Решение № 14589 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3189/2012 г.

Решение № 14589 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3189/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Свима" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново против решение № 578/23.12.2011 г., постановено по адм. д. № 337/11 г. на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 1002770/13.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. В. Търново, потвърден с решение № 111/01.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново за определени допълнителни данъчни задължения - корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. в размер на 1 818, 51 лв. и лихви - 619, 09 лв.; лихви за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 3, 16 лв. и за 2009 г. в размер на 126, 59 лв., както и допълнителен ДДС за внасяне за данъчен период м. 12.2007 г. в размер на 31 611, 34 лв. и лихви - 11 761, 15 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. В. Търново разноски по делото в размер на 1 368, 80 лв. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Иска да се отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание дружеството-касатор е представлявано от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба, излага подробни съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение в представена писмена защита и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново в представен писмен отговор по касационната жалба е взел становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, като доводите са подробно аргументирани. Върховният административен съд, състав на първо отделение прецени, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения ревизионен акт първоинстанционният съд е изложил мотиви, обосновани с установената фактическа обстановка и наличието на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя, като е изложил мотиви защо приема същите за неоснователни, респективно ревизионния акт за законосъобразен. Решението на административния съд е правилно. Не се спори, че дружеството-касатор осъществява търговска дейност в магазин под наем в гр. В. Търново. По декларация на управителя основната дейност на дружеството е търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки. В хода на ревизията на дружеството при съпоставка на декларираните в СД за ДДС и дневниците за покупки на ДЗЛ с декларираните данни за извършени доставки на стоки от негови доставчици е установено, че за част от тях е налице несъответствие в данните, изразяващо се в недекларирани покупки от доставчик "ТИМ" ООД за данъчен период м. 12.2007 г. Не е спорно, че "Свима" ООД и "ТИМ" ООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК, поради което касаторът не е оспорвал реалност на доставките, както и представените от управителя на доставчика съпътстващи доставките документи - складови разписки, протоколи и пътни листи от автомобили на доставчика, като транспорта е бил за сметка на доставчика. Твърденията, които е поддържал оспорващият са, че макар фактурите да не са били осчетоводени, стоката е била заприходена. Твърди, че бюджетът не е ощетен, тъй като неосчетоводявайки фактурите той не е ползвал данъчен кредит. Твърди, че всички стоки са продадени чрез касови апарати в търговски обект на дружеството, с ДДС. П. се на приетото по делото заключение на икономическата експертиза. Касае се за издадени на ДЗЛ от дружество-доставчик "ТИМ" ООД 52 броя данъчни фактури през м. 12.2007 г. с данъчна основа общо в размер на 139 885 лв. и ДДС - 27 977, 20 лв., с предмет - различни видове алкохол, безалкохолни напитки и др., които фактури не са отразени в дневника за покупки за м. 12. 2007 г. или в някой от следващите данъчни периоди от получателя на доставките "Свима" ООД, не са осчетоводени в счетоводството на дружеството-получател на стоките, не са отчитани разходи във връзка с доставките, както не е отчитан и приход при реализация на стоките. С неосчетоводяването на процесните фактури ДЗЛ не е изпълнило задължението си вярно и точно да представя стопанските операции, не е осчетоводил разходи за закупените стоки, не е отчитан приход от последващата им реализация, което обосновава извод, че воденото счетоводство на дружеството не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане за ревизираните периоди, както и извод за данни за укрити приходи или доходи - основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за ревизия при особени случаи, каквато е проведена, със съответно уведомяване на ДЗЛ по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК. Съдът правилно е обсъдил разпоредбата на чл. 113 от ППЗДДС, която задължава регистрираните лица да водят редовни отчетни регистри по чл. 124, ал. 1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник. Непосочването на 52 броя фактури в дневника за покупки за данъчен период м. 12.2007 г. обосновава изводът, че жалбоподателят не е водил редовно отчетните си регистри. От друга страна, чл. 9 от ЗСч задължава при изграждането и поддържането на счетоводната система да се осигури всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции, систематични счетоводни регистри за обобщаване на счетоводната информация, които се откриват в началото на отчетния период и се приключват в неговия край и синтетични и аналитични счетоводни регистри, както и равенство и връзка между тях. Такова регистриране при ревизираното дружество няма, тъй като стоките по процесните 52 броя фактури, макар и включени в интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност не са включени в счетоводството, тъй като връзка между системата и счетоводството няма, а финансовият резултат на дружеството за съответните данъчни периоди във връзка с прякото и косвено данъчно облагане е въз основа на счетоводното отчитане. Предвид на това, приходите от продажбите на стоки по процесните фактури се явяват укрити. Поради това, че дружеството-жалбоподател не е ангажирал доказателства, че закупените по неотчетените фактури стоки са били налични към 31.12.2007 г., правилно същите за били приети като продадени до 31.12.2007 г. и с така установените приходи, е увеличена данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Заключението на съдебно - икономическата експертиза в тази част съдържа констатация, че при наличност на неосчетоводените стоки би се появил излишък в стоките, но такъв излишък в инвентаризационния опис към 31.12.2007 г. не е налице и не може да бъде установен конкретно. Основата за облагане с корпоративен данък е формирана като към декларираните от ревизираното дружество приходи и разходи по ГДД, са прибавени недекларираните приходи от продажба на стоките по процесните неосчетоводени фактури, които са установени като разлика между приходите от продажба в размер на 158 070, 05 лв. и доставната цена - 139 885 лв., т. е. 18 185, 05 лв. формирана от декларираната от дружеството надценка при продажба в обектите - 13%. Тази сума е прибавена с ревизията към счетоводния финансов резултат на дружеството по ГДД за 2007 г. в размер на 49 202, 41 лв. и е определена данъчната основа, върху която е определен дължим корпоративен данък за 2007 г. в размер на 6 738, 75 лв., от който е приспаднат внесеният корпоративен данък - 4 871, 04 лв. и отстъпка - 49, 20 лв., след което с РА е определен корпоративен данък за довнасяне за 2007 г. в размер на 1 818, 51 лв., със съответните лихви за забава, включително и начислени лихви, считано от 31.03.2008 г., когато е крайният срок за внасяне на дължимият корпоративен данък за 2007 г. Определената основа за облагане с ДДС е формирана като сбор от доставната цена по фактурите - 139 885 лв. и надценка при продажби 13%, представляваща сумата 18 185, 05 лв., или 20% върху общата сума - 158 070, 05 лв. Размерът на данъчните задължения е правилно определен и в тази част оспорващият няма конкретни възражения. Основното възражение на жалбоподателя, касатор в настоящото производство е, че макар и неосчетоводени фактурите, стоките по тях са заприходени в склада и са продавани, чрез касови апарати на търговския обект, с което бюджетът не е ощетен. Видно от приетата от административния съд съдебно-икономическа експертиза, която съдът е обсъдил в решението си, включително с устното допълнение от вещото лице при приемане на експертизата в съдебното заседание, проведено 14.12.2011 г. - съдебният протокол на л. 335 по делото, потвърждава се констатацията на ревизията, че процесните 52 бр. фактури не са осчетоводени, а стокови и складови разписки не могат да бъдат осчетоводени в счетоводството на дружеството, поради което крайният извод на експерта е, че счетоводството е водено редовно "донякъде". Вещото лице заявява, че програмата, която са използвали в склада при записване на стоките, не е обвързана със счетоводството, поради което в счетоводството не са отразени тези стоки. С така приетата експертиза се обосновава изводът за неоснователност на твърдението, поддържано и в касационната жалба на дружеството, че е налице редовно водено счетоводство и че следва да се отчете факта, че стоките са заприходени в склада, макар и да са неосчетоводени. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Доказателствата, установяващи предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, на които се основава ревизиращия орган, не са опровергани в хода на оспорването. Нещо повече - фактите, установени в хода на ревизията се потвърждават и с приетата по делото СИЕ, която установява неосчетоводяването на 52 бр. фактури за доставка на различни стоки от "ТИМ" ООД на "Свима" ООД за данъчен период м. 12.2007 г. Като е направил анализ на всички относими към спора фактически основания и правни разпоредби, и извод за законосъобразност на оспорения пред него РА, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,