Решение № 283 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2014 г.

Решение № 283 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Христо Стоянов Евтимов от гр. Перник против решение № 401 от 13.03.2014 г., постановено по адм. д. № 2582/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 423/09.09.2013 г. на ВНД началник на РУ на МВР - Царево за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Повторно поддържа доводи по същество за незаконосъобразност на административния акт. Твърди, че актът е издаден от некомпетентен орган. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваната заповед. Ответникът началникът на РУ на МВР - Царево не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, Административният съд - Бургас е приел, че са осъществени посочените от органа фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед № 423/09.09.2013 г. на ВНД началник на РУ на МВР - Царево, с която на Христо Стоянов Евтимов е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС", на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. За да отхвърли жалбата, съдът е развил съображения по всеки един от наведените от жалбоподателя доводи. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материалния закон и същата е съответна на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б", пр. второ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство и откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила, установено по надлежния ред. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за административно нарушение № 423/09.09.2013 г., който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени от касатора в хода на съдебното производство. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. С оглед преследваната цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП мярката се прилага до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Тази мярка няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Поради това и развиваните пред двете съдебни инстанции съображения по същество за маловажност на деянието не рефлектира върху приложената ПАМ. Но с касационната жалба Христо Евтимов за първи път навежда довод за нищожност на оспорената заповед като издадена от некомпетентен по закон орган. В обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния по закон орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Актът е издаден от ВНД началник на РПУ - Царево, упълномощен по силата на вписаната в него МЗ № Iз-1741/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Тази заповед не е приложена към административната преписка. Тя не е изискана и служебно от съда, макар че той е бил длъжен да събере доказателства във връзка с проверката на валидността на административния акт, предвид задължението му по чл. 168, ал. 2 от АПК. По изложените съображения касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да се отмени, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за събиране на доказателства във връзка с наведеното от касатора оплакване за нищожност на административния акт поради постановяването му от некомпетентен орган. Воден от горното, Върховният административен съд