Решение № 2041 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12837/2013 г.

Решение № 2041 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12837/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Горна Оряховица, подадена чрез заместник на основание заповед № ЧР-5 205/15.07.2013 г., против решение № 453/17.07.2013 г., постановено по адм. дело № 431/2013 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменена заповед № ГО 64/02.04.2013 г. на директора на дирекция "СП" гр. Горна Оряховица. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Стефан Младенов Иванов от гр. Горна Оряховица оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по жалбата /наименован от същия "жалба"/. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, при наличие на правен интерес, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отменена по жалба на Стефан Младенов Иванов заповед № ГО 64/02.04.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Горна Оряховица, потвърдена с решение № РДСП 14-28/19.04.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ гр. Велико Търново. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалваната заповед незаконосъобразно е прекратена социалната помощ по чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, отпусната на Стефан Младенов Иванов въз основа на молба-декларация от 10.01.2013 г. и заповед от 01.02.2013 г. с мотива, че жалбоподателят не отговаря на условията по чл. 8 ППЗСП. Съдът е изложил, че в чл. 9 ППЗСП е предвидено при какви условия се отпуска месечна социална помощ, в чл. 10 от правилника са регламентирани допълнителни условия за отпускане на социална помощ, а в чл. 11 от същия са посочени отрицателни условия, при които помощта не се отпуска. В чл. 32, ал. 2 ППЗСП са изброени случаите, при които отпуснатата помощ се прекратява, но чл. 8 ППЗСП не е изрично предвиден като основание за прекратяване на социалното подпомагане. Правилото, уредено в този текст е, че социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва социалната анкета и този текст има значение за разпределение на териториалната компетентност между различните органи по социално подпомагане. Съдът е изложил съображения относно значението на постоянния адрес и настоящия адрес на едно лице съгласно разпоредбите на Закона за българските документи за самоличност, както и за случаите, при които се издава нова лична карта. Според съда, обстоятелството, че лицето не живее на постоянния си адрес, е без значение за отпускане на социалната помощ. По делото е установено, че жалбоподателят е променил постоянния си адрес за периода от 01.02.1023 г. до 03.04.2013 г., но както към датата на отпускане на помощта, така и към датата на издаване на процесната заповед е имал за постоянен адрес същия постоянен адрес, който е посочил в молбата-декларация, при това добросъвестно е декларирал пред органите за социално подпомагане, че за известен период от време няма да живее на постоянния си адрес. При извършените проверки от социалните работници през м. март е установено, че жалбоподателят живее при дъщеря си на съседен на декларирания адрес в гр. Горна Оряховица, като този адрес е в рамките на същата община и затова няма основание за прекратяване на отпуснатата социална помощ. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Стефан Младенов Иванов, ответник в настоящото производство, е подал молба-декларация с вх. № ГО-64/10.01.2013 г. до директора на дирекция "СП" гр. Горна Оряховица за отпускане на социална помощ по чл. 9 ППЗСП, като в тази молба, наред с останалото е декларирал постоянен адрес в гр. Горна Оряховица, ул. "Янтра" № 47. Безспорно е също, че социалната помощ е отпусната /макар по делото да не е представена заповедта за отпускане на помощта, в решението на директора на РДСП е посочено, че това е заповед № ГО-64/10.02.2013 г./ От Стефан Иванов е подадена декларация с вх. № ГО 2/30.01.2013 г., в която е посочил, че от същата дата заминава да живее при сестра си в гр. Антоново, поради това, че със съпругата му Кинка Иванова са във влошени отношения и не може да живее при нея. Със заповед № ГО-64/12.03.2013 г. социалната помощ е спряна, като мотив за издаването й е посочено, че лицето не отговаря на условията за месечна помощ по чл. 8 ППЗСП - не живее на постоянния адрес. Съгласно съставените протоколи от 13.03.2013 г., 18.03.2013 г. и 26.03.2013 г., от социални работници в дирекция "СП" гр. Горна Оряховица са извършени три проверки на декларирания постоянен адрес на Стефан Иванов в гр. Горна Оряховица, ул. "Янтра" № 47, при които е констатирано, че същият не живее на този адрес, а в съседство - на ул. "Янтра" № 45 при дъщеря си Маргарита Стефанова Иванова, като при втората и третата проверка е извършено посещение на посочения адрес, на който Стефан Иванов е намерен и е дал обяснение, че живее на този адрес при дъщеря си. Със заповед № ГО-64/02.04.2013 г., която е предмет на оспорването пред съда, социалната помощ е прекратена, считано от 01.03.2013 г., като мотиви за издаването на заповедта е посочено следното: не отговаря на условията за месечна социална помощ на основание чл. 8 ППЗСП - г-н Иванов не живее на постоянния адрес; в титулната част на заповедта е посочено също, че се издава на основание чл. 32, ал. 1 ППЗСП. От представените пред първоинстанционния съд удостоверения за промени на настоящ и постоянен адрес на Стефан Иванов, както и удостоверение за постоянен адрес на същия се установява, че за периода от 01.02.2013 г. до 02.04.2013 г. същият е бил регистриран на постоянен адрес в гр. Антоново, област Търговище, ул. "Стойне Василев" № 7, а за периодите преди тази дата и след това - в гр. Горна Оряховица, ул. "Янтра" № 47. От доказателствата по делото не се установява лицето да е сменяло личната си карта, предвид промяната в постоянния адрес. Пред настоящата инстанция е представено копие от лична карта на същия, в която е вписан постоянен адрес в гр. Горна Оряховица, ул. "Янтра" № 47, на представеното копие е нечетлива датата на издаване на личната карта. От правна страна, първоинстанционния съд правилно е изложил какви са предпоставките за отпускане на социалната помощ по чл. 9 ППЗСП, както и какво е значението на постоянния адрес на лицето предвид разпоредбата на чл. 8 ППЗСП. В случая поисканата социална помощ е отпусната и административният орган не твърди, че към датата на отпускането на помощта не са били изпълнени предпоставките за отпускането й. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е заповед № ГО-64/03.04.2013 г., с която е прекратена социалната помощ. В разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ППЗСП, посочена като правно основание за издаването на заповедта, е предвидено правомощието на директора на дирекция "СП" да издава заповеди за отпускане, спиране, възобновяване и прекратяване на социалната помощ. В случая процесната заповед е издадена от директора на дирекция "СП" гр. Горна Оряховица, поради което издаването й от компетентен орган е безспорно. Спорът по делото е свързан с това, дали е налице материалноправно основание за прекратяване на социалната помощ. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в разпоредбата на чл. 8 ППЗСП е предвидено че социалните помощи се отпускат по постоянния адрес на лицата, на който се извършва и социалната анкета, поради което тази разпоредба не съдържа материалноправна предпоставка за отпускане на социална помощ, а само разпределя компетенциите на дирекциите "Социално подпомагане" по отношение на лицата с постоянен адрес на тяхна територия, като наред с това установява задължението на социалните работници от дирекцията да извършат социална анкета по отношение на правоимащите лице с постоянен адрес на територията на дирекцията. Разпоредбата на чл. 8 ППЗСП не съдържа основание за прекратяване на вече отпусната социална помощ. Хипотезите, при които отпусната помощ се прекратява, са регламентирани в чл. 32, ал. 2 ППЗСП, посочени по следния начин: т. 1 - от 1-во число на месеца, през който безработното лице е отказало да полага общественополезен труд по чл. 12, ал. 5; т. 2 - от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им. В тази, нито в друга разпоредба на ЗСП или ППЗСП не е предвидено, че през периода, през който едно лице получава социална помощ по чл. 9, ал. 1 ППЗСП, следва да живее непрекъснато на постоянния си адрес, а фактът, че лицето не живее на постоянния адрес, не е предвиден като основание за прекратяване на отпуснатата социална помощ. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 8 ППЗСП има за цел да разпредели компетентността между териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане, в частност между дирекциите "Социално подпомагане". С нея не е въведено изискване лицето, получаващо социална помощ да живее непрекъснато на декларирания постоянен адрес. Въвеждането на такова изискване от страна на органите по социално подпомагане противоречи на нормативните разпоредби, както и на духа на закона, тъй като не държи сметка за основната цел на социалното подпомагане - да бъдат подпомогнати лицата, които без помощта на други лица не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, като подпомагането се осъществява, по начин, който запазва човешкото им достойнство. Освен това, въвеждането на такова изискване в практика на органите по социално подпомагане не държи сметка и за реалните житейски ситуации, при които се налага по обективни и/или субективни причини лицето да напусне за определен период от време постоянния си адрес, като част от тези причини могат да са свързани именно със социалното положение на лицето и с невъзможността му да се издържа само. Наред с това, в конкретния случай лицето добросъвестно е декларирало намерението си да промени за определен период мястото, където живее, а както е установено от проверките на самите социални работници, тази промяна е била факт най-много до дата 12.03.2013 г., тъй като при проверката на 13.03.2013 г. лицето вече е живеело при дъщеря си в гр. Горна Оряховица - на адрес, съседен на декларирания постоянен адрес. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са били налице основания за прекратяване на социалната помощ, отпусната на Стефан Младенов Иванов и поради това е отменил обжалваната заповед. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящото производство не се възлагат, тъй като не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2АПК, Върховният административен съд, шесто отделение