Решение № 9004 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 298/2015 г.
ВАСVII отделение23.07.2015 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6900 от 17.11.2014 г., постановено по адм. дело № 4151/2014 г. на Административен съд - София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9004 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 298/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Меркари - България" ООД, ЕИК 201297033 със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. "Санкт Петербург" № 48, ТЦ "Аркадия" - сутерен, представлявано от управителя Шнайдер Андреас Ханс - Йорг, чрез процесуалния му представител юрк. Митева, срещу решение № 6900 от 17.11.2014 г., постановено по адм. дело № 4151/2014 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 245/7.03.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 87, вр. с чл. 88, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). По подробно изложени в жалбата съображения за неправилност на решението, като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира се е присъждането на разноски. Ответникът - председателят на Комисия за защита на потребителите (КЗП/Комисията), не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита постъпилата жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството е започнало с проверка на КЗП - Регионална дирекция - Варна, в резултат на която на дружеството са съставени констативни протоколи и е издадена процесната заповед № 245/07.03.2013 г. от Председателя на КЗП за налагане на ПАМ, с която е наредено на дружеството да не пуска на пазара и да организира незабавно и ефективно изтегляне на запалки с необичаен външен вид, които са опасни за здравето и безопасността на потребителя. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. Въз основа на представените по делото материали съдът е приел за безспорно описанието на стоката, продавана от дружеството, а именно: запалка магнитна с форма на отварачка за бутилки с дължина 14см. и ширина 4.5 см., в сребрист цвят с надпис, пластмасова, газова с дюза за презареждане и регулатор на височината на пламъка. Видно от представените по делото снимки, описанието и характеристиките на процесната запалка, съдът е приел о установено, че същата може да бъде и сувенирна. Направил е извод, че използването на запалката, като сувенир, каквото предназначение може да има и процесната запалка не отговаря на изискванията за безопасност на запалките предвидени в т. 4 от БДС ЕN 13869:2004, като доколкото тази запалка може да бъде използвана и като отварачка за бутилки, то същата може да създаде риск от изгаряне или използването и да бъде предпоставка за възникването на пожар. Съдът е счел, че този факт, с който е нарушено изискването на разпоредбата на т. 4.2. от БДС ЕN 13869:2004 е достатъчен да обоснове извода, че процесната запалка не е безопасен продукт по смисъла на чл. 71, ал. 1 и ал. 3 ЗЗП във вр. с т. 4.2. от цитирания по- горе стандарт. В мотивите си съдът е изложил и доводи, че процесната запалка е опасна за здравето и безопасността на потребителите, тъй като не отговаря на изискванията на т. 4.2. от БДС ЕN 13869:2004. В разпоредбата на т. 4 са регламентирани изискванията за безопасност на запалките, като изрично в т. 4.2. от този стандарт е записано, че "запалката не трябва да бъде сувенирна запалка". От друга страна съдът е констатирал, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал относими доказателства, които да оборят констатациите на административния орган, изложени в заповедта. С оглед изложеното съдът е направил извод, че е доказано обстоятелството, че процесната запалка е опасна за здравето и живота на потребителите и не съответства на изискванията за безопасност. Предвид изложеното е отхвърлил жалбата на дружеството, като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Настоящият състав намира, че заключението на решаващия съд за наличие на материалноправните предпоставки за постановяване на заповедта за налагане на процесната принудителна мярка, са обосновани и съответстват на приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 87 ЗЗП, когато се установи, че стоката, услугата или партидата стоки е опасна за потребителите, контролният орган, в случая - КЗП (по аргумент от чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗП) забранява пускането й на пазара и предприема съпътстващи мерки, осигуряващи спазването на забраната. Според нормата на чл. 88, ал. 1, т. 2 с. з., когато контролният орган установи, че определена стока или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката, да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на същата от пазара, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката съдържа. С разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЗП се въвежда общо и принципно задължение за производителите на стоки да предлагат на потребителите само безопасни такива. Легална дефиниция на понятието "безопасна стока" се съдържа в дефинитивната норма на чл. 70, ал. 1 ЗЗП, според която безопасна е всяка стока, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид заложените в т. 1 - т. 5 критерии, въз основа на които се извършва преценката дали една стока е безопасна или не по смисъла на общата безопасност на стоките от гледна точка на ЗЗП. В конкретния случай преценката обхваща съществуващия риск за здравето на потребителите, поради обстоятелството, че запалката е с необичаен външен вид и съществува опасност от изгаряне и пожар. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че процесната запалка, с оглед характеристиките й би могла да бъде и сувенир и съответно, като такава не отговаря на условията за безопасност регламентирани в наредбата и приложимия стандарт. Оттук следва и опасният характер на тези стоки, т.к. те не отговарят на изискванията на стандарт БДС ЕN 13869:2004 и създават реален риск за здравето и безопасността на потребителите. От описанието и характеристиките и "магнитна с формата на отварачка" може да се направи извод, че същата би могла да се използва и като сувенир. В контекста на изложеното неоснователни са твърденията, изложени в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че запалката е сувенирна. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът не му е указал, че следва да представи доказателства съгласно чл. 171, ал. 4 АПК. Видно от разпореждане от 30.04.2014 г. съдът е указал на жалбоподателя, че носи тежестта да докаже обстоятелствата на които основава искането си за отмяна на заповедта. Изложените дотук съображения съответстват на направените с първоинстанционното съдебно решение изводи и формирания правен резултат. Като е отхвърлил жалбата на дружеството, АССГ е постановил правилно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение