Решение № 10466 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2015 г.

Решение № 10466 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Велинград срещу решение № 12 от 15.01.2015 г. по адм. дело № 623/2014 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Пазарджишкият административен съд е отменил заповед № 1590 от 7.07.2014 г., издадена от касационния жалбоподател с разпоредителна част "Изменям Мустафа Шефкет Джалил, ЕГН **********" и мотиви: "Съгл. протокол Мустафа се нак. за две години № 28/23.06.13 г." За да постанови този резултат съдът е приел, че: а) оспорената заповед е издадена, без да са посочени в нея каквито и да било фактически основания; в мотивната част на същата не е посочено въз основа на какви доказателства се основава направения от ответния административен орган лаконичен извод, че жалбоподателят е направил повторен отказ за полагане на обществено полезен труд през м. юни 2014 г., поради което е наказан с прекратяване на отпуснатата му месечна социална помощ за срок от две години; б) посоченото в заповедта правно основание на чл. 9 от ППЗСП и във връзка с чл. 32, ал. 1 от ППЗСП не съответства нито на лаконичните мотиви, нито на разпоредителната част на оспорения акт (а) волята на административния орган не може да бъде извлечена и от документите, съпътстващи издадения административен акт; нещо повече - с издадената заповед е изменена месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП в размер на 42.90 лева, считано от 1.06.2014 г., а в същото време в мотивите е посочено, че лицето ".. М. се наказва за две години"; не може да бъде установено изменение на месечната помощ ли е целял административният орган, спирането й на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП или прекратяването й, каквато възможност регламентира чл. 12, ал. 6 от ППЗСП. в) изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за неговата законосъобразност, които законът е установил за защита на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство; мотивите са част от изискуемите реквизити на административния акт и посочването на същите и конкретизирането им цели защита на лицата, чиито субективни права, свободи и законни интереси засяга или застрашава същия, а от друга страна, излагането от административния орган на фактическите основания позволява на съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, като прецени дали приетите за установени факти отговарят на хипотезата на относимата правна норма. Решението е правилно. Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона - чл. 4, ал. 2 АПК. При липса на специален ред за издаване на заповедите по социалното подпомагане се прилага общия ред по Административнопроцесуалния кодекс, а той съдържа съществени административнопроизводствени правила, които касационният жалбоподател не е спазил при издаването на процесната заповед. Когато производството по издаване на административен акт започва по инициатива на компетентния административен орган, той е длъжен да уведоми за него заинтересованите граждани и организации (чл. 24, предл. 1-во и чл. 26, ал. 1 АПК), като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да направят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и 3 АПК). Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и 3 АПК). Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК). Тези правила в случая не са били спазени. Не е спазено и правилото на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК за форма и съдържание на административния акт. Обоснован е изводът на Пазарджишкия административен съд, че волята на касационния жалбоподател, издал отменената от съда заповед, не може да бъде извлечена и от документите, съпътстващи тази заповед. Както се посочи и по-горе лаконичните мотиви към нея са: "Съгл. протокол Мустафа се нак. за две години № 28/23.06.13 г." Но името на жалбоподателя Мустафа Шефкет Джалил не фигурира както в протокола за извършена на 23.06.2014 г. проверка, на който е поставен рег. № 28 от същата дата - 23.06.2014 г., така и в приложения към този протокол списък, наименован "Списък на лицата, санкционирани на основание чл. 12, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСП с протокол № 28/23.06.2014 г. комисия Юл Ананова - С. Бельов". Посочените нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от касационния жалбоподател при издаването на оспорената от Мустафа Шефкет Джалил заповед, са съществени и представляват отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, поради което Пазарджишкият административен съд законосъобразно и обосновано е отменил тази заповед. Постановеното от него решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,