Решение № 6632 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12380/2019 г.

Решение № 6632 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12380/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Медовина" ЕООД, с. Стрелци, обл. Пловдив, ЕИК 115128932 чрез процесуалния си представител адв. В. Илиева, срещу решение № 1724/12.08.2019 г., постановено по адм. дело № 3605/2018 г по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-16001618000719-091-001/30.07.2018 г. и РА за поправка на очевидна фактическа грешка № П-16001618139542-003-001/06.08.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 616/22.10.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 50 лв., допълнително е начислен ДДС в общ размер на 13 600, 45 лв., ведно с начислените лихви в общ размер на 4 833, 60 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилно приетото от съда, че процесните автомобили се използват за лични нужди на едноличния собственик и управител на дружеството, като твърди, че по делото са налични достатъчно доказателства, оборващи тази теза. Възразява, че съдът не му е указал, че следва да посочи доказателства конкретно за кои клиенти и сделки са използвани автомобилите. Моли решението да бъде отменено и по същество да се отмени обжалвания РА, с присъждане на разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Калдъшев, в представената по делото писмена защита, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 5 000 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС – Пловдив е бил РА № Р-16001618000719-091-001/30.07.2018 г. и РА за поправка на очевидна фактическа грешка № П-16001618139542-003-001/06.08.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 616/22.10.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 50 лв., допълнително е начислен ДДС в общ размер на 13 600, 45 лв., ведно с начислените лихви в общ размер на 4 833, 60 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден чрез провеждане на надлежно възложена данъчна ревизия, при осъществяването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Мотивирал е извод за правилно приложение на материалния закон. За да отхвърли жалбата срещу оспорения от "Медовина" ЕООД ревизионен акт в частта на допълнително начисления ДДС, първоинстанционният съд е приел, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 12 430, 83 лв. по две фактури, издадени през д. п. м. 09.2012 г. и м. 10.2012 г., за придобиването на товарен автомобил с марка "Нисан Навара". Също е ползвано право на пълен данъчен кредит в размер на 6 666, 67 лв. по фактура от м. 12.2013 г. за придобиване на лек автомобил марка "Тойота Ланд Крузер 120". От депозираните от ревизираното лице писмени обяснения, съдът е приел, че посочените 2 бр. МПС се ползват от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството за управленски и лични нужди. От извършената от приходните органи проверка във връзка с дадените от лицето обяснения, съдът е установил, че товарният автомобил "Нисан Навара" е заведен като дълготраен актив в счетоводството на дружеството, но за периода от закупуването му до края на ревизирания период не са извършвани и отчитани разходи за гориво и ремонти. Също не са представени документи, удостоверяващи предназначението и ползването в извършваната от "Медовина" ЕООД дейност на посочения товарен автомобил. Идентични констатации съдът е направил и относно втория автомобил "Тойота Ланд Крузер 120", също заведен в счетоводството, но без документи за експлоатацията на автомобила за икономическата дейност на РЛ. Приел е, че тези установявания се подкрепят от даденото от управителя обяснение, със сходно съдържание и за двата автомобила, че разходите за поддръжка и гориво на автомобилите са за негова сметка и същите се използват от него за управленски и лични нужди. При така установеното от фактическа страна съдът е формирал извод за законосъобразност на РА в частта на допълнително начислен на дружеството ДДС във връзка с двата автомобила. Мотивирал се е, че нито при ревизионното производство, нито при съдебното обжалване на РА са представени пътни листове, чрез които да се удостовери маршрутът на автомобилите и др. подобни документи, както и няма ясна и точна информация кога и за кои клиенти или сделки са използвани автомобилите. Приел е, че същите не са използвани за икономическата дейност на ревизираното дружество. В подкрепа на това становище се е позовал на предходно влязло в сила решение, постановено от АС-Пловдив и потвърдено от ВАС, в което предмет на спора са начислените от дружеството разходи за амортизации, за винетки, заплащане на пътен данък и разходи за ремонти на същите МПС, и с което съдът е установил, че двете процесни МПС не се използват за дейността на дружеството. Съдът не е кредитирал проведената съдебно-счетоводна експертиза, която е преценил, че не дава отговор на спорните въпроси за предназначението на процесните автомобили, а касае неспорни между страните обстоятелства. В заключение е споделил тезата на приходните органи, че се касае за услуга към физическо лице под формата на безвъзмездно предоставяне за ползване от него на ДМА на дружеството, включени в стопанските активи, по отношение на които при закупуването е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, следователно правилно е приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. В частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 50 лв. по ф-ра № 379/05.09.2012 г., издадена от "Елеганца 8" ЕООД съдът е приел, че няма доказателства за реалното осъществяване на доставката, поради което данъкът е неправомерно начислен. Приел е, че предметът на фактурата е посочено общо като "материали", поради което не може да се определи предметът на доставката, начинът на осъществяването й, транспортирането на стоките и наличие на съответната обезпеченост при доставчика за извършването и. Допълнително, съдът е съобразил и приетото с коментираното вече предходно решение, с което е съдебно установен фактът на неизвършена доставка на стоки по посочената фактура. Направеното възражение за нищожност на ревизионния акт за поправка на РА съдът е приел за неоснователно. Посочил е, че с ревизионния акт за поправка са отразени извършени вноски по ЗДДС от ревизираното лице във връзка с обжалван РА при предходно ревизионно производство, които са платени след ревизирания период. Приел е, че с акта за поправка само са отразени внесените суми като надвнесени такива и с тях е извършено прихващане на определените допълнително данъчни задължения при настоящата повторна ревизия. В заключение е приел за неоснователно направеното възражение за нищожност на РА за поправка, като е приел същият за законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват сочените от касатора пороци на решението. В касационната жалба са изложени възражения по същество срещу ревизионния акт, които вече са били обсъдени от съда, а мотивите му се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно касаторът счита, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не му е указал, че следва да установи за кои клиенти или сделки и кога са използвани процесните автомобили. В първото по делото съдебно заседание от 15.01.2019 г. съдът е разпределил доказателствената тежест, спазвайки задължението си по чл. 170 АПК като е указал на представителя на ревизираното лице, че следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи ползи, както и твърдените нередовности на РА. Съдът няма задължение, а и е процесуално недопустимо, да посочва конкретни доказателства, които да бъдат представени. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че процесните МПС "Тойота Ланд Крузер 120" и "Нисан Навара" се използват за икономическата дейност на ревизираното дружество. Относно възражението на касатора, че съдът се е позовал единствено на писмените обяснения на управителя, дори да не бъдат съобразени дадените обяснения, изводът за недоказаност на спорния факт за използването на автомобилите остава непроменен, тъй като не са представени документи, доказващи експлоатацията на автомобилите във връзка с дейността на дружеството. Освен фактури за придобиване на автомобилите следва да са налице и други доказателства, които дават информация за начина на използване на автомобилите. В тази насока правилно съдът е съобразил липсата на съответните документи и разходи във връзка с използването на автомобилите за дейността на дружеството. Не са налични пътни книжки, копия на пътни листове, командировъчни, разходни документи, които да обосновават извод, че през ревизираните години дружеството е извършвало стопанска дейност с тези транспортни средства. По делото не се изяснява и липсват доказателства относно това до кои конкретни обекти е пътувано, във връзка с какви търговски взаимоотношения, не се сочат конкретни търговци, съответно търговски договори, в изпълнение на които са използвани автомобилите. Посочените документи са обичайно присъщи при използването на МПС, собственост на търговски дружества, в извършваната от тях дейност, поради което релевираното в касационната жалба, че ревизираното лице не притежава качеството "превозвач", е неотносимо. За да се приеме, че автомобилите са използвани за дейността на ревизираното дружество, следва да се установи, че същите са донесли икономическа изгода за дружеството, в която насока доказателства няма. Съгласно дадените обяснения лично от управителя на дружеството двата процесни автомобила се използват от него за лични и служебни нужди. При липса на доказателства в обратна насока и съобразно посочените по-горе мотиви, че двата автомобила не е доказано да се използват за независимата икономическа дейност на дружеството, следва да се приеме, че е налице използването им от едноличния собственик на капитала на дружеството или от трети лица, което по ЗДДС е възмездна доставка на услуга съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. С оглед на горното правилно е начислен ДДС по чл. 27, ал. 2 ЗДДС. Приетата в хода на съдебното производство съдебно–счетоводна експертиза също не опровергава тезата на приходните органи. Установеното от експерта, че процесните автомобили са въведени в експлоатация от дружеството, начислявани са амортизации и са заведени като ДМА, не доказва, че същите са използвани по предвидения в закона начин, обосноваващ упражняване правото на данъчен кредит във връзка с използването им. Правилно съдът не е кредитирал експертизата, тъй като тя действително не дава отговор на спорните въпроси за предназначението на процесните автомобили. По поставените на експерта въпроси и коментираните от него обстоятелства спор между страните не е формиран. Същевременно, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит за преките разходи не е достатъчно, автомобилите да бъдат счетоводно заприходени като актив, а е необходимо да се използват като такъв за икономическата дейност на дружеството собственик. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 50 лв. по ф-ра № 379/05.09.2012 г., издадена от "Елеганца 8" ЕООД съдът при правилен анализ на относимите правни норми, е приложил правилно материалния закон. Реалното получаване на стоките, съответно изпълнение на услугите, е абсолютна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, елемент от сложния фактически състав, обуславящ възникването на това право. Правилно съдът е приел, че в случая няма доказателства за реалното осъществяване на доставката. Съдържанието на фактурата не отговаря на изискванията на чл. 114 ЗДДС за реквизити на данъчния документ, предметът на доставката не е индивидуализиран, което не позволява да се определи какви точно материали са били доставени, какво е тяхното естество, за да се прецени към кой момент и по какъв начин е било прехвърлено правото на разпореждане с тях като собственик от доставчика към ревизираното лице съгласно тълкуването на Директива 112/2006/ЕО, за да се приеме, че доставката е реално осъществена. Непълнотата на фактурата съгласно трайната практика на ВАС е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая няма данни и как точно е изпълнена доставката, не са представени съпътстващи документи, доказващи приемо-предаването, поради което не може да се приеме, че фактурата отразява действително осъществена стопанска операция. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивите на съда по отношение на възражението за нищожност на акта за поправка на РА напълно се споделят от настоящия състав. Доколкото в РА за поправка на РА не са направени нови констатации, различни от установените с обжалвания РА, а само е извършено прихващане на надвнесения по-рано данък с допълнително установения такъв с обжалвания в настоящето производство РА, то твърденията на касатора за внасяне на нови факти е несъстоятелно. Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Тълкуването на разпоредбата сочи, че законът дава възможност прихващането да се извърши служебно от приходната администрация, с недължимо платени или събрани от задължените лица суми за данъци и в случите, когато няма изрично направено искане от лицето. Именно тази процедура е била приложена с РА за поправка, като чрез нея е коригиран пропускът на приходните органи да вземат предвид вече внесените от дружеството суми по предходния отменен по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК ревизионен акт, като се избегне по този начин повторното им внасяне. Предвид изложеното правилен е изводът на съда, че РА за поправка на РА не е нищожен и е законосъобразен. С оглед на изложеното и достигайки до същите правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1 084, 52 лв. (хиляда и осемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки), представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,