Решение № 6385 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3474/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Н. З. против решение № 778/8.01.2026г., постановено по адм.д. № 1736/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за нищожност на обжалваното решение, поради неговата „неразбираемост“. Освен това твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли прогласяване на нищожността му, евентуално отмяната му и отмяна на административния акт. Претендира разноски. Ответникът – кмет на район „Панчарево“, Столична община в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Е. К. И. в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, също оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Н. А. К. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил оспорването на настоящия касатор срещу заповед № РПН23-РД09-76/10.08.23г на кмета на район „Панчарево“, Столична община, с която е наредено прокарване на временен път с ширина 3.5метра, през частта от ПИ с идентификатор 37914.6843.110 попадаща в ул. Ела /улица 23/ с площ 24 кв.м. и през частта от ПИ с идентификатор 37914.6843.111 попадаща в ул. Ела /улица 23/ с площ 60 кв.м, между о.т. 103-105-106-107, точно по трасето на улицата-тупик, предвидена със Заповед № 293/13.05.1961г. на председателя на ИК на СГНС. Административното производство е образувано по заявление вх. № РПН17-ГР94-3350/10.10.2017г. на Е. И. и Н. К. до кмета на район „Панчарево“, с което е поискано да бъде издадена заповед по чл.190 ЗУТ за прокарване на временен път, който да осигури достъп до притежаваните от заявителките имоти представляващи ПИ № 37914.6843.109 по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ ХVІІІ-174, кв.20 /собственост на г-жа И./ и ПИ № 37914.6843.110 по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ ХХІV-394, в кв. 20 по плана на [заличен текст] /собствен на г-жа К./. /описаната номерация на УПИ е по ПУП от 1961г./ В предвидения от закона срок кметът на район „Панчарево“, не се е произнесъл по описаното заявление. Формираният мълчалив отказ е обжалван от И. и К.. С решение № 7670/17.12.2018г. по адм. д. № 13038/17г. на АССГ, оставено в сила с решение № 3456/5.03.2020г. по адм. д. № 7547/19г на ВАС, мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на ответника с указание да издаде заповед по чл.190 от ЗУТ за прокарване на временен път, който да осигури достъп до имотите на И. и К.. В мотивите на решението изрично е посочено, че това следва да бъде осъществено по улицата-тупик с о.т. 103-105-106-107. В изпълнение на така описаното съдебно решение кметът на район „Панчарево“ е издал заповед № РПН23-РД09-76/10.08.2023г., която е предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. Неоснователно е основното касационно оплакване, че решението е нищожно поради неговата „неразбираемост“. Обжалваният съдебен акт е пределно ясен. Съдът от първа инстанция е описал точно фактическата обстановка. Посочил е, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по описаното по-горе производство. Обсъдил е, че определеното в заповедта трасе на временния път следва трасето на улица с о.т. 103-105-106-107 съобразно действащия регулационен план от 1961, тъй като тъй като ПУП от 2021г. в частта относно улицата тупик никога не е влизал в сила, поради факта, че е обжалван и отменен с решение № 2885/29.01.25г по адм. д. № 10725/22г на АССГ влязло в сила. Освен това съдът е изразил и собствения си верен извод, че са налице условията за издаване на заповед за прокарване на временен път и че не са налице пречките по чл. 190, ал. 3, изр. 2 ЗУТ. Тези изводи на Административен съд София град се споделят изцяло от настоящата инстанция. Налице са условията на чл. 190, ал. 1 ЗУТ. С подробния устройствен план, както този от 1961, г. така и този от 2021г., урегулираните поземлени имоти притежавани от Е. И. и Н. К. имат лице само по проектираната нова улица тупик, тази улица не е открита, следователно е налице необходимостта да бъде прокаран временен път, който да осигури достъп до посочените имоти. Поради липсата на съгласие на заинтересованите собственици, прокарването на временния път е разпоредено със заповед на кмета на район „Панчарево“ /ал. 6/. При издаването на оспорената заповед, административният орган се е съобразил с изискването на ал. 3 изр. 1 - временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план. Не са налице и пречките на чл. 190, ал. 3, изр. 2 ЗУТ, според което временните пътища следва да се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки. В отговора си на „въпрос 1“, геодезическата съдебно-техническа експертиза, сочи че сградата „гараж със склад“ намираща се имота на касатора, съгласно разрешението за строеж от 1994г. е съобразена с уличната регулация по ПУП от 1961г. /по която е разрешено прокарването на временния път/ и същата по посоченото разрешение за строеж е предвидена да попада на улично регулационната линия без да я засяга /л. 420-421/. Видно от представения на л. 33 от делото протокол за определяне на строителна линия и ниво очертанията на разрешената сграда не пресичат уличната регулационна линия, са разположени изцяло в имота на касатора. Ако на място е изградена сграда с параметри - обем, площ и разположение, които са различни от разрешеното /какъвто е настоящия случай, виж „приложение 1“ към същата експертиза – жълтото очертание по разрешението за строеж и очертанията по КК/, административният орган не следва да се съобразява с тези отклонения. В случая кметът на района, правилно се е съобразил с разрешеното, а не с действително изпълненото строителство. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и при липсата на възражение за прекомерност, своевременно направеното от ответниците искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено като в полза на Столична община следва да бъдат присъдени 110,- € юрисконсултско възнаграждение, а на Е. К. И. сумата 900,- €, представляващи адвокатско възнаграждение, за производството пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,