Решение № 3236 от 27.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Башир, без гражданство, чрез адвокат В. Иларева, като в съдебно заседание се представлява от адвокат В. Петков, против решение 3747/07.06.2022г. по адм. дело 3275/2022 г. на Административния съд-София град, с което е отхвърлена неговата жалба против решение 1736 от 15.06.2021 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост, по които се претендира неговата отмяна. Ответникът по жалбата Заместник - председателят на ДАБ при МС, чрез пълномощника си юрк. С. Бараков, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. Башир, против решение 1736 от 15.06.2021 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е намерил за правилен извода на административния орган за липса на основания за прилагане на хуманитарен статут и статут на бежанец спрямо чужденеца по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Посочил, че молбата на Х. Башир е последваща по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ЗУБ. Констатирал, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ивицата Газа поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито са застрашени от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е счел, че при издаването на оспорения административен акт, административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилен извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ивицата Газа, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца Палестина. По делото е обсъдено и обстоятелството относно регистрацията на жалбоподателя от UNRWA /Агенция на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток/, с оглед приложението на чл.1D от Конвенцията за бежанците от 1951г. и чл.12, §1, б.а от Квалификационната директива на ЕС като съобрази и становището на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Въз основа на приложената справка за положението в Палестина /Ивицата Газа/ и от представената позиция на ВКБООН относно връщането в Ивицата Газа не следва извод за наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и живота, и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство. Съдът е приел, че са правилни изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд София - град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. В настоящия случай, първинстанционния съд правилно е констатирал, че Х. Башир е подал последваща молба за закрила, поради което, предмет на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила и тяхната същетственост по отношение личното му положение или държавата по произход, следва да бъде извършена и преценка на достоверноста, относимоста и основателността им. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Твърдяните от Х. Башир факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в Ивицата Газа. Правилно административният съд е посочил в мотивите на оспорения съдебен акт, че посоченият от касатора мотив за напускане на Палестинската автономия не е свързано с нито един от признаците по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Същият е заявил пред интервюиращия орган, че е бил арестуван два пъти от Хамас заради опозиционната му позиция, което е обективирано в протокол от проведено интервю УП-91/23.08.2012г. В проведено интервю на 12.09.2012 г. чужденецът заявил, че е привикван и разпитван 12 пъти от Хамас, заради подозрения в шпионаж в полза на Израел. Впоследствие е посочил, че е задържан три пъти от Хамас /съответно за един месец, за две седмици и за няколко дни/, като в тези случаи се явил пред тях на основание официална покана протокол от проведено интервю УП-91/13.01.2016г. В настоящето производство е посочил, че е бил задържан четири пъти от органите на Хамас за период от една седмица до десет дни и е бил измъчван. По време на проведено интервю от 12.09.2012г. молителят посочил, че не е членувал в движението Фатах, нито в организацията Хамас и никога не е участвал в събрания, размирици или други мероприятия. В следващо интервю от 13.01.2016 г. заявил, че членувал във Фатах, като разполагал с документ удостоверяващ членството му, както и че бил активен организатор на протести и демонстрации против Хамас. В настоящото производство чужденецът твърди, че не е официален член на Фатах, който има членска карта, а само подкрепя и симпатизира на движението по рождение, тъй като неговия баща членувал в тази организация /протокол от проведено интервю УП -91/10.11.2020г./. Предвид противоречията в бежанската история на касатора не се установява спрямо него да са предприети някакви реални действия на преследване, нито от страна на държавен орган, нито от организация, на която държавата да не желае или да не може да противодейства. Представените писма на Националното движение за освобождаване на Палестина Фатах 21.11.2018г. правилно са преценени от съда, че са идентични с друго писмо от 05.30.2018г., като същите са обсъждани от административния орган в предходните производства по международна закрила на чужденеца. Съдът правилно е установил, че по отношение на Х. Башир, не са налице основателни опасения за сигурността и правата му, както и няма никакви данни да е бил обект на посегателства в Ивицата Газа, в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Преследване и насилие спрямо касатора в Палестина и в частност Ивицата Газа не е имало, не е бил арестуван, съден или осъждан. Това сочи на липса на каквито и да било проблеми с палестинските власти, както и да е бил обект на тежко посегателство. Правилни са изводите на АССГ за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. На основание чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Съдът правилно е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил принуден да отпътува от Ивицата Газа поради реална опасност от тежки посегателства спрямо него. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е допуснато закононарушение, изразяващо се в липса на преценка за наличието на реална възможност за връщане в зоната на действие на UNRWA. Съдът е преценил регистрацията на жалбоподателя като палестински бежанец, но е приел, че закрилата, предоставяна от UNRWA, е преустановена по решение на жалбоподателя и няма пречка при завръщането му в страната му по произход той отново да се възползва от тази закрила. По делото правилно е установено, че е изследвана ситуацията в страната по произход на касатора представена е актуална справка с вх. МД 52/27.01.2021г., като е обсъдено дали касатора е получавал закрила, включително и от UNRWA, дали тази закрила е прекратена и дали спрямо него намира приложение някоя от другите клаузи за изключване по чл.12, §1, б.б или §2 и 3 от Директива 2011/95/ЕС. Наведените от Х. Башир твърдения за наличие на проблеми с организацияа Хамас, заради симпатиите му към движението Фатах са необосновани, тъй като от горецитираната справка става ясно, че в резултат на подписано споразумение Хамас са предприели действия за присъединяване към ООП, ефективно контролирана от Фатах, в името на общата палестинска клауза. В случая, по своя воля Х. Башир е напуснал палестинските територии на Ивицата Газа легално през ГКПП. Също така, от изявленията на чужденеца пред административният орган се установява, че всичките му близки роднини /родители, четиримата му братя и петте му сестри/ продължават да живеят в гр. Хан Юнис, Ивицата Газа, Палестински автономни територии и да се ползват със закрилата и помощта на UNRWA. От представената по делото справка МД-52/27.01.2021г., въпреки известните финансови затруднения, които изпитва UNRWА, агенцията продължава да изпълнява ефективно своите функции и да предоставя подкрепа на палестинското население. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл.15, б. б от Директива 2004/83/ЕО. Обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд за актуалното положение в Ивицата Газа, от която е видно, че в страната по произход на чужденеца не е налице въоръжен конфликт. В точка 40 от тълкувателно решение по дело С-465/2007 на СЕС е предвидено, че при оценяването на молбата за субсидиарна закрила се вземат предвид географският обхват на случаите на безогледно насилие и реална дестинация на молителя в случай, че той е изпратен обратно в съответната държава. Предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин касаторът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и неговото здраве, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не е без значение и обстоятелството, че Х. Башир е роден в гр. Хан Юнис, Ивицата Газа, Палестински автономни територии, като през м. март 2012 г. е напуснал легално Ивицата Газа през ГКПП Рафах за Египет, където е останал няколко дни. След Египет Х. Башир е заминал легално за Република Турция, където е останал отново няколко дни, след която влязъл нелегално в Република България в началото на месец април 2012г. Следователно, когато едно лице е бежанец и бяга от страната си на произход поради някакво преследване, война или др., то логично е то да остане в първата сигурна държава за него, каквито в настоящия случай по отношение на касатора се явяват Египет и Турция, след което да се завърне в родината си. От всичко гореизложено и от бежанската история следва обоснован извод, че Х. Башир е влязъл нелегално в Република България само поради стремеж за икономически по-добър живот. Като е приел решението на заместник - председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение