Решение № 5701 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 171/2009 г.

Решение № 5701 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 171/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково против решение № 152 от 20.10.2008 г. по адм. дело № 50 по описа за 2008 г. на Административен съд - Хасково и по частна жалба на Георги Стратиев Колев от с. Браница, обл. Хасково, против определение от 13.11.2008 г. по същото дело. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 347 от Кодекса на труда и на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) във вр. с чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и т. 4 от Инструкцията за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране (обн., "Известия", бр. 53 от 1.07.1960 г.). В частната жалба се твърди незаконосъобразност на определението, с което съдът е оставил без уважение молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските и за присъждане на допълнителни разноски за адвокат в размер на 300 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. И двете жалби са подадени в указания от съда срок от надлежни страни и са процесуално допустими. След като разгледа жалбите по същество, Върховният административен съд прие следното: 1. Касационната жалба е частично основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № 1 от 1.02.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково и потвърдените с него разпореждания № 4404258443-ПР-1667/6.12.2007 г. и № 4404258443 от 7.12.2007 г., издадени от ръководителя на "Пенсионно осигуряване". С първото разпореждане, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, е отменено разпореждане № 4404258443 от 24.10.2003 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Георги Стратиев Колев от с. Браница при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и всички последващи разпореждания за изменение на пенсията, като вместо това е отказано отпускане на пенсия. С второто разпореждане лицето е задължено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО да възстанови сумата 7366.36 лв., представляваща недобросъвестно получени пенсии за периода 24.09.2003 г. - 30.11.2007 г. и лихви в размер на 3491.64 лв. (общо 10 858.00 лв.). Решението на Административен съд - Хасково е постановено в нарушение на чл. 40, ал. 1 от НПОС в частта, с която решение № 1 от 1.02.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Хасково, е отменено в частта, потвърждаваща разпореждане № 4404258443-ПР-1667 от 6.12.2007 г. Изводът на съда за липса на материалноправните предпоставки по чл. 99, ал. 1, т. 2 от АПК е неправилен и необоснован. На основание чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Съгласно изискването на ал. 2 документът по ал. 1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. По изключение ал. 5 допуска в случаите, когато документите по ал. 2 липсват, удостоверенията за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход да се издават и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. В разглеждания случай представената трудова книжка не е оформена съгласно изискванията на Инструкцията за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране ("Известия", бр. 53/1.07.1960 г. - отм.) и на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., в сила до 6.12.1993 г. В трудовата книжка е отразено, че лицето е изпълнявало длъжност "фуражир" от 1.01.1975 г. до 31.12.1978 г. в АПК "Тракия" - Харманли и от 1.01.1979 г. до 25.05.1992 г. - в АПК "Север" - Харманли. Продължителността на придобития трудов стаж (изслуженото време) в двете предприятия не е записана с цифри и словом и не е удостоверена с подписите на ръководителя и гл. счетоводител. Следва също така да се отбележи, че трудовата книжка не е оформена при спазване на изискванията на т. 6 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (ДВ, бр. 20 от 1968 г.) - трите имена на работника не са изписани на вътрешните страници и липсва положен печат от предприятието по начин да засегне двете страници. Не е попълнена и графата "заплата надница тарифна ставка". Трудова книжка, която не е оформена при спазване на нормативно създадените изисквания, не се ползва с официалната удостоверителна сила по чл. 347 от КТ. На основание чл. 142 от ГПК (отм.) - чл. 178, ал. 1 от действащия ГПК - доказателствената сила на документа, в който има външни недостатъци, следва да се прецени с оглед на всички обстоятелства по делото. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза в запазените разплащателни ведомости на ТКЗС - с. Браница и другите автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 от НПОС (книга за отчитане труда на кооператорите и др.) е отразено, че лицето е отработило повече от 200 дни годишно (с изключение на 1978 г.), но липсват данни за изпълняваната длъжност. След като длъжността "фуражир" ("фуражер") не е вписана в запазените разплащателни ведомости или в други автентични документи, следва да се приеме, че издадените удостоверения обр. УП 3 с изх. № 13 и изх. № 14 от 29.07. 2003 г., и изх. № 15/29.03.2005 г. на ТКЗС "Съединение" - с. Браница, които са представени при отпускането на пенсията, не отразяват вярно данните по разплащателните ведомости относно изпълняваната от лицето длъжност. Оспореното разпореждане е издадено при наличие на предпоставките по чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО - разпореждането за отпускане пенсия е било издадено въз основа на документи по обр. УП 3 с невярно съдържание. С оглед на горните съображения следва да се приеме, че оспореното решение и потвърденото разпореждане за отмяна на разпореждането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и всички следващи за изменението й са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност. Касационният ответник не е доказал осигурителния си стаж на длъжност "фуражир" в АПК "Тракия" и АПК "Север" през периода 1.01.1975 г. - 25.05.1992 г. с изискуемите документи от чл. 40, ал. 1 от НПОС. Трудовата книжка не е оформена съгласно нормативните изисквания и не е годно доказателствено средство, а в разплащателните ведомости не се съдържат данни за изпълняваната длъжност. През 1978 г. лицето не е отработило най-малко 200 дни непосредствено на производствена работа в растениевъдството или 250 дни в другите селскостопански дейности съгласно изискването на чл. 96, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), а според данните в удостоверение № 1602-1496 от 26.11.2007 г. на Архивохранилището на ТП на НОИ - Хасково след 1.05.1991 г. е работило в растениевъдството. При тези данни не може да се приеме, че то е изпълнявало длъжност "фуражир" и че тази длъжност попада в хипотезата на т. 66и от ПКТП (отм.), която обхваща непосредствено работещите в животновъдството (говедовъдство, овцевъдство или свиневъдство). По изложените съображения решението на Административен съд - Хасково следва да бъде отменено в частта, с която решение № 1 от 1.02.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Хасково е отменено в частта, потвърждаваща разпореждане № 4404258443-ПР-1667 от 6.12.2007 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата да бъде отхвърлена в същата част като неоснователна. Решението на Административен съд - Хасково следва да бъде оставено в сила в частта, с която решение № 1 от 1.02.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Хасково е отменено в частта, потвърждаваща разпореждане № 4404258443 от 6.12.2007 г. за възстановяване на основание чл. 114, ал. 1 от КСО на сумата 7366.36 лв., представляваща недобросъвестно получени пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода 24.09.2003 г. - 30.11.2007 г. и лихви в размер на 3491.64 лв. (общо 10 858.00 лв.). Оспорените актове не съдържат мотиви, обосноваващи извод за недобросъвестно поведение на касационния ответник. При подаване на заявлението за пенсиониране той е приложил трудовата си книжка и издадените документи от осигурителя. Не е затаил правноотносими обстоятелства и не е декларирал неверни обстоятелства с цел да създаде заблуда относно фактическото положение. Административният орган е имал възможност да извърши своевременно служебна проверка на представените му документи, за да издаде законосъобразен акт. На основание чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за пенсии не подлежат на връщане от осигуреното лице. 2. Частната жалба е неоснователна. Видно от приложения по делото договор за правна помощ от 19.02. 2008 г., частният жалбоподател е заплатил реално 300 лв. адвокатско възнаграждение. До приключване на устните състезания той не е представил документ за допълнително заплащане на адвокатско възнаграждение от 300 лв. (общо 600 лв.). След постановяване на съдебното решение е приложил договор за правна помощ от 10.09.2008 г. за договорено и платено еднократно в брой адвокатско възнаграждение от 600 лв. Така представеният договор без достоверна дата не е основание за присъждане на допълнителни суми за възнаграждение, което не е било платено на адвоката до приключване на производството. Обжалваното определение, с което съдът е отказал да измени решението си в частта за присъдените в полза на жалбоподателя разноски от 570 лв., е правилно и следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането на РУ "Социално осигуряване" - Хасково за деловодни разноски за първоинстанционното производство. При неоценяем интерес на жалбата се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В касационното производство касаторът не е бил представляван от юрисконсулт, поради което не се присъжда адвокатско възнаграждение. Ответникът в касационното производство не е бил представляван от адвокат, поради което искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.11.2008 г. е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,