Решение № 7068 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7167/2016 г.

Решение № 7068 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7167/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "И. Т." ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "К." ..№..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Вакрилов с пълномощно за касационната инстанция на л. 27, против решение № 2408 от 12.04.2016 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2816/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-2210-1401678-091-01/04.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 130/28.01.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП, и на ответника по делото е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 837.69 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Претендира се отмяна на същото и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Бакалова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна.

Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № Р-2210-1401678-091-01/04.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 130/28.01.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество са установени задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 54 471.56 лв. по фактури, издадени от "В. Е. С." ЕООД, "Емка 61" ЕООД, "Кард 1300" ЕООД, "Т. А. И. 2013" ЕООД, "У. С. К." ЕООД, "Плсастстрой груп" ЕООД, "Д. Е. С." ЕООД, "Д. Т." ЕООД и "В. Т." ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 9 от същия закон с мотиви за липса на доставки, както и в размер на 1 960.79 лв. за ползвани хотелски услуги, атракционни услуги и храна по фактури, издадени от "В. М." ЕООД, ЕТ "Жани - С. Ж.", "Д. Ш. Х." ООД, "Х. Х." АД, "СС-2001" АД, "Поликомерс СГ" ЕООД, "Голд" ООД, "Международен панаир П." АД и "Магнолия" ООД, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС с мотиви, че услугите са предназначени за безвъзмездни доставки, за дейности, различни от икономическата дейност и за представителни или развлекателни цели.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите в писмена форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 ДОПК, както и, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, влияещи върху неговата законосъобразност. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия, издадена от орган по приходите в компетентната ТД, определен със заповед № РД-01-1354/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП - С. по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК - Ф. С. Й., началник Сектор "Ревизии". РА е издаден от органа, възложил ревизията, и от И. Й. В., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК.

За да отхвърли жалбата против РА, АССГ е приел, че жалбоподателят не е доказал осъществяването на доставките на стоки и услуги от доставчиците. По аргумент на чл. 154 ГПК доказателствената тежест е върху него, тъй като той претендира право на данъчен кредит, и от това черпи изгодни за себе си правни последици. Посочил е, че към повечето от фактурите липсват приемо-предавателни протоколи за предаване и приемане на рекламните и канцеларските материали, за установяване и приемане на извършените услуги, че предметът на фактурите не е индивидуализиран в достатъчна степен, за да бъдат обвързани те с представените договори, че липсват доказателства за изпълнението на договорите, че не е установено по делото доставчиците да се разполагали с необходимия ресурс /човешки и материален/ за осъществяването на доставките, не е установено какви са конкретните изисквания на възложителя за рекламните материали и рекламните услуги, липсват данни за предварително съгласуване и одобрение. След като е обсъдил свидетелските показания съдът е обосновал извод, че те не доказват относими към спора факти. В тежест на жалбоподателя е да докаже и обстоятелството, че разходите за хотелски услуги и храна са свързани с организирани от него мероприятия и пряката връзка между последните и неговата икономическа дейност, но такива доказателства не са представени.

Настоящата касационна инстанция намира, че не са допуснати от първоинстанционния съд твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждането на всички доказателства, събрани по делото, и за необоснованост на решението, тъй като изводите на съда не съответстват на установените от доказателствата факти.

По материалната законосъобразност на оспореното решение:

1. Правилно е решението на АССГ в частта му, в която е потвърден РА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 900 лв. по фактура № 157/21.07.2010 г., издадена от "В. Е. С." ЕООД - С., с предмет СМР на офис "Х. А." № 38 по договор. В договора от 19.05.2010 г. строителните услуги са описани само по вид - боядисване на прозорци и врати, шпакловка и боядисване на стени, като е договорено, че извършването и приемането на същите ще стане с двустранно подписан протокол и количеството, обемът, видовете работи, вложените материали и тяхната стойност следва да бъдат конкретизирани именно с този протокол /чл. 8 от договора/. Такъв протокол обаче не е представен. Показанията на свидетеля В. А. правилно са преценени от съда като неустановяващи необходимата информация за това какво точно е изпълнено от "В. Е. С." ЕООД. Още повече, че според този свидетел са изпълнявани СМР, неописани в договора, като ВиК инсталация и поставяне на плочки в банята. Нормите от ЗДДС, регламентиращи предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане са освен тази на чл. 71 и тези на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, посочени и в РА, точно транспониращи разпоредбата на чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕС. Според цитираните разпоредби на закона данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, "Боник" /т. 31 и т. 32/ е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки. Упражняването на правото на приспадане обаче не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО по дело С-342/87 "G. H."/, т. е. само фактурата не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката. Договорите, по силата на които възниква облигационното правоотношение, имат значение при индивидуализиране на доставката, но не доказват нейното изпълнение, а още повече, че в случая съгласно договора услугите следва да бъдат допълнително конкретизирани в двустранно подписан протокол. Чл. 114, т. 9 ЗДДС, транспониращ чл. 226, точка 6 от Директива 2006/112, изисква фактурата да съдържа данни за обхвата и естеството на предоставените услуги. Целта на данните, които задължително трябва да фигурират във фактурата, е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и, ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС /т. 27 от решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14/. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗСч. приема се, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 /в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция/, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. В случая такъв документ би следвало да е именно приемо-предавателният протокол /акт за установяване и приемане на извършените видове и обеми СМР/, посочен в договора, но такъв не е съставен. Правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В посочения смисъл е и решението на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, P. T. SA.

Що се отнася до разпределянето на доказателствената тежест, както е приел и АССГ, приложими са правилата на националните процесуални норми / чл. 154, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК/, които съответстват на приетото от СЕС в т. 32 от решение по дело С-414/10, Veleclair SA, а именно, че лицето, което иска приспадането на ДДС, трябва да докаже, че са изпълнени условията за това.

1. Правилно АССГ е отхвърлил жалбата и против частта от РА, в която не е признато право на приспадане в размер на 1 000 лв. по фактура № 166/28.06.2013 г., издадена от "Т. А. И. 2013" ЕООД, с предмет даване под наем на помещение по договор от 22.06.2013 г. Според договора неговият предмет включва даване под наем на помещения за два дни с цел провеждане на тиймбилдинг и организиране на Paintball, игра "Лов на съкровища", игра "Мисията възможна", игра "A. B.", като за провеждането на игрите изпълнителят следва да осигури и необходимото оборудване, както и рефери. Към тази фактура, както и към първата, описана по-горе, няма представени никакви други документи, установяващи изпълнението на услугите. Най-малкото тези документи, които са описани в договора, и които страните е следвало да предадат една на друга, е логично да се намират при възложителя като организатор на тиймбилдинг, т. е. е могло да бъдат представени от него /дневен ред и програма на събитието за всеки ден, списък на участниците, техническа спецификация на дейностите и др./, документ, установяващ какво точно е изпълнил доставчикът като дейности и какво оборудване е предоставил /екипи, маркери, схеми, карти, препятствия, пъзели и пр./. Както беше посочено, само фактурата не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката, а договорът, по силата на който възниква облигационното правоотношение, има значение при индивидуализиране на доставката, но не доказва нейното изпълнение. Показанията на свидетеля А. А., който твърди, че е участвал в мероприятието като клиент на "И. Т." ООД, не дават релевантната информация за изпълнението на всички задължения по договора от страна на "Т. А. И. 2013" ЕООД.

1. Правилно е отказано правото на приспадане по фактури № 10...0278/28.11.2013 г., издадена от "Емка-61" ЕООД, в размер на 2 560 лв. и № 10...0195/22.11.2013 г., издадена от "Кард 1300" ЕООД, в размер на 2 220 лв., двете с предмет изработка и монтаж на рекламни платна и наем на 10 броя билбордове, тъй като според дадените от ревизираното дружество обяснения, тези услуги не са извършени. В този смисъл са и твърденията в касационната жалба.

1. Не са доказани предпоставките за признаване правото на приспадане и по фактури № 10.. 0266/21.11.2013 г. в размер на 2060 лв. и № 10...0285/29.11.2013 г. в размер на 2200 лв., двете издадени от "Емка-61" ЕООД; по фактура № 10.. 0194/21.11.2013 г. в размер на 2040 лв., издадена от "Кард 1300" ЕООД, с предмет подготовка, изработване и разпространение на рекламни материали, тъй като към фактурите няма съставени документи, удостоверяващи изпълнението на услугите от доставчика и приемането на изработените материали от възложителя по мотивите, изложени по-горе в т. 1 и т. 2. Показанията на свидетелката А. не установяват посочените обстоятелства. Същата заявява, че е отговаряла за дизайна на рекламните материали /флаери и брошури/, и в тази връзка е контактувала с дизайнерите на доставчиците лично, но не може да посочи имената на служителите. По аналогичен начин стои въпросът с доказателствата относно изпълнението на услугата актуализиране и въвеждане на информация в интернет сайтове по фактура № 20...1141/17.02.2010 г., издадена от "Д. Т." ЕООД, с ДДС 490 лв.

1. Не е налице право на приспадане и по фактура № 10...0263/13.11.2013 г. с предмет рекламни услуги и ДДС 1 980 лв., издадена от "Емка-61" ЕООД. Договорът, във връзка с който е издадена фактурата, не е посочен в нея. Представен е такъв договор от 25.10.2013 г., съгласно който изпълнителят "Емка-61" ЕООД се задължава да изработи 10 броя презентационни рекламни клипове за онлайн реклама. В протокола от 12.11.2013 г. също е посочено, че се предават от изпълнителя на възложителя 10 броя презентационни рекламни клипове за онлайн реклама. Според дадените от управителя на ревизираното дружество в хода на ревизията писмени обяснения предмет на договора е изработването на 10 броя рекламни видеоклипове за реклама на дейността на "Мишел 2002" ООД и същите са предадени от него на "Мишел 2002" ООД като е издадена фактура № 1172/28.12.2013 г. Според същите обяснения записаните на дискове рекламни клипове са предадени от името на изпълнителя "Емка-61" ЕООД от Г. В., който е управител и представляващ друг доставчик на "И. Т." ООД - "Кард 1300" ЕООД. С "Кард 1300" ЕООД жалбоподателят има сключен договор със същия предмет на 25.09.2013 г. и във връзка с него от "Кард 1300" ЕООД е издадена на "И. Т." ООД фактура № 192/19.11.2013 г. с протокол към нея от 16.11.2013 г. Представени са в хода на ревизията 3 броя рекламни клипа на "Мишел 2002" ООД, проверени от вещото лице по СТЕ, както и записани на диск от "Мишел 2002" ООД материали за рекламна брошура на Ц. К. С. Наред с това в хода на ревизията ревизираното дружество представя като доказателства за изпълнението на услугата от "Емка-61" ЕООД 32 броя рекламни и презентационни видеоклипове за различни туристически дестинации, предлагани като продукт от "И. Т." ООД. Тези видеоклипове носят дати от 2014 г., а не от 2013 г. и по никакъв начин не могат да се обвържат с договора и с фактурата, издадена от "Емка-61" ЕООД. Освен това представянето им като доказателства за изпълнението на услугата по договора с "Емка-61" ЕООД напълно противоречи на дадените от ревизираното дружество обяснения, че по този договор са изработени 10 видеоклипа за реклама дейността на "Мишел 2002" ООД, както и че те са му предадени от управителя на друго дружество. В самите видеоклипове няма никакви данни за това да са изработени от "Емка-61" ЕООД или от "Кард 1300" ЕООД. Изложеното по-горе обосновава извод за това, че неправомерно е упражнено правото на приспадане от "Инес травел" ООД както по фактура № 10...0263/13.11.2013 г., издадена от "Емка-61" ЕООД., така и по фактура № 192/19.11.2013 г., издадена от "Кард 1300" ЕООД. От представените доказателства се установява изработването само на 3 видеоклипа от "Кард 1300" ЕООД, а не на десет.

1. От "У. С. К." ЕООД са издадени на "И. Т." ООД три фактури /№ 10.. 0192/10.06.2013 г. ДДС 1060 лв., № 10...0201/17.06.2013 г. ДДС 1066 лв., № 10...0210/20.06.2013 г. ДДС 1074 лв./ с предмет рекламни материали - календари, запалки, химикалки, бележници, описани по вид, брой, ед. цена и обща стойност в приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи, съответстващи като дати и стойности на фактурите. При извършената насрещна проверка в хода на ревизията доставчикът "У. С. К." ЕООД е потвърдил извършването на доставките и е представил също фактурите и приемо-предавателните протоколи, както и извлечения от счетоводни сметки и оборотна ведомост за м. юни 2013 г., установяващи счетоводното отразяване на фактурите. Не се оспорва от ревизиращия екип следващата реализация на рекламните материали в полза на "Булпринт" ООД. Правото на приспадане е отказано, тъй като доставчикът не е представил документи, установяващи предходни доставки, собствени или наети помещения и техника, необходими за изработването на рекламните материали. Ревизиращият екип е установил, че дружеството има наети по трудови договори 4 лица на длъжности счетоводител, организатор маркетинг и експерт реклама, но не е внасяло ЗОВ по подадените декларации обр. 6 и не е внесло декларирания ДДС като резултат за д. п. м. юни 2013 г., за който са декларирани чрез включване в дневника за продажбите и фактурите, издадени на "И. Т." ООД.

1. От "Пластстрой груп" ЕООД са издадени на "И. Т." ООД 5 фактури /номера 54/29.06.09 г., 56/28.07.09 г., 57/30.07.09 г., 58/04.08.09 г., 59/06.08.09 г./ и ДДС в размер общо на 11 991 лв. с предмет консумативи за изработване на рекламни материали и канцеларски материали /копирна хартия, тонери за принтер, спирали за подвързване, ламинатно фолио и др/. Към всяка фактура са приложени двустранно подписани стокови разписки, в които стоките са подробно описани по вид, количество, ед. и обща цена. За доставчика е положен подпис от П. П. В отговор на връченото му от орган по приходите искане за представяне на писмени обяснения и документи доставчикът чрез представляващия и управляващ дружеството И. К. представя фактурите, стоковите разписки, фактури за придобиване на стоките от "К. С. 999" ЕООД, "Л. Г." ЕООД и "Мими 92" ЕООД, оборотни ведомости, аналитични регистри на сметки 401, 411, 702, 703, 304, 302, 602, 421, отразяващи осчетоводяването на фактурите към дружеството-жалбоподател и тези, по които "Пластстрой груп" ЕООД е получател, както и изписване на стоките при продажбите. Не е спорна следващата реализация на рекламните материали в полза на "О. Б." ООД по фактура № 605/29.06.09 г. и фактура № 645/28.07.09 г., както и в полза на ЕТ "Екохолидей" по фактура № 651/30.07.09 г. Правото на приспадане по тези фактури е отказано от ревизиращия екип с мотива, че стоките са предадени от П. П., а според данните, вписани в търговския регистър, той е прехвърлил дружествените си дялове на Я. И. В. на 04.06.09 г., данъкът за процесните данъчни периоди не е ефективно внесен. Предходните доставчици "К. С. 999" ЕООД и "Л. Г." ЕООД също не са внесли ефективно дължимия ДДС, макар че са включили фактурите към "Пластстрой груп" ЕООД в дневниците си за продажбите.

1. От "В. Т." ЕООД са издадени на "Инес травел" ООД 6 фактури /номера 232/14.08.09 г., 233/18.08.09 г., 234/21.08.09 г., 10...0112/10.09.09 г., 10.. 0120/01.10.09 г., 10.. 0124/06.10.09 г. и ДДС в размер общо на 8 830 лв. с предмет луксозни комплекти бележник, химикал, визитник, калкулатор, канцеларски материали, материали за изработка на външна реклама, консумативи за изработка на рекламни материали и услуга по договор от 01.08.09 г. за биговане на 15 000 броя дипляни и ламиниране и нарязване на 15 000 бр. брошури /№ 232/14.08.09 г./. Към всяка фактура са приложени стокови разписки, в които стоките са подробно описани по вид, количество, ед. и обща цена. Дипляните и брошурите по последната фактура също са предадени и приети с двустранно подписана такава. В отговор на връченото му от орган по приходите искане за представяне на писмени обяснения и документи доставчикът чрез представляващия и управляващ дружеството представя фактурите, стоковите разписки, фактури за придобиване на стоките от "Л. Г." ЕООД и "А. Х." ЕООД, оборотни ведомости, аналитични регистри на сметки 401, 411, 702, 703, 304, 302, 602, 421, 411/33 "И. Т." ООД, сметка 602/9 за начисляване на възнаграждения и осигуровки по граждански договори и на заплати и осигуровки, отразяващи осчетоводяването на фактурите към дружеството-жалбоподател и тези, по които "В. Т." ЕООД е получател, както и изписване на стоките при продажбите. Не се оспорва реализацията на получените по фактура № 232/14.08.09 г. брошури и дипляни в полза на "О. Б." ООД по фактура № 666/13.08.09 г. и приемо-предавателен протокол към нея, както и в полза на ЕТ "Екохолидей", реализацията на материалите за външна реклама по фактура № 10.. 0112/10.09.09 г. в полза на "О. Б." ООД по фактура № 708/26.09.09 г. и приемо-предавателен протокол към нея, а по фактура № 124/06.10.09 г. в полза на "О. Б." ООД по фактури № 727/31.10.09 г. и 731/23.10.09 г., както и в полза на "Д. П." ООД по фактура № 90...0728/30.10.09 г. Данъчният кредит по фактура № 232/14.08.09 г. е отказан с мотив за недоказана кадрова обезпеченост и наличие на подходящо помещение, а по останалите с мотиви за това, че предходните доставчици "Л. Г." ЕООД и "А. Х." ЕООД не са внесли данъка за данъчните периоди, в които са включили фактурите към "В. Т." ЕООД.

1. От "Д. Е. С." ЕООД са издадени на "И. Т." ООД 4 фактури /номера 267/20.05.09 г., 529/11.08.09 г., 10...0234/02.09.09 г., 10...0438/04.09.09 г./ и ДДС в размер общо на 7 539.75 лв. с предмет рекламни материали по опис, изработка на светеща табела тип пирамида по договор от 14.07.09 г. за реклама на ЕТ "Екохолидей" реализирана по фактура № 683/27.08.09 г., изработка на рекламни каталози по договор от 14.08.09 г. за "О. Б." ООД и "Д. П." ООД, реализирани по фактура № 707/26.09.09 г. и № 708/26.09.09 г. и приемо-предавателни протоколи към тях. Към фактурите са приложени стокови разписки, в които предадените материали /тефтер, химикалки Parker, чанти за документи, офис органайзер за бюро, калкулатори, флаш памет/ са описани по вид, количество, ед. цена и обща стойност. Представена е от доставчика фактура № 775/11.08.09 г. и фактура № 30.. 353/06.05.09 г. за придобиването им от "Л. Г." ЕООД, а във връзка с услугите фактура № 20...0305/16.09.09 г. за превъзлагането им на "А. Х." ЕООД. При насрещната проверка доставчикът е представил и аналитични регистри на счетоводни сметки 401, 411, 702, 703, 304, 302, 602, 421. Органът по приходите е изложил мотиви за това, че "А. Х." ЕООД е туроператорска фирма и няма печатница и производствен цех за изработването на рекламните материали, освен това има само едно лице, назначено по трудов договор, а относно материалите не е доказано с какво транспортно средство е осъществен транспортът от лицето М. П., за което не се установява да е назначено по трудов договор при "Д. Е. С." ЕООД.

Настоящата касационна инстанция намира, че са доказани материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по изброените по-горе фактури, издадени от "У. С. К." ЕООД, "Пластстрой груп" ЕООД, "В. Т." ЕООД и "Д. Е. С." ЕООД. Доказано е предаването и приемането на стоките чрез двустранно подписаните протоколи и стокови разписки към датите на издаването на фактурите. В същите материалите са описани и индивидуализирани в достатъчна степен, за да се установи съответствие между тях и стоковите разписки към фактурите, които доставчиците представят за придобиването им, съответно - следващата реализация на същите от ревизираното дружество чрез осъществените от него облагаеми доставки /Виж цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-285/11, "Боник" /т. 31 и т. 32/. Обстоятелството, че някой от преките доставчици или предходен на тях доставчик не е внесъл в бюджета дължимия ДДС като резултат за данъчния период, за който той е включил в дневника си за продажбите процесните фактури, не е основание за непризнаване правото на приспадане. Съгласно решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben kft, P. D., въпросът за това дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на определени стоки е бил внесен в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадане платения /или дължим/ по получени доставки ДДС /т. 40/. Същото се отнася и до непредставянето на доказателства от "У. С. К." ЕООД за предходните доставки, по които е получил стоките, за подписването на стоковите разписки от името на "Пластстрой груп" ЕООД от лице без представителна власт, до обстоятелството, че предходният доставчик "А. Х." ЕООД е туроператорска фирма и няма печатница и производствен цех за изработването на рекламните материали, че "В. Т." ЕООД е представило само 602/9 за начисляване на възнаграждения и осигуровки по граждански договори, но не и самите граждански договори, за да се установи кадрова обезпеченост за осъществяването на услугата по биговане, ламиниране и нарязване на брошури и дипляни, че не е установено транспортното средство, с което са доставени материалите, и наличие на трудово правоотношение между лицето М. П. и доставчика "Д. Е. С." ЕООД, след като липсват обективни данни за неправомерно ползване на данъчен кредит от самото ревизирано дружество или извършени нарушения от страна на издателите на фактурите и техните доставчици, за които жалбоподателят да е знаел или да е трябвало да знае. /Виж т. 2 от диспозитива на цитираното по-горе решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и т. 1 от диспозитива на решението на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. П./.

1. От "Д. Т." ЕООД са издадени на "И. Т." ООД: фактура № 20...1138/09.02.2010 г. с ДДС 1260 лв. и предмет "предпечат на сборници 2, 5, 6, 8, брошури и флаери" по договор от 03.12.09 г. Към фактурата и приложен протокол от 09.02.2010 г., според който изпълнителят предава, а възложителят приема изработеното в изпълнение на договора; фактура № 20...01140/15.02.2010 г. с предмет "печат на сборници 2, 5, 6, 8, брошури и флаери". по договор от 15.12.2009 г. Към фактурата е приложен протокол от 15.02.2010 г. за предаване и приемане на сборниците и брошурите; фактура № 20...01139/12.02.2010 г. с предмет материали за външна реклама към договор от 07.01.2010 г. за доставка на дисплей стопер А100 двустр. с бази 0.70х1.00 м. и изработка и поставяне на светеща рекламна кутия; изработване и поставяне на рекламни трансперанти. Към фактурата е приложен двустранно подписан приемно-предавателен протокол. С оглед представените доказателства и заключението на вещото лице по назначената СТЕ, според което при проверка в ревизираното дружество е установено, че светещата рекламна кутия е налична и е монтирана, а петте броя дисплеи са част от нея, правото на приспадане на ДДС на жалбоподателя следва да бъде признато. Тъй като услугите за предпечат и печат по останалите две фактури не са индивидуализирани нито в договора, нито в приемо-предавателните протоколи, а са посочени само като сборници, представените в ревизионното производство и проверени от СТЕ книги "Еврокодове. Геотехническо проектиране", "Еврокодове. Проектиране на сгради за сеизмични въздействия", "Еврокодове. Проектиране на сгради със стоманобетонни и комбинирани конструкции", "Еврокодове. Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар", в които е посочено, че са отпечатани от "О. Б." ООД, не могат да се обвържат с изпълнението от страна на доставчика "Д. Т." ЕООД. Жалбоподателят не представя сключените между него и "О. Б." ООД договори за услуги предпечатна подготовка и печат на посочените книги, нито протоколи, с които е предал на "О. Б." ООД отпечатаните книги.

Решението е правилно и в частта му, в която е потвърден РА относно отказаното с него на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС право на данъчен кредит по фактури, издадени от "В. М." ЕООД, ЕТ "Жани - С. Ж.", "Д. Ш. Х." ООД, "Х. Х." АД, "СС-2001" АД, "Поликомерс СГ" ЕООД, "Голд" ООД, "Международен панаир П." АД и "Магнолия" ООД, за ползвани хотелски услуги, атракционни услуги и храна. Правилно е приел първоинстанционният съд, че е в тежест на жалбоподателя да докаже обстоятелството, че разходите за хотелски услуги, атракциони и храна са свързани с организирани от него мероприятия, както и пряката връзка между тези мероприятия и неговата икономическа дейност, но такива доказателства не са представени.

При така установените и от първоинстанционния съд факти, обсъдени по-горе, и с оглед изложените мотиви касационната инстанция намира оспореното решение на АССГ за неправилно поради противоречие с материалния закон в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "И. Т." ООД против РА относно отказаното с него право на данъчен кредит по: три фактури, издадени от "У. С. К." ЕООД /№ 10.. 0192/10.06.2013 г., № 10...0201/17.06.2013 г., № 10...0210/20.06.2013 г./ с ДДС общо в размер 3 200 лв.; пет фактури, издадени от "Пластстрой груп" ЕООД /№ 54/29.06.09 г., № 56/28.07.09 г., № 57/30.07.09 г., № 58/04.08.09 г., № 59/06.08.09 г./ с ДДС в размер общо на 11 991 лв.; шест фактури, издадени от "В. Т." ЕООД /№ 232/14.08.09 г., № 233/18.08.09 г., № 234/21.08.09 г., № 10...0112/10.09.09 г., № 10.. 0120/01.10.09 г., № 10.. 0124/06.10.09 г./ с ДДС в размер общо на 8 830 лв.; четири фактури, издадени от "Д. Е. С." ЕООД /№ 267/20.05.09 г., № 529/11.08.09 г., № 10...0234/02.09.09 г., № 10...0438/04.09.09 г./ и ДДС в размер общо на 7 539.75 лв.; една фактура, издадена от "Д. Т." ЕООД - № 20...01139/12.02.2010 г. с ДДС в размер на 720 лв. В останалата му част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните за двете съдебни производства следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Исканията за разноски са своевременно заявени от процесуалните им представители. За производството пред АССГ жалбоподателят е доказал разноски в размер на 4 000 лв. /държавна такса, депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение/, а за касационната инстанция в размер на 25 лв. /държавна такса/. Тъй като ответникът е представляван от юрисконсулт пред АССГ и пред ВАС, юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение