Решение № 10152 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4269/2009 г.

Решение № 10152 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4269/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е образувано по касационни жалби на "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Павликени" ЕООД, гр. Павликени и директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Велико Търново против решение № 136/15.01.2009 г. по адм. дело № 594/2006 г. на Окръжен съд - Велико Търново. Всяка от страните счита жалбата на другата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. С решение № 136/15.01.2009 г. по адм. дело № 594/2006 г. Великотърновският окръжен съд е отменил заповед № РД-09-1096/28.06.2006 г. на директора на РЗОК в частта и, с която са наложени санкции по КП № 55 "Изострена хронична сърдечна недостатъчност III и IV функционален клас" по ИЗ № 422 и № 359 в размер на 360.00 лева, по ИЗ № 374, № 529 и № 636 в размер на 180.00 лева, по КП № 93 "Бронхопневмония и бронхолит при лица под 18 годишна възраст" по ИЗ № 424, № 484, № 497, № 340, № 365, № 500, № 583, № 336, № 419, № 404, № 413, № 329 в размер на 2160.00 лева, по ИЗ № 365 в размер на 180.00 лева или общо по всички позиции за сумата от 2880.00 лева. Отхвърлил е жалбата на "МБАЛ Павликени" ЕООД, гр. Павликени срещу заповед № РД-09-1096/28.06.2006 г. на директора на РЗОК - Велико Търново в частта и, с която на лечебното заведение са наложени санкции по КП № 55 "Изострена хронична сърдечна недостатъчност III и IV функционален клас" по ИЗ № 546 и № 651 в размер на 360.00 лева, по КП № 93 № Бронхопневмония и бронхолит при лица под 18 годишна възраст" по ИЗ № 375 в размер на 180.00 лева, по ИЗ №№ 606 и 607 в размер на 360.00 лева, по ИЗ № 478 и № 564 в размер на 180.00 лева, по ИЗ № 499 и № 597 в размер на 360.00 лева или общо по всички изброени позиции в размер на 1440.00 лева. По жалбата на директора на РЗОК - Велико Търново. Предмет на касационен контрол е съдебното решение в частта му, с която е отменена заповед № РД-09-1096/28.06.2006 г. . Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени частично административния акт, първоинстанционният съд законосъобразно е кредитирал с доверие приетите по делото съдебно-медицински експертизи досежно оценката им, касаеща частта за изчерпване на медицинските дейности по КП № 55 и КП № 93 и наличните индикации на хоспитализираните по тях пациенти. Правилно е ценил последиците от непостигнатото решение на членовете на Арбитражната комисия по 13 ИЗ във връзка с КП № 93 "Бронхопневмония и бронхолит при лица под 18 годишна възраст". В този случай съгласно чл. 254 от НРД-2006 административният орган е трябвало да изложи мотиви при постановяването на своя административен акт. Препращането към взаимноизключващите се позиции на членовете на Арбитражната комисия не представлява надлежно мотивиране. След като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на лечебното заведение директорът на РЗОК - Велико Търново е постановил атакуваната заповед в тези и части при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявените от касатора случаи във връзка с отменените санкции за нарушения на установения ред за работа с документи са ненадлежно установени. Съгласно чл. 228, ал. 3 от НРД-2006 г. при констатиране в хода на проверката на липса на документи, непопълнени реквизити на документи или липса на изискуема медицинска апаратура и оборудване, фактите се констатират в съвместен протокол, подписан до приключване на проверката от контролните органи и лицето, представляващо ИМП, или упълномощено от него лице. Разпоредбата касае многобройни и различни фактически хипотези при осъществяване на непосредствения контрол. В случая това процесуално правило не е спазено. Административният орган не е посочил надлежни доказателства за установяване на вменените на лечебното заведение нарушения за наложените санкции по чл. 238, ал. 1, т. 7, б. "а" от НРД-2006 г.Липсата на подписани съвместни протоколи обосновава нарушена форма на доказване и е съществено нарушение на административнопроизводствените правила в производството по налагане на санкциите. По жалбата на "МБАЛ-Павликени" ЕООД, гр. Павликени. Предмет на касационен контрол е съдебното решение в частта му, с която е отхвърлено оспорването на заповед № РД-09-1096/28.06.2006 г. на директора на РЗОК - Велико Търново, проведено от "Многопрофилна болница за активно лечение - Павликени" ЕООД, гр. Павликени. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. По делото е установено, че е реализирана медицинска проверка на лечебно заведение за болнична помощ във връзка с изпълнението на индивидуален договор № 04-0418/28.02.2006 г. С медицински протокол за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнителите на медицинска помощ № 10/13.04.2006 г. е констатирано, че за пациент с ИЗ № 651 е проведено лечение след хоспитализиране от 20.02.2006 г. до 27.02.2006 г. с диагноза ЗСН III ф. к. нискодебитна от десен тип, дигиталисов ефект - МКБ код I 50.0 по повод интоксикация след прием на 20т. Digoxin. Липсва ксерокопие от рецептурна книжка, доказващо СН III и IV ф. к. рефрактерна на прилаганата в амбулаторни условия терапия или нарастване на функционалния клас на СН въпреки терапията. В ИЗ няма документирана консултация със специалист, доказваща тежки придружаващи заболявания, обострящи сърдечната недостатъчност. По ИЗ № 546 е назначена терапия с Дилакор, отразена в температурния лист и епикризата. След осъществен отказ на този лекарствен продукт от аптеката в медицинската документация не е посочен медикамент, който да бъде приложен вместо него. Според алгоритъма за медикаментозно лечение неприложеният лекарствен продукт е сред основните в групата медикаменти за лечение по клиничната пътека, което игнорира фактическото изпълнение на лечението. Констатациите за извършените нарушения обосновано са възприети за налични и правилно първоинстанционният съд е потвърдил наложената финансова неустойка. Установените нарушения на лечебния алгоритъм по КП № 93 "Бронхопневмония и бронхолит при лица под 18 годишна възраст" по ИЗ № 375, № 606, № 607 касаят предписана терапия без да е мотивирана с преглед и декурзус от датата на назначаването и неосигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижи при лечението на пациентите. Изводите на първоинстанционния съд за осъществени нарушения по чл. 193, ал. 5 от НРД-2006 г. и чл. 185, т. 2 от НРД-2006 г. са законосъобразни и кореспондират с доказателствата по делото. Случаите с истории на заболяванията № 478 и № 564, касаят несъответствие между назначената терапия и отразената в температурния лист. Налице е нарушение по чл. 193, ал. 5 от НРД-2006 г. При ИЗ № 499 и № 597 в анамнезата, статуса и параклиничните изследвания няма данни за тежко общо състояние на пациентите с изразен интоксикационен синдром, дихателна недостатъчност и съчетание с друго основно заболяване. Не е проведено амбулаторно антибиотично лечение, а от направената рентгенография не се установява масивно засягане на белодробния паренхим, поради което констатираните заболявания не отговарят на индикациите за хоспитализация съгласно алгоритъма на КП № 93. С осъщественото лечение е допуснато нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1 от НРД-2006 г., за което е наложена съответстващата се санкция по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" т. Даа" от НРД-2006 г. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение