Решение № 17038 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7224/2011 г.

Решение № 17038 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7224/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христинка Йорданова Карапанчева, от гр. Ловеч против решение № 56 от 19.04.2011 г., постановено по административно дело № 159 от 2010 г. на Административния съд - Ловеч. С посоченото решение е отхвърлена жалбата й срещу решение № 32/02.07.2010 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Ловеч, с което е оставено в сила разпореждане № О-10-999-07-00010853/20.05.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, обективиращо отказ за отпускане на парично обезщетение за периода 10.03.2010 г. - 15.04.2010 г., по болничен лист № 3183082 серия А 2008, издаден на 15.03.2010 г. от ЛКК при Неврологична клиника на УМБАЛ "Св. Анна - София" АД. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касация - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Ловеч, не изразява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Ловеч, по реда на чл. 118 КСО във връзка с чл. 145 АПК, е оспореното от касаторката решение № 32/02.07.2010 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Ловеч и потвърденото с него разпореждане № О-10-999-07-00010853/20.05.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което, на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО, на Христинка Йорданова Карапанчева е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист с № 3183082 серия А 2008, издаден на 15.03.2010 г. за периода 10.03.2010 г. - 15.04.2010 г.. Мотивите за отказа на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО са били, че считано от 18.01.2010 г. лицето било с прекъснати осигурителни права. Христинка Йорданова Карапанчева е оспорила посоченото разпореждане пред директора на РУСО - Ловеч, който с процесното решение е отхвърлил жалбата й срещу този отказ. За да постанови оспорения акт, административният орган е посочил, че поради анулиране на болничния лист с № 2969851, серия А 2008, жалбоподателката не е била във временна неработоспособност в периода 18.01.2010 г. - 01.02.2010 г., а поради неупражняването на трудова дейност в посочения период на Карапанчева не е било изплатено трудово възнаграждение и не е била осигурявана от "ВиК" АД - гр. Ловеч. По тези съображения е приел, че жалбоподателката се явявала неосигурено лице по смисъла на чл. 11 КСО и ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите правилно постановил отказ. С постановения съдебен акт Административният съд - гр. Ловеч, е приел за законосъобразни правните изводи в решението на директора на РУСО и е отхвърлил като неоснователна подадената от Карапанчева жалба срещу това решение. Посочил е, че установеното по делото обективира законова невъзможност за изплащане на парично обезщетение за периода от 10.03.2010 г. - 15.04.2010 г., тъй като Карапанчева не е разполагала с валиден болничен лист за периода преди настъпване на временната неработоспособност, и този период е оформен от работодателя й като неявяване на работа като за него не са начислявани и внасяни осигурителни вноски и поради това осигурителните права на лицето са прекъснати. В мотивите към постановеното от него решение съдът е изразил и становището, че по отношение на твърдяното незаконосъобразно анулиране на болничния лист с № 2969851 от 18.01.2010 г., в това производство съдът не проверява валидността на анулирането, още повече, че процедурата по анулиране на болничен лист № 2969851 от 18.01.2010 г., е била извършена съгласно изискванията на чл. 49, ал. 1 и 3 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността (отм., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.). Извел е извод, че за жалбоподателката не са били налице предпоставките за изплащане на обезщетение по процесния болничен лист № 3183082 серия А 2008/15.03.2010 г. за периода от 10.03.2010 г. - 15.04.2010 г. От фактическа страна е безспорно, че от 14.12.1995 г. до настоящия момент Христинка Карапанчева е в трудово правоотношение с "ВиК" АД - гр. Ловеч. Установено е, че от 22.12.2009 г. до 18.01.2010 г., същата е била в отпуск по болест. На 18.01.2010 г. ЛЗИП "Неврон-04" ООД - гр. Ловеч, е издало нов болничен лист, оформен като продължение на предходния и касаещ периода 18.01.2010 г. - 02.02.2010 г., който болничен лист е бил анулиран на същата дата от лечебното заведение със знанието на осигуреното лице, поради неспазване на определения режим домашен - амбулаторен. На 08.02.2010 г. на Карапанчева е бил издаден нов болничен лист № 3183034/08.02.2010 г., за периода 02.02.2010 г. - 10.03.2010 г, оформен като първичен, след който са били издадени още болнични листове, между които и този по настоящото дело, оформени като продължение - процесният б. л. № 3183082 серия А 2008/15.03.2010 г., за периода 10.03.2010 г. - 15.04.2010 г. От съставения констативен протокол за резултатите от извършената проверка на разходите на ДОО в осигурителя й е видно, че периодът от 18.01.2010 г. до деня, предхождащ настъпването на временната неработоспособност по първичния болничен лист - 01.02.2010 г., е оформен във ведомостта за заплати на "ВиК" АД - гр. Ловеч, като "неявяване на работа" (лист 28, 48 и 81 от първоинстанционното дело). За посочения период на лицето не е изплатено трудово възнаграждение, и не са внесени осигуровки, поради което изводът на административния съд, че органите на НОИ законосъобразно са приели, че за посочения период касационната жалбоподателка не е била осигурена за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, и няма осигурителните права по чл. 11, ал. 1, т. 1 КСО, е обоснован. Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това дали касационната жалбоподателка е била с прекъснати осигурителни права и налице ли са били предпоставките за отказ да се изплати обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 3183082 серия А 2008/15.03.2010 г., издаден от ЛКК при Неврологична клиника на УМБАЛ "Св. Анна - София" АД, за периода от 10.03.2010 г. - 15.04.2010 г., който е продължение на първичен болничен лист № 3183034/08.02.2010 г., издаден за периода 02.02.2010 г. - 10.03.2010 г. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО. От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че след анулиране на болничен лист № 2969851/18.01.2010 г., за което жалбоподателката е била уведомена на същата дата, тя не е посочила причини пред своя работодател и осигурител "ВиК" АД - гр. Ловеч, за отсъствието си от работа за времето от 18.01.2010 г. - 01.02.2010 г. и за този период последният е прекъснал осигуряването й с оглед преустановената трудова дейност. Оттук и изводът на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите, че лицето е с прекъснати осигурителни права от 18.01.2010 г. до 01.02.2010 г., се явява правилен. Осигуряването за всички осигурителни случаи се прекъсва през времето на отсъствие от работа, което не е оформено със законоустановен отпуск, както е в случая. След като болничните листове са анулирани, се приема, че неявяването на работа е по неуважителни причини. Вярно е, че осигуряването продължава и през дните, през които лицето не работи поради временна неработоспособност и ползване на законоустановен платен отпуск, включително неплатен, който се зачита за осигурителен стаж. Обаче Христинка Карапанчева не е представила никакви доказателства, с които да установи, че отсъствието й от работа за посочения период се дължи на уважителна причина. Прекъснатото осигуряване игнорира възможността за обезщетение по риска общо заболяване за периода на издадения болничен лист в рамките на това осигурително правоотношение. Невъзобновяването на трудовата дейност сочи невъзстановено осигуряване и недължимост на осигурителните вноски, а оттук и липса на право на обезщетение в хипотезите на осигурените социални рискове, между които и този за общо заболяване. В този смисъл решаващият състав обосновано е приел, че поради липса на една от предпоставките по чл. 10 КСО, по отношение на касаторката не е налице осигуряване като условие за изплащане на обезщетение по чл. 11, ал. 1, т. 1 КСО. Развитите в касационната жалба доводи за нищожност на извършеното анулиране на болничен лист № 2969851/18.01.2010 г., са неоснователни. Органите на експертиза, издали неправомерно болнични листове, имат право сами да ги анулират до изплащане на обезщетения по тях, при условие че осигуреният не възразява. Както беше отбелязано по делото е установено, че Карапанчева е била своевременно уведомена за анулирането като не е направила възражения. Съгласно чл. 49, ал. 6 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността анулиране на болнични листове се извършва, като листа се зачертава с две срещуположни диагонални черти, вписва се думата "унищожен" и по чие решение се анулира. Видно от представеното заверено копие на анулирания болничен лист е, че анулирането е осъществено от лекарската консултативна комисия, която го е издала, след спазване на утвърдената процедура и форма по чл. 49 от НМЕР (отм.). Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че липсват основания за обявяване нищожност на акта по анулиране, а по въпросите за неговата унищожаемост не е налице компетентност за произнасяне. При липса на различни фактически установявания от съществуващите следва да се приеме, че за лицето Христинка Йорданова Карапанчева не е налице осигуряване за риска общо заболяване за периода на издаване на болничен лист № 3183082 серия А 2008 г., което налага извода, че отказът за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по посочения болничен лист е законосъобразен. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,