Решение № 13831 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5728/2013 г.

Решение № 13831 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5728/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград против решение № 429/20.03.2013 г., постановено от Благоевградски административен съд по адм. д. № 40/2013 г. С обжалваното решение, по жалба на "АГНЕСА" ООД е отменено решение № ПО-01-235/12.10.2012 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Западнобеломорски район (БДУВЗБР), гр. Благоевград и преписката е върната на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Западнобеломорски район гр. Благоевград за ново произнасяне в съответствие с указанията на съда. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че твърдяното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу атакуваното решение на административния орган. Ответникът в касационното производство-"АГНЕСА" ООД оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Иска отхвърляне на жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е и основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение на БДУВЗБР, индивидуализирано по-горе, с което на "АГНЕСА" ООД, по подадено заявление вх. № РР-01-136/15.04.2011 г. е отказано изменение на издадено му разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140103/10.05.2010 г., както и е отказано продължаване на крайния срок на действие на разрешителното. С посоченото заявление "АГНЕСА" ООД е поискало удължаване с 2 години на срока на действие на разрешителното за водовземане и ползване на воден обект № 41140103/10.05.2010 г. и удължаване с 2 години на срока на завършване на строителството по разрешителното. Административният орган, с атакуваното решение е отказал да уважи заявлението, тъй като е приел, че не са изпълнени точки 2 и 3 от ал. 2 на чл. 78 от Закона за водите. Фактическите основания, посочени в отказа са, че заповедта за одобряване на подробният устройствен план, с който е предвидена сградата за монтаж на техническите съоръжения за МВЕЦ е отменена, както и че са налице декларации от обществеността, изразяващи несъгласие с инвестиционното намерение на "АГНЕСА" ООД. Административният съд е отменил отказа, приемайки, че административният орган не е преценил, че строежът, предвиден в разрешителното не е завършен по независещи от оспорващия причини и спазването на това условие е било обективно невъзможно. Въз основа на събрани по делото доказателства- разрешение за строеж № 93/17.06.2010 г., издадено от гл. архитект на община Гоце Делчев, протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 08.07.2010 г., договор за строителство и констативен протокол № КД-01-471/03.08.2010 г., съдът е приел, че "АГНЕСА" ООД е започнало строителството на МВЕЦ и е предприело всички действия за завършването му в срок. Административният съд е преценил като необоснован извода на административния орган, че се нарушават обществените интереси, тъй като по негова преценка декларациите на ЛРС "Сокол" и подписката на гражданите не доказват това обстоятелство. Решението е неправилно. Административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Предпоставките за удължаване на срока на разрешителното са регламентирани в чл. 78, ал. 2 от ЗВ и те са в условията на кумулативност - молбата да е подадена в срока, указан в закона, да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Алинея трета на посочения чл. предвижда, че разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и когато се иска едновременно изменение и продължаване срока на действие на разрешителното, какъвто е настоящият случай. В конкретния случай не се спори, а и от разрешителното се установява, че водоползването ще се осъществява чрез МВЕЦ с инсталирана мощност 650 кВт, на десния бряг на р. Делчевска на кота 585,0м. Установено е също така от доказателствата по делото, че сградата на централата не е изградена към датата на издаване на обжалвания административен акт. Не са ангажирани също така доказателства, че към тази дата е налице влязъл в сила ПУП, който да предвижда изграждането й. В този смисъл основателно е позоваването от административния орган на чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗВ. Без значение са причините (субективни и/или обективни), поради които предвиденото в разрешителното строителство на МВЕЦ не е изпълнено, тъй като законът не въвежда изискване за подобно разграничаване. Релевантните за спора обстоятелства са, че към момента на издаване на обжалваното административно решение, условията по разрешителното не са изпълнени и липсва влязло в сила планово предвиждане за изграждането на МВЕЦ. При тези данни, административният орган законосъобразно е отказал изменение на разрешителното относно срока за завършване на строителството и удължаване срока на разрешителното. Като е стигнал до различни изводи, административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон - чл. 78 от ЗВ, което е основание за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу атакуваното административно решение. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение