава РИОКОЗ, поради което и неговите констатации не могат да променят направения извод от оторизирания за това орган. Следователно представения документ не обосновава различен извод от този направен с решението, чиято отмяна се иска и съответно не установява наличие на предпоставките на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да бъде установена неистинността на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В случая молителя не сочи доводи свързани с конкретния регламент на нормата тъй като поддържа само наличие на образувано дознание срещу М. С. за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК - противозаконно присвояване на чужда вещ кабел - собственост на молителя. Тези фактически данни не съответствуват на лимитивно изброените хипотези на нормата, която предполага наличие на реализиран ред - съдебен акт, с който престъпното деяние е установено /влезли в сила решение или присъда/, и така установено то следва да е в пряка връзка с решаване на конкретния правен спор - т.е. да е свързано, с престъпни действия от страна на конкретно посочените субекти в нормата, довели до постановяване на правния резултат по него, като тяхна пряка последица. В случая установяването на такива престъпни обстоятелства по посочения ред не е проведено от молителката. С оглед изложеното, молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. На ответниците по молбата следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в размер на 3600 лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение